Б. р. Вестник “България днес” се е добрал до доклада на Еврокомисията за България, който трябва да бъде публикуван в сряда.
Следващите редове са резюме на текстовете от Брюксел:
България напредва бавно заради “липсата на посока в политиката”. “Ограниченият мащаб” в мерките на институциите и липсата на координация между тях показват, че остава “открит въпросът за посоката на реформата”. Това пише в черновите на докладите за т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), с който Европейската комисия следи развитието у нас в секторите правосъдие, вътрешни работи, борбата с престъпността и корупцията.
След пет години реформи в правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния Европейският съюз още не може да им се довери. Той ще продължи наблюдението над двете си най-нови членки, макар и с известна разлики в неговата процедура.
Това личи от черновите на докладите. Те покриват времето от приемането на България и Румъния в ЕС досега и трябва да бъдат публикувани в сряда.
Докато България обаче продължава да влачи стари слабости като недореформирана съдебна система, безнаказана корупция и организирана престъпност, Брюксел е разтревожен, че Румъния е спряла да се държи като демокрация и посяга на основни принципи на ЕС като върховенство на закона и разделение на властите.
Северната ни съседка е обект на безпрецедентно остра критика заради опита на управляващите социалисти да свалят десния президент Траян Бъсеску и да променят правомощията на Конституционния съд.
Комисията оставя бъдещето на механизма неопределено. Тя съобщава, че следващия доклад за България ще е в края на 2013 г., когато в ЕС вече ще е влязла Хърватия без такъв механизъм. За Румъния следващият доклад е насрочен за края на тази година.
За България
“Цялостната оценка на комисията … показва важен напредък по основната законодателна рамка. Предизвикателството сега е да се запълнят някои стратегичски празноти и да се осигури ефективно приложение”, се казва в доклада за България.
Комисията отбелязва на различните нива на ангажираност с механизма и на резултатите от него при различните правителства и парламенти. За петте години на действието му обаче “основни принципи като независимостта на съдебната система не бяха винаги напълно спазвани”, се казва в документа. “Липсата на последователна тенденция означава, че процесът на реформи не набрал инерцията нужна, за да стане приета част от развитието на България”.
“Това заключение се подсилва от факта, че много важни стъпки изглежда са били направени преди всичко като резулттат от външен натиск”, посочва комисията. “Фактът, че външен натиск още е нужен, поставя въпроси за устойчивостта и необратимостта на промяната”.
Прилагането на приетите закони ще са ключови за изпълнение на 6-те показателя на механизма, подчертава комисията. Тя изтъква, че “назначаването и работата на новия Висш съдебен съвет и на новия главен прокурор “ще са едни от индикаторите за устойчивостта на реформите”.
“Комисията смята, че България е на път да постигне целите на МСП, ако ускори процеса на реформи”, се казва в доклада. Според него за целта трябва повече ангажираност с тях и по-специално “водеща роля” на магистратите. Брюксел иска още единодействие на властите и цялостен подход към промените.
“Това предполага по-голямо усилие да се покаже, че честността се цени и че корупцията и организираната престъпност ефективно се наказват”, заявява комисията. Тя отбелязва, че България може да направи големи крачки, ако политическата посока е ясна и започне да използва законовите инструменти, които е създала.
За Румъния
Румънският доклад повтаря много от формулировките на българския. Рязко го отличават следните оценки в началото му:
“Комисият смята, че неотдавнашните стъпки на румънското правителство будят сериозна тревога за спазването на тези (на европейската демокрация - б.а.) основни принципи.
Отчитайки осрата политическа поляризация в Румъния, комисията подчертава, че действията на правителството й “хвърлят сериозни съмнения за ангаживмента да се спазва върховенството на закона или за разбирането на значението на върховенството на закона в плуралистичната демократична система”.
“Политическите предизвикателства към съдебни решения, подкопаването на конституционния съд, преобръщането на установени процедури и премахването на ключови елементи на демократичния контрол поставят под въпрос ангажиментът на правителството да уважава върховенството на закона и независимия съдебен надзор”, пише в румънския доклад.
“Текущите противоречия поставят под сериозна заплаха постигнатия досега напредък и повдигат сериозни въпроси за бъдещето на вече започнатите реформи”.
