Започна Гражданска подписка за произвеждане на национален референдум:

„Да се национализират ли електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на територията на Република България?”

Подписката е регистрирана в Народното Събрание, а резултатите зависят от организираността на гражданското общество в България!

Нужни са ни 200 000 подписа за да накараме НС да обсъди желанието за референдум и 500 000 за задължително произвеждане на референдум. Съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание. Народното събрание приема акт, когато това е необходимо за изпълнение на решението. За това е единственият начин да започне национализация на електроразпределителните дружества. Нужни са много подписи и разчитаме на всеки един желаещ да се подпише или да събира подписи.

Пълният комплект с документи можете да изтеглите от тук: 

За сега информацията за постоянни пунктове е следната:

гр. Пловдив - почти всеки ден след 19 часа на пл. Централен, до Централна поща, от към страната на часовника и магазина на ул."Константин Геров" 30, кв. Христо Ботев

с.Паволче, общ. Враца - клуб на пенсионера и кафето в центъра;

с. Челопек, общ. Враца - площада;

гр. Враца - "високия блок" до пазара и на площадката пред СОУ"Козма Тричков"

за гр. София - подписката се събира на шатрите на инициатива Стожер, която всяка седмица е на различно място и за тази седмица още не се знае къде ще са. Информация за тази седмица в София ще имам след сряда.

Контакти с организаторите:

cac.plovdiv@gmail.com

0883312326 - Мария Петрова

0883427318 - Цветомир Стоянов

Мотиви относно искане за произвеждане на национален референдум по въпрос: „Да се национализират ли електроразпределителните предприятия, упражняващи дейност на територията на Република България?”:

1. Електроразпределителните предприятия са естествени монополи, т.е.за дадения им регион те са единствен доставчик на услуги, който може дазадоволи потребителското търсене с по-нисък разход от всички останалифирми или комбинация от тях. Въпреки опитите за създаване на конкуренциямежду електроразпределителните предприятия, реална такава не съществува, а условия за реализирането й са неосъществими. Тези предприятия не бива да бъдат в частни ръце, тъй като тяхното регулиране е много трудно, а произволите им са в ущърб на българските граждани.

2. През 2004г. електроразпределителните дружества бяха приватизирани и държавата продаде 67% от дела си. Договорените суми бяха следните:

281,5 млн. евро от „ЧЕЗ”, 271 млн.евро от „ЕВН” и 140,7 млн. евро от „ЕОН”.

Общата сума възлиза на малко повече от 1,3 млрд.лева. Според бившия шеф на Националната Електрическа Компания (НЕК) Мардик Папазян, трите електроразпределителни предприятия отдавна са "си избили" направените инвестиции. За всички активи, които притежават електроразпределителните предприятия, гражданите на Република България изплащат по 12% норма на възвръщаемост (16% през първите 3 години). Нормата, гарантирана по приватизационните договори е скандално висока – 8 пъти над тази на НЕК. Освен това, под съмнение се поставя точността на финансовите отчети на тези предприятия. Впечатление правят огромните отчитани разходи за външни услуги. Много организации са подавали сигнали за счетоводни измами от страна на електроразпределителните предприятия, включително и ДАНС: „Във всички електроразпределителни дружества са установени практики във вреда на обществения интерес, насочени към максимизиране на печалбата за собствениците при формално изпълнение на ангажименти за инвестиции и подобряване на качеството на услугите. Основно се използват: договори за външни услуги, често на завишени цени; осчетоводяване на неизвършени разходи; завишаване на показатели за загуби от кражби и неплатена консумирана енергия. По-големите разходи се използват за мотивиране на искане за увеличаване на цената на доставяната електроенергия.” Цитат от Годишния доклад на ДАНС за състоянието на националната сигурност за 2010 г.:

3. През всички тези години държавата не е получила нито стотинка от 33%- ното си участие в тези предприятия! Печалбата, полагаща се на държавата, е инвестирана в модернизацията на мрежата. В по-голямата си част, обаче, тази модернизация се свежда до подмяна на електромер и изнасянето му на границата на имота на потребителя. Държавата е ощетена с над 480 млн.лева.

4. През 2011 г. Държавата продаде акциите си от 33%-ия си дял от "ЕВН Електроразпределение" и "ЕВН Електроснабдяване" за обидната сума от 93 млн.лв., което е по-малко от чистата печалба на „ЕВН Електроразпределение”АД за последните 2010 и 2011г.

5. След извършването на приватизационните сделки през 2004г., цената на електроенергията се е увеличила повече от 3 пъти, а качеството на електроенергия не е достигнало очакваното ниво, въпреки финансирането от страна на държавата за реконструкция на мрежата през всичките тези години. Лошото качество на електроенергията може да окаже отрицателно влияние върху всички отрасли от икономиката. Във връзка с изложените в т. 2,3,4 и 5 факти и цифри, считаме че приватизационните сделки за продажбата на електроразпределителните предприятия са в ущърб на държавата и българските граждани.

6. Твърдението, че държавата е по-лош стопанин от частния, е невярно. Управлението на дадено предприятие зависи в най-голяма степен от мениджърския екип. Този мениджърски екип е пряко свързан със съответно министерство, което от своя страна пък е свързано с правителството. Следователно, доброто управление на държавните предприятия зависи от намерението на правителството и неговата добросъвестност. 

7. Разпределението на електроенергията до потребители на страни ниско и средно напрежение от частни фирми поставя под въпрос националната сигурност. Неясните техническо състояние и безопасност на електроразпределителната мрежа могат да доведат до проблеми с електрозахранването на потребители в критични ситуации и дори до разпад на цялата енергийна мрежа. Липсват публични отчети за състоянието на електроразпределителната мрежа, както и конкретни данни към отчетените от електроразпределителните предприятия разходи за модернизация на мрежите.

8. Предвид поставените негативни факти в предните точки, считаме че след национализацията на електроразпределителните предприятия, цената на електроенергията за крайните потребители може да се намали драстично, а част от печалбата на предприятията да се използва за финансиране на други държавни сектори като здравеопазване и образование, както и за увеличение на заплатите и пенсиите на българските граждани. От друга страна, понижението на разходите за електроенергия за гражданите би увеличило покупателната им способност, би довело до намаляване разходите на малкия бизнес и като цяло би довело до раздвижване на българската икономика.

Феисбук страницата на организаторите може да посетите от ТУК