Жените не са единствените примати, които издават викове и звуци по време на секс.Британският приматолог Стюарт Семпъл откри, че женските на много видове издават звуци точно преди, по време на или веднага след акта. Особено сред приматите тези звуци са нещо обичайно. Според Семпъл обаче натрупаните до момента доказателства водят до извода, че виковете на женската не са израз на удоволствие, а са зов, с който женската иска да призове и другите мъжки от своята група…
Заключението има доста смисъл. То обяснява и защо викащата по време на секс жена възбужда всеки хетеросексуален мъж. Вокализирането на нейната сексуална наслада служи като покана към околните да се включат, като по този начин жената просто несъзнателно насърчава конкуренцията между различни видове сперма.
Семпъл записал над 550 крясъка на женски павиани по време на секс и анализирал структурата им. Той открил, че крясъците съдържат два типа информация. Първо, за състоянието на самата женска (виковете били по-сложни, когато тя била по-близо до овулация). Второ, за статуса на мъжкия, който я обладавал (виковете били по-дълги и с по-различна структура при мъжки с по-висок ранг). По този начин околните мъжки павиани, които чували звуците, издавани от женската, получавали информация както за вероятността да я забременят, така и предварителна представа за това какъв мъжки съперник ги очаква, ако решат да приближат женската.
Приматологът Мередит Смит е съгласна с тези заключения. Тя отбелязва още, че по време на секс женските маймуни издават звуци, каквито не издават в никакви други ситуации и те са лесно разпознаваеми. Женските макаци издават приканващи мъжките звуци дори когато не са в овулация. Когато обаче са, звуците им са насочени повече към мъжки, които са извън тяхната група, като по този начин женската вкарва нова кръв в семейството.
Женските викове освен това са силно свързани с безразборното чифтосване, а не с моногамията, установяват учените. Женските на видовете примати, които практикуват безразборен секс, издават по-сложни сексуални пъшкания от тези, които издават женските на моногамните и полигамните видове примати. Учените открили и че колкото повече безразборен секс правят женските, толкова по-често крещят.
Хамилтън и Арууд също анализират любовния зов на различни видове примати, но включват и три човешки двойки в наблюденията си. Те първо отбелязват, че женските викове при човешките двойки се усилват с наближаването и настъпването на оргазма и са ритмично повтарящи се за разлика от тези, които издават мъжете при оргазъм. Двамата обаче не откриват пряка зависимост между човешките любовните крясъци и тези на павианите, които се оказват много по-сложни от човешките. Вероятно за щастие, защото любовните пъшкания на женските павиани се чуват дори от човек на разстояние триста метра.
Резултатите са донякъде объркващи за учените, защото освен, че секс крясъците на приматите са сигнал за мъжките, те привличат и хищниците наоколо. Това не е особен проблем за маймуни като шимпанзетата и бонобо, които с лекота скачат в клоните и стават недостижими. Но павианите (както и ходещите по земята предшественици на човека) живеят сред леопарди и други страшни хищници, които биха били доволни вечерята сама да ги повика и то в момента, когато е най-уязвима.
Учените допускат, че любовният зов на приматите има и някакъв друг смисъл, след като е оцелял по време на еволюцията, макар да излага маймуните на опасност. Съществуват няколко предположения какъв може да е той, но засега няма убедителни доводи те да са верни.
Изследователите обаче са убедени, че поне при човека виковете на жената по време на секс служат най-вече за да привлекат мъжете към една овулирала, готова за секс жена, като предизвикат съперничество между различните видове сперма с всички произтичащи от това облаги за жената – репродуктивни и социални.
