"Това място винаги ме е привличало с няколко неща. Като например прекрасната природа и гледка от поляната за излитане край село Добростан, добрите възможности за прелети, които се отварят при подходящи метеоусловия, както и изключително добронамерените и приятелски настроени хора от местния клуб за екстремни спортове "Тангра". Така започва разказа на Еленко Божков, софиянец, един от участниците във Фестивала на екстремните спортове, който се проведе през уикенда край Асеновград. И продължава така:
"Ето защо изобщо не му мислих много дали да отида на "Екстремният джулай", както го кръстих за себе си. И ето ни в събота сутринта към 10, заедно с един приятел (много добър пилот), прекрачваме портала на "Града Приключение", разположил точно на старта. Челният вятър вече опъваше равномерно "ръкава", затова побързахме, да разпънем палатката и да вкараме за тежест вътре скромната си покъщнина. Отидохме да се регистрираме, където бяхме изненадани от добрата организация. Тя стигаше дотам, че раздаваха и безплатни талони за ползуване на близката гора като тоалетна (по-късно след като излетях с интерес наблюдавах от въздуха над старта лъсналите загоени части на решилите, да се възползуват от талоните си "приключенци" исе посмях от сърце). Шегата настрана, но наистина веднага си пролича, че организацията е на ниво! Организаторите бяха разпределили изключително добре ролите помежду си , а освен това се виждаше , че всеки от тях върши работата си с удоволствие и на всичко отгоре му е и забавно. Зачакахме брифинга на парапланеристите. Междувременно започнаха да излитат тандемите с пасажери гости на феста. Излетя с пасажера си "Пецана" и почти веднага се "настани" над старта. Последва го Спас. Нас почна да ни "засърбява" за летене, но трябваше да изчакаме часът на брифинга. Дадоха старта на велобайкърите, възторжени дечица се катереха по изкуствената стена, докарана специално за случая, ходеха по въже, други пък го теглиха отборно. Най-после обявиха брифинга и правилата на състезанието, което се проведе по "ретро" правила. Трябваше да чакаме от въздуха отварянето на "стартов цилиндър", което се удостоверяваш със снимка, а пременаването над точките по маршрута също се удостоверяваше със снимки. Излетяхме към 12.50 ч. и веднага се "навъртяхме" високо над старта. Подмамени от добрите условия, няколко човека подминахме точката за връщане (едно манастирче югоизточно от Асеновград) и продължихме на запад. Пред самия Асеновград - зор! Пред мене е Сунай, приготвяме се и двамата да се приземяваме край бензиностанцията в източния край на града, когато изведнъж той полита след ято лястовички, които го вкарват в хубава термика на по-малко от 50 метра над земята. Следвам го плътно. Термиката ни изкарва на на 1600 м н.м.в.. западно от града. От там тръгваме към Куклен където пак закъсваме на един рид югоизтчно от селото. За щастие, спасителната термика се явява точно навреме, за да ни изкара на 1500 м югозападно от селото в планината. Оттам до кариерата (вероятно около Марково) летим на глайд. Над кариерата Сунай надава възторжен призивен рев, горе-долу същото се чува и по радиостанцията (по-късно организаторите ни порицаваха, че в ефира се чували единствено нечленоразделен рев и отговорите ми "Повтори не те разбрах"!, пък честотата била аварийна...) Разбрах, че е влязъл в поредната благодатна термика и се намъкнах след него. Летиме близо един до друг и си подвикваме от щастие и кеф. По-късно той изостана, а аз продължих сам като взех да застигам Иван Доктора и Ники Велев. Някъде напред на запад Даниел кацаше в Пещера, а аз все още не достигах старта на Брестовица. Последователно под мене се изнизаха Кричим, Перущица и Брацигово и ето ти я Пещера, където пристигам доста ниско. Виждам Ванчо Доктора високо над себе си и се заинатявам: "Бе само ти ли ще можеш?!". В резултат отново съм на 1800 м, откъдето се открива прекрасна гледка към язовир "Батак". Отдолу Даниел в ролята на РП наставлява къде да кацаме и къде да пием бира. Опитвам се да тръгна към Пазарджик, но Ники ме разубеждава, че е срещу вятъра. Самият той е кацнал в Септември. По-късно разбираме, че Ванчо е кацнал в Пазарджик. Връщам се към "кацалката" обозначена от Даниел, приземявам се и докато той ми помага да скатаеме крилото се задава Сунай, който въпреки, че кълне, че му се ходи по малка нужда като на ватман, продължава да обработва една термика и се издига високо над града. Накрая физиологията надделява и той каца до нас, посрещнат от тълпа възторжени циганчета. Разбираме, че Гошко е кацнал в Брацигово и почваме да мислим организация по прибирането. Даниел продължава с жена си за София, а собственикът на ливадата, на която се приземихме, ни закарва с камиончето си до автобусната спирка за Пловдив, където ни чака Гошко. Ванчо и Ники хващат Влак за Пловдив. Събираме се на автогара "Юг" в Пловдив, от където идва да ни вземе Светльо с моята кола. По пътя за Добростан колата прегрява, ние цъкаме угрижено и пиеме студена бира. Пристигаме в "Града Приключение" тъкмо в разгара на купона. Една от оформилите се групи, която с викове се самоопределя като "спартанци", ни кани на тяхната маса. Присъединяваме се. Обстановката обаче никак не е спартанска - лее се наливна бира за левче, ядат се кебапчета и "кифтета"за по 80 стотинки. Цени - народни... И празникът става все по-народен, след като в него се включва групата "Диви коне", които впрочем звучат много прилично. Към полунощ все пак намирам сили да се дотътря до палатката, където под приспивния рок на "дивите коне" се унасям. Събуждам се от сипващата се зора и July morning. Предстои ми още един прекрасен ден на Добростан..."

Еленко Божков