language.cs.auckland.ac.nz/

Има две конкуриращи се хипотези за произхода на индоевропейското езиково семейство.  

Според конвенционалната те възникват в понтийските степи преди около 6000 години.

Алтернативната хипотеза твърди, че езиците се разпространяват от Анадола с разширяването на селското стопанство преди 8000 - 9500 години.

Екип учени работи от дълго време по алтернативата. Международната група включва лингвисти и биолози. Техният извод е, че родината на индо-европейските езици е в Анадола, Турция. Публикацията излезе вече в сп. Science.

Ръководител на изследването е биологът Куентин Аткинсън (Quentin Atkinson) от университета на Оукланд,  Нова Зеландия. За анализа на индоевропейските езици учените използвали методиката, разработена за изучаване еволюцията на видовете. Бил анализиран речникът на 103 индоевропейски езика, заедно с данните за географското им разпространение и тяхното историческо развитие. 

Учените разгледали когнатите - думи в различни езици с общ корен, произход и сродно звучене. Когнати са обикновено думи, които не се променят особено при еволюцията на езика - местоименията, наименованията на частите на тялото и роднинските връзки. По броя на когнатите в различните езици учените определили доколко те са близки.

Освен това били използвани исторически факти свързани с обособяването на отделните езици. Например, езиците от романската група са се отделили от латинския през 270 год., когато при император Аврелиан  римските колонизатори напускат провинция Дакия.

Било взето предвид и съвременното разпространение на езиците от индоевропейската група. Така било създадено еволюционното им дърво - по едната и по другата хипотеза. Учените правят заключението, че анадолската хипотеза е статистически по-вероятна.

Индоевропейската група езици е най-разпространената в света. На някой от тези езици говорят над 2,5 милиарда души. Лингвисти и историци се придържат най-вече към схващането, че прародината на индоевропейските езици са степите край Черноморието. Освен Анадола, Балканският полуостров също се смята за възможна обща прародина на повечето съвременни езици.