В петък, 20 юли, започва и месец Рамазан, месецът на опрощението, покаянието и милосърдието за ислямския свят. По време на Рамазана мюсюлманите стават преди изгрев, закусват и до залез слънце не се хранят. Въздържанието се налага, за да може всеки мюсюлманин да се доближи до състоянието на бедните, гладните и страдащи хора. Постенето се нарича "оруч". По традиция един час преди слънцето да изгрее, започват да бият тъпани, които събуждат хората, за да могат да се нахранят преди изгрев. Краят на деня, когато вече е позволено да се яде, се нарича "ифтар". Тогава на масата слагат всякакви храни. Постите не са задължителни за децата, бременните, болните и за хората на път. Те са символ на усилията на духа да победи земните изкушения. Рамазанът е и време за благодеяние и щедрост към бедните.
Три дни преди Рамазан Байрям е нощта "Кадир геджеси". Това е най-свещената нощ в исляма. Тази година се пада на 14 срещу 15 август (вторник срещу сряда). "Аллах (Всевишния) казва: Ние го ниспослахме в нощта на могъществото – сура 97, айет 1 от Корана. Тази нощ е по-добра от хиляди месеци. През тази нощ ангелите и духът Джебраил слизат през нея с позволението на своя господар за всяка повеля. Това е вечер, която може да промени съдбата на всички вярващи", обясняват вярващи.
Едномесечното говеене завършва с Рамазан Байрям или т.нар. Шекер Байрям, който продължава три дни. Първият ден преди Байряма жените месят мекици и ги раздават на съседите си, децата обикалят от къща на къща и събират бонбони, мекици, сладки. Този ден се нарича “Арифе гюню”. На Байрям рано мъжете отиват на джамия за намаза, където се обявява започването на празника. Същият ден по-младите посещават по – възрастните, целуват им ръцете, за да им честитят празника и да им искат прошка.
