Във връзка с проявения засилен интерес от страна на гражданите - резултати от националното проучване на изпълнението на обществените поръчки в България: Междинен доклад №1

НАЦИОНАЛНО ПРОУЧВАНЕ

„КРИЗА В СИСТЕМИТЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ“

Институт за правни анализи и изследвания

МЕЖДИНЕН ДОКЛАД

№1

(извадка)

EU-EC-916/04.10.2012г.

Автор на междинен доклад №1:

Работна група изпълняваща национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“, конституирана към Центъра за национално сътрудничество (ЦНС) на Институт за правни анализи и изследвания (ИПАИ)

Адресати на междинен доклад №1:

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ: г-жа ВИВИАН РЕДИНГ - Европейски комисар по правосъдие, основни права и гражданство – пазител на Хартата на основните права на Европейския съюз и Вицепрезидент;

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ: г-н МИШЕЛ БАРНИЕ - Европейския комисар за вътрешен пазар и услуги.

Представяне

Проучването се провежда от конституирана към Центъра за национално сътрудничество на ИПАИ работна група, в която са включени действащи български магистрати – съдии и прокурори, национални експерти по обществени поръчки, икономисти и други специалисти. Задачата на работната група е да анализира установената през последните четири години от Сметна палата и АДФИ негативна тенденция при възложителите на обществени поръчки, изразяваща се в действия или бездействие, допринасящи за опорочаване или нарушаване на процедурите по възлагане и изпълнение на обществени поръчки.

В рамките на проучването към 30.09.2012г. са разгледани и анализирани резултатите от 104 (сто и четири) Одитни доклада от проверки на Сметна палата, от 390 (триста и деветдесет) Финансови инспекции извършени от органите на АДФИ. При провеждането на проучването освен тези документи са анализирани и 126 бр. анкети, попълнени от представители на общините; 632 бр. публични покани за възлагане на обществени поръчки (институт въведен с промяната на ЗОП на 26.02.2012г.); 117 бр. вътрешни правила по ЗОП приети от кметовете на български общини; 39 бр. писма за предприети мерки за подобряване работата на администрацията на българските общини, свързана с прилагането на ЗОП; проведени са общо 100 работни срещи с представители на общините, с които в рамките на проучването са проведени над 216 часа телефонни разговори.

Чрез приетия регламент на изследването е създаден механизъм, който дава възможност на възложителите попадащи в групата проверявани от органите на българските власти възложители на обществени поръчки, при дейността на които са констатирани нередности от Сметна палата и Агенция за държавна финансова инспекция, да изложат вижданията си, мотивирано да отхвърлят констатациите, да обосноват липсата на съдържащите се в докладите на контролните органи нарушения, да представят допълнителни документи, резултати от решени съдебни спорове по повод издадените наказателни постановления от проверките, с което да създадат разумна увереност, че констатираните нередности са отстранени, или че не отразяват напълно коректно обективната действителност. Всички предприети действия от възложителите и предоставените становища и документи са анализирани от експертите на организацията.

Констатации

От анализа на констатациите на контролните органи се установява, че разпространението на нарушенията при обществените поръчки като негативно явление продължава да нараства успоредно с увеличаването на размера на средствата, които се разпределят чрез обществени поръчки, в това число и средства от кохезионните фондове на Европейския съюз. Отдавна в публичното пространство на България е ескалирало силно усещането, че обществените поръчки са основен инструмент за поддържането на политическата корупция, което е една от причините за спада на доверието към политическите партии и правителствените и общински институции.

В национален мащаб се оказва, че над 60% от проведените процедури поред данните на АДФИ за 2010 г. и над 70 % според данните на Сметната палата за 2010 г. са опорочени поради липсата на необходимото внимание или компетентност при прилагането на изискванията на нормативната база от възложителите на обществени поръчки. Областта на тези обществени отношения за поредна година е в графата „рискови области“, поради открити от АДФИ и Сметна палата сериозни злоупотреби в национален мащаб. Според данните от извършените проверки на Сметна палата между 70 и 85% от провежданите обществени поръчки са открити нарушения, като най-често те са свързани с опит за манипулиране на самата поръчка. През последните четири години при извършени от експертите на Сметна палата проверки на 5500 процедури за възлагане на обществени поръчки на обща стойност 5 млрд. лв. са констатирали административни нарушения в над 60% от случаите.

От проучването извършвано от ИПАИ при усвояването на средства от еврофондовете, респективно при организиране и провеждане на обществените поръчки, свързани с европари се констатират същите данни, както и при обществените поръчки, свързани с усвояване на средства от общинските или държавния бюджет. По данни на правителството на 156 български общини са наложени финансови корекции поради нарушения при процедурите свързани с изпълнението на европроекти, които стигнаха размера на 43,298 698 милиона лева. Повече две трети от тях са заради нарушения при подготовка на обществените поръчки и поради залагане на дискриминационни условия –обезпокоителна тенденция при възлагането, която продължава да се увеличава.

Констатациите от докладите на АДФИ и Сметна палата, относно нарушенията на ЗОП се потвърдиха в хода на изследването при разглеждане на документации за участие в обществени поръчки.

Най-честите нарушения

1. разделяне на обществените поръчки в нарушение на чл.15, ал.6 от ЗОП;

2. смесване на критериите за подбор с критериите за оценка на офертите;

3. въвеждане на неясни и неточни методики за оценка, в които липсват оценъчни скали при критерий „икономически най изгодната оферта“, в случаите, когато някои показатели не могат да се оценят с математическа формула  -   в противоречие на чл.37, ал.2 от ЗОП;

4. немотивирани протоколи на комисията, особено когато последните предлагат за отстраняване определени участници от процедурата и когато не приемат писмените обосновки по чл.70 от ЗОП;

5. липса на кратко описание на офертите, когато критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодната оферта - в противоречие на чл.71, т.4 от ЗОП;

6. наличие на дискриминационни условия и необосновани ограничения в изискванията към участниците;

7. несъответствия между изискванията, посочени в обявлението и в документацията за участие в процедурата;

8. нарушения при провеждането на процедурата, подробно описана в чл.68 – 70 от ЗОП;

9. нарушения при конституиране на комисията, когато не са включени членове, които имат необходимата професионална квалификация и опит в съответствие с предмета на обществената поръчка, в резултат на което комисията не може да се нарече експертна и да изпълни възложената й задача да оцени професионално представените оферти, и други нарушения.

От началото на годината (26.02.2012г.) е в сила променения ЗОП, който преди приемането си предизвика критиките на бизнес организациите, според които приетите промени няма да решат основните проблеми на процедурите. С промените в ЗОП се въведе нов механизъм за предварителен контрол върху възлаганите обществени поръчки от АОП, който цели да дисциплинира системата и да намали обжалванията. Въведе се и нов институт – публичната покана по реда на Глава осма“а“от ЗОП. Тези механизми към настоящия момент не може да се твърди аргументирано, че дават необходимия резултат или че повишават сигурността и законосъобразността на възлагането. Нещо повече – установи се, че публичните покани разкриха още по-широки възможности за нарушения и злоупотреби, вместо да постигнат обратния ефект. Нарушенията, които допускат възложителите в страната ни условно могат да се разделят в три категории:

1. Изцяло незаконно проведени и възложени обществени поръчки;

2. Обществени поръчки, за които липсват достатъчно доказателства, че са законно проведени и възложени;

3. Обществени поръчки, които могат да бъдат приети като незаконни поради липсата на доказателства, за тяхната законосъобразност.

Междинни данни

1. Експертите на организацията констатират наличие на нормативно установен^[1] сложен за възприемане и прилагане от българските общини правен режим, регулиращ процесите на планиране, подготовка на документации за участие, съгласуване на проекти на документи, провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, който не установи ефективни гаранции, осигуряващи спазването на основните принципи на възлагането – равнопоставеност, публичност, прозрачност и предвидимост в действията на възложителите.

Най-фрапиращите случаи на установени затруднения при приложението на ЗОП са констатирани във връзка с дейността на общините: Септември, Дългопол, Сухиндол, Роман, Джебел, Момчилград, Лом, Велинград, Лесичово, Панагюрище, Пещера, Брезник, Перник, Асеновград, Карлово, Куклен, Марица, Исперих, Главиница и Нова Загора – общо 20.

Най-инициативните общински ръководства, предприели мерки за преодоляване на констатираните в хода на проучването съществуващи затруднения и проблеми при приложението на ЗОП, управляват общините – Белоградчик, Гурково, Крумовград, Криводол, Котел, Мездра, Стражица, Сунгурларе, Сатовча и Хисаря - общо 10.

Най-консервативните общински ръководства, които чрез бездействие въпреки оказаната помощ не предприемат ефективни мерки за преодоляване на констатираните в хода на проучването съществуващи затруднения и проблеми при приложението на ЗОП, управляват общините Септември, Дългопол, Сухиндол, Роман, Джебел, Лом, Велинград, Лесичово, Панагюрище, Пещера, Брезник, Перник, Асеновград, Карлово, Куклен, Марица, Исперих, Главиница, Нова Загора – общо 19.

Най-непрозрачните за проучването общински ръководства, които не предприемат в хода на проучването мерки за повишаване на прозрачността при възлагането, въпреки установените затруднения и проблеми при приложението на ЗОП управляват общините Аврен, Асеновград, Болярово, Брезник, Белослав, Бургас, Велинград, Варна, Главиница, Дългопол, Джебел, Драгоман, Елхово, Исперих, Куклен, Карлово, Каспичан, Костенец, Лом, Лесичово, Момчилград, Малко Търново, Марица, Несебър, Николаево, Нова Загора, Омуртаг, Панагюрище, Перник, Провадия, Павел Баня, Поморие, Роман, Разлог, Септември, Суворово, Средец, Созопол, Тетевен и Хитрино – общо 40.

Най-прозрачните общински ръководства, които предприеха в хода на проучването мерки за повишаване на прозрачността при възлагането управляват общините Белица, Борино, Гърмен, Гурково, Долна Митрополия, Златица, Искър, Иваново, Макреш, Мездра, Стрелча, Сунгурларе, Сатовча, Трявна, Хисаря – общо 15.

2. Състоянието^[2] на действащата в България правна уредба по данни на възложителите изправя по-малките общини пред сериозни правни проблеми, с които последните не притежават ресурс да се справят, без повишаване на разходите или ползването на външни юридически консултации.

Установи се липса на експертен ресурс на нужното ниво за прилагане на разпоредбите на ЗОП при общините: Болярово, Борино, Брацигово, Брезник, Върбица, Горна Оряховица, Гурково, Дългопол, Драгоман, Исперих, Каспичан, Куклен, Лесичово, Малко Търново, Николаево, Никола Козлево, Първомай, Павел Баня, Стамболово и Тунджа – общо 20.

Особено тежко е установеното състояние на вътрешните правила приети на основание чл.8б от ЗОП от общините: Берковица, Брезник, Брацигово, Братя Даскалови, Велинград, Вършец, Дългопол, Елхово, Исперих, Искър, Крумовград, Кнежа, Куклен, Каспичан, Момчилград, Несебър, Павел Баня, Панагюрище, Пещера, Провадия, Септември, Суворово и Роман – общо 23. Ръководствата на тези общини са уведомени за проблемите, въпреки което до настоящия момент работната група не разполага с доказателства да са предприети ефективни мерки, вероятно поради липсата на необходимия за това капацитет.

3. Неправилното възприемане, тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗОП и действащото европейско законодателство е един от най-честите източници на грешки при усвояването на средства от европейските структурни фондове и разходване на средства от националния бюджет.

Най – честите случаи на нарушения на общите принципи на европейското законодателство – равнопоставеност, прозрачност, предвидимост, осигуряване на равни възможности за участие в процедурите и спазване правото на информация на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки, с цел осигуряване на разумно и навременно информиране за всяка процедура и резултата от осъществения избор са констатирани при общините: Брезник, Бургас, Вълчи дол, Велинград, Главиница, Драгоман, Дългопол, Елхово, Исперих, Кърджали, Средец, Столична община, Сунгурларе, Септември, Пирдоп, Панагюрище, Павел Баня, Пещера, Първомай, Разград, Стралджа, Стражица и Сопот – общо 23. На голяма част от ръководствата на тези общини експертите на организацията са обърнали специално внимание относно спазването принципа на равнопоставеност, гарантиран от европейското право, което в повечето случаи не доведе до очаквания резултат и нарушенията на този принцип продължиха.

4. Много малко български общини полагат усилия да създадат ефективна превенция насочена към предотвратяване на нарушения и въвеждане на допълнителни мерки повишаващи степента на сигурност и прозрачност при възлагането на обществени поръчки. От получените общ брой 39 бр. уведомителни писма за предприети мерки 10 от общините не посочват ефективни мерки, а от някои общини са получени повече от едно писмо.

Информация за мерки целящи подобряване работата на администрацията на българските общини са получени от общините Асеновград, Белица, Белоградчик, Берковица, Брезник, Вършец, Гурково, Гърмен, Горна Оряховица, Долна Митрополия, Долни Чифлик, Дупница, Елхово, Златица, Ивайловград, Искър, Иваново, Котел, Крумовград, Криводол, Мездра, Никола Козлево, Нови Пазар, Павликени, Пещера, Пирдоп, Първомай, Сатовча, Стражица, Стрелча, Сунгурларе, Стралджа, Трявна, Тунджа, Черноочене и Хисар – общо 36.

Липсват установени от проучването съществуващи механизми на превенция повишаващи степента на сигурност, прозрачност и предвидимост при възлагането в общините: Болярово, Братя Даскалови, Брезник, Борино, Брацигово, Берковица, Вършец, Велинград, Върбица, Горна Оряховица, Дългопол, Елхово, Исперих, Кнежа, Куклен, Крумовград, Каспичан, Лесичово, Малко Търново, Момчилград, Несебър, Николаево, Никола Козлево, Първомай, Пещера, Павел Баня, Панагюрище, Провадия, Роман, Септември, Стамболово, Суворово и Тунджа – общо 33.

5. Голямата част от българските общини приемат формално вътрешните си правила, за да „спазят фиктивно“ изискванията на чл.8б от ЗОП, задължаващ възложителите да уредят планирането, организацията на провеждането на процедурите, възлагането на обществените поръчки и контролът върху изпълнението на сключените договори за обществени поръчки.

Най-фрапиращите случаи към 30.09.2012г. на общини с установени тежки проблеми при действащите вътрешни правила приети на основание чл.8б от ЗОП са: Баните, Братя Даскалови, Берковица, Брезник, Брацигово, Вършец, Велинград, Дългопол, Елхово, Исперих, Искър, Крумовград, Кнежа, Куклен, Каспичан, Момчилград, Несебър, Пещера, Павел Баня, Панагюрище, Провадия, Септември, Суворово и Роман – общо 25. Ръководствата на тези общини са уведомени за проблемите, въпреки което до настоящия момент не са предприети ефективни мерки за подобряване състоянието на правилата.

6. Част от българските общини демонстрират липса на желание за сътрудничество, отсъствие на автокритичност и нежелание да преразгледат установени негативни практики, в резултат на което се налага логичния извод за недостъпност на общинските ръководства и администрацията, поради липса на ефективна комуникация и желание за отваряне към сътрудничество с неправителствения сектор. Констатацията се доказва в изследването от различното отношение на представителите на общините участващи и неучастващи в проучването.

Общините с ясно изразена липса на ефективна комуникация и желание за отваряне към сътрудничество с неправителствения сектор, с общ брой 215 са: Айтос, Аврен, Асеновград, Белослав, Болярово, Борино, Братя Даскалови,  Брацигово, Брезник, Баните (Смолян), Бургас, Велинград, Вълчи дол, Варна, Върбица, Главиница, Девин, Джебел, Димово, Драгоман, Добричка, Дряново, Дупница, Дългопол, Елхово, Ивайловград, Исперих, Каспичан, Кнежа, Карлово, Кирково, Костенец, Куклен, Лесичово, Лом, Лясковец, Макреш, Малко Търново, Марица, Момчилград, Никола Козлево, Несебър, Николаево, Павел баня, Панагюрище, Перник, Поморие, Пирдоп, Провадия, Разград, Разлог, Роман, Септември, Сливница, Созопол, Сопот, Стамболово, Стралджа, Суворово, Средец, Сухиндол, Тунджа, Тетевен и Хитрино – 64 на брой общини участвали в проучването, както и общините Аксаково, Алфатар, Антон, Антоново, Априлци, Ардино, Балчик, Банско, Бобошево, Божурище, Бойница, Бойчиновци, Борован, Борово, Ботевград, Брегово, Брезово, Брусарци, Бяла (Варна), Бяла (Русе), Бяла Слатина, Велики Преслав, Велико Търново, Венец, Ветово, Ветрино, Видин, Враца, Вълчедръм, Габрово, Генерал Тошево, Георги Дамяново, Годеч, Горна малина, Гоце Делчев, Грамада, Гулянци, Гълъбово, Две могили, Девня, Димитровград, Добрич, Долни Дъбник, Доспат, Дулово, Елена, Елин Пелин, Етрополе, Завет, Земен, Златарица, Златоград, Казанлък, Кайнарджа, Камено, Каолиново, Карнобат, Ковачевци, Козлодуй, Копривщица, Костинброд, Кочериново, Кресна, Кричим, Крушари, Кубрат, Кула, Кърджали, Левски, Летница, Ловеч, Лозница, Луковит, Лъки, Любимец, Маджарово, Медковец, Мизия, Минерални бани, Монтана, Мъглиж, Невестино, Неделино, Никопол, Нова Загора, Ново село, Омуртаг, Опака, Пазарджик, Перущица, Петрич, Плевен, Пловдив, Попово, Пордим, Правец, Приморско, Раднево, Радомир, Ракитово, Раковски, Рила, Родопи, Рудозем, Ружинци, Русе, Садово, Самоков, Самуил, Сандански, Свиленград, Свищов, Своге, Севлиево, Силистра, Симеоновград, Симитли, Ситово, Сливен, Сливо поле, Смолян, Стамболийски, Стара Загора, Столична, Съединение, Твърдица, Тервел, Тополовград, Троян, Трън, Тутракан, Търговище, Угърчин, Хаджидимово, Хайредин, Харманли, Хасково, Цар Калоян, Царево, Ценово, Чавдар, Челопеч, Червен бряг, Чипровци, Чирпан, Чупрене, Шабла, Шумен, Ябланица, Якоруда и Ямбол – 151 на брой общини невключили се в проучването.

Обобщени данни

Констатациите на експертите изпълняващи национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“ свързани с наблюдението върху процесите на планиране, подготовка на документации за участие, съгласуване на проекти на документи, провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, разпределят българските общини в пет основни групи.

І-ва група общини: Общини, за които в хода на проучването се установи, че ръководствата са възприели добри практики и са предприели допълнителни мерки, насочени към подобряване работата на администрацията, свързана с приложението на ЗОП.

Към настоящия момент в тази група попадат единадесет български общини - Белица, Гърмен, Долна Митрополия, Златица, Иваново, Каварна, Павликени, Руен, Стрелча, Трявна и Хисаря.

За тези общини е характерно, че ръководствата им са приели вътрешни правила в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП, предвиждащи ефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, върху които наблюдението продължава в хода на проучването. Кметовете на тези общини са планирали мерки, целящи да доведат подобряване работата на общината и повишаване на експертния капацитет на служителите при планирането, организацията и възлагането на обществени поръчки, както и при осъществяването на контрол върху изпълнението на сключените договори в резултат от възлагането по реда на ЗОП, за което са уведомили ИПАИ. При изследването на тези общини в хода на проучването са установени въведени добри практики по прилагането на ЗОП.

Осем от тези общини са въвели добри практики по прилагането на ЗОП: Белица, Гърмен, Долна Митрополия, Златица, Павликени, Стрелча, Трявна и Хисаря, които повишават сигурността и прозрачността при възлагането на обществени поръчки.

Общините с приети вътрешни правила в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП и европейското законодателство са единадесет на брой: Белица, Гърмен, Долна Митрополия, Златица, Иваново, Каварна, Стрелча, Павликени, Руен, Трявна и Хисаря, които съдържат нарочни механизми подчинени и осигуряващи спазването на основните принципи на европейското законодателство – прозрачност, предвидимост, равнопоставеност, публичност и ефективност при разходването на публични средства.

ІІ-ра група общини: Общини, за които в хода на проучването се установи, че ръководствата им демонстрират желание за подобряване работата на администрацията, свързана с прилагането на ЗОП и на този етап от проучването са планирали определени мерки, които се очаква да доведат до установяването на добри практики, предвиждащи ефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки. Действията на ръководствата тези общини все още се проследяват от експертите на организацията.

Към настоящия момент в тази група попадат осем общини – Гурково, Долни Чифлик, Криводол, Мездра, Нови Пазар, Сунгурларе, Сатовча и Черноочене.

За изброените по-горе общини е характерно, че са декларирали писмено намерението си да приемат или вече са приели вътрешни правила в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП, предвиждащи ефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки. Върху дейността на тези общини наблюдението от експертите на ИПАИ продължава в хода на проучването. Кметовете на тези общини са уведомили ИПАИ за планирани мерки, имащи за задача да доведат подобряване работата на администрацията и повишаване на експертния капацитет на служителите при планирането, организацията и възлагането на обществени поръчки, както и при осъществяването на контрол върху изпълнението на сключените договори в резултат от възлагането по реда на ЗОП. При тази група общини в хода на проучването са установени въведени или от ръководствата им са изразени намерения за въвеждане на добри практики по прилагането на ЗОП, но по някои основни въпроси на мерките, представляващи положителни практики още се очаква допълнителна информация или се изследва ефекта.

Общини от тази група декларирали намерение за въвеждане на добри практики и допълнителни механизми подобряващи работата по прилагането на ЗОП: Гурково, Мездра, Нови Пазар, Криводол, Сунгурларе, Сатовча и Черноочене – общо 7.

Общини от тази група с приети вътрешни правила в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП и европейското законодателство: Гурково, Долни Чифлик, Мездра, Криводол, Нови Пазар, Сунгурларе, Сатовча и Черноочене – общо 8.

ІІІ-та група общини: Български общини, за които в хода на проучването се установи, че ръководствата им декларират стремеж към въвеждането на положителни практики, но към настоящия момент не предприемат действия за въвеждането на такива практики, поради което наблюдението върху тях продължава активно в рамките на проучването.

Към настоящия момент в тази група попадат деветнадесет общини - Белоградчик, Берковица, Борино, Брезник, Вършец, Горна Оряховица, Добричка, Дупница, Искър, Кнежа, Котел, Крумовград, Опан, Пещера, Първомай, Созопол, Сопот, Стражица и Тунджа.

За тази група общини е характерно, че ръководствата им са декларирали нееднократно намерение да приемат например вътрешни правила в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП, предвиждащи ефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, или да въведат допълнителни мерки, но към настоящия момент това не е сторено. Поради горното наблюдението върху работата на тези общини продължава активно в хода на проучването. Някои от кметовете на тези общини са уведомили ИПАИ за намерението си да планират, за да въведат или са вече са въвели мерки, целящи да подобрят работата на общината и повишаване на експертния капацитет на служителите при планирането, организацията и възлагането на обществени поръчки, както и при осъществяването на контрол върху изпълнението на сключените договори в резултат от възлагането по реда на ЗОП, а други общински ръководства не са планирали мерки насочени към подобряване на работата им по прилагането на ЗОП.  При изброените по-горе общини само са декларирани намерения за въвеждане на добри практики по прилагането на ЗОП, но към настоящия момент такива не са установени от експертите на организацията като ефективно въведени и действащи.  Тези общински ръководства вероятно наистина възнамеряват да подобрят работата си, но поради различни причини към настоящия момент намеренията им продължават да са на ниво декларация за наличие на желание - без са предприети реални действия по изпълнение на необходимите мерки, за които експертите на ИПАИ да са уведомени.

Общини (11 на брой) декларирали намерение за въвеждане на добри практики и допълнителни механизми подобряващи работата по прилагането на ЗОП: Белоградчик, Берковица, Брезник, Вършец, Горна Оряховица, Дупница, Искър, Котел, Крумовград, Пещера и Първомай.

Общини (9 на брой) декларирали нееднократно намерение да приемат вътрешни правила в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП, но неприели такива до настоящия момент: Белоградчик, Берковица, Брезник, Горна Оряховица, Дупница, Искър, Крумовград, Първомай и Тунджа.

Общини (8 на брой) непланирали въвеждането на ефективни добри практики и допълнителни механизми подобряващи работата по прилагането на ЗОП: Борино, Добричка, Кнежа, Опан, Оряхово, Созопол, Сопот и Тунджа.

ІV-та група общини: Общини, за които в хода на проучването са установени порочни практики при възлагането на обществени поръчки; ръководствата им не предприемат мерки, насочени към повишаване степента на ефективно и законосъобразно прилагане на ЗОП; при които липсват вътрешни правила приети в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП или са приети формално такива правила, поради което не предвиждат ефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки; не изразяват собствена позиция по констатираните нередности от Сметната палата и Агенция за държавна финансова инспекция, за да избегнат или намалят риска общината да бъде посочена в обобщения доклад от проучването като възложител на обществени поръчки и бенефициент по донорски програми, финансирани със средства от Европейския съюз, който не спазва принципите и нормите на ЗОП и европейското законодателство.

Към настоящия момент в тази група попадат двадесет и шест общини - Белослав, Брацигово, Велинград, Вълчи Дол, Върбица, Дългопол, Елхово, Исперих, Каспичан, Куклен, Лесичово, Макреш, Малко Търново, Марица, Момчилград, Никола Козлево, Николаево, Павел Баня, Панагюрище, Провадия, Разград, Роман, Септември, Стамболово, Стралджа и Суворово.

За тези общини е характерно, че ръководствата им или не са декларирали намерение или са декларирали готовност преди много време (очевидно формално) да приемат вътрешни правила в съответствие с изискванията на чл.8б от ЗОП, предвиждащи ефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки. Предвид това наблюдението върху работата на тези общини продължава интензивно в хода на проучването. Някои от кметовете на тези общини са уведомили ИПАИ за планирани мерки, целящи да подобрят работата на общината и повишаване на експертния капацитет на служителите при планирането, организацията и възлагането на обществени поръчки, както и при осъществяването на контрол върху изпълнението на сключените договори в резултат от възлагането по реда на ЗОП, а други не са планирали никакви мерки насочени към подобряване на работата им по прилагането на ЗОП. При повечето от изброените по-горе общини в хода на проучването, към настоящия момент не са декларирани намерения за въвеждане на добри практики по прилагането на ЗОП. Тези общински ръководства може и да желаят да подобрят работата на администрациите си, но поради различни причини към настоящия момент не са декларирали подобно намерение, нито са предприети действия по въвеждане на необходимите мерки.

Върху дейността на тези общини е наложително трайното установяване на ефективна система за гражданско наблюдение, която да принуди общинските ръководства да осигурят в необходимата степен и трайно да установят в работата си принципите на информираност, предвидимост, публичност и прозрачност в дейностите по планиране, провеждане, подготовка, възлагане и изпълнение на обществените поръчки. На този етап единствено предстоящите проверки от контролните органи на Европейската комисия и упражняването под различни форми на интензивен външен натиск върху тази група общински ръководства, биха катализирали подобряването работата им, която към настоящия момент не се установи да е подчинена изцяло на изискванията на Закона за обществените поръчки и общностното законодателство, регулиращо тези процеси. Според експертите на ИПАИ дейността на тази група общини би се променила към по-добро, само в резултат от постоянен, неотслабващ външен натиск.

Възложители, при които са установени порочни практики при приложението на ЗОП, ръководствата на които не предприемат ефективни мерки, насочени към повишаване степента на ефективно и законосъобразно прилагане на ЗОП; при които липсват вътрешни правила съответстващи напълно на изискванията на чл.8б от ЗОП или с приети формално такива правила съдържащи неефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки са общините (19 на брой): Белослав, Брацигово, Велинград, Вълчи Дол, Върбица, Елхово, Исперих, Лесичово, Малко Търново, Марица, Момчилград, Никола Козлево, Николаево, Павел Баня, Провадия, Разград, Стамболово, Стралджа и Суворово.

Възложители, чиито вътрешни правила са в критично състояние и не съответстват на изискванията на чл.8б от ЗОП, поради което съдържат неефективни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки са (6 на брой): Куклен, Дългопол, Каспичан, Панагюрище, Роман и Септември.

V-та група общини: Възложители по смисъла на ЗОП, за които в хода на проучването се установи, че ръководствата им не участват активно в проучването или са преустановили участието си, в резултат на което се налага логичния извод за недостъпност на ръководството и администрацията на общината, поради липса на ефективна комуникация. При тези общини на практика се установи липса на желание за повишаване ефективността на работата на администрацията, респективно прозрачността при възлагането на обществени поръчки, поради което констатираните нередности от Сметна палата и Агенция за държавна финансова инспекция ще бъдат включени в окончателния доклад от проучването така, както са отразени в одитните доклади и финансовите инспекции на контролните органи. С други думи именно тези общини ще обособят групата на недобросъвестните възложители на обществени поръчки и бенефициенти по донорски програми, финансирани със средства от Европейския съюз, които не спазват принципите и нормите на ЗОП.

Върху дейността на тези общини също е наложително трайното установяване на ефективна система за гражданско наблюдение, която да принуди общинските ръководства да осигурят в необходимата степен и трайно да установят в работата си принципите на информираност, предвидимост, публичност и прозрачност в дейностите по планиране, провеждане, подготовка, възлагане и изпълнение на обществените поръчки. На този етап само предстоящите проверки от контролните органи на Европейската комисия и упражняването под различни форми на интензивен външен натиск върху тази група общински ръководства, биха катализирали подобряването работата им, която към настоящия момент липсват данни да е подчинена изцяло на изискванията на Закона за обществените поръчки и общностното законодателство, регулиращо тези процеси. Според експертите на ИПАИ дейността на и на тази група общини би се променила към по-добро, само в резултат от постоянен, неотслабващ външен натиск.

Към настоящия момент в тази група попадат сто седемдесет и пет общини – Аврен, Асеновград, Баните (Смолян), Бургас, Варна, Главиница, Девин, Джебел, Димово, Драгоман, Карлово, Кирково, Костенец, Лом, Лясковец, Несебър, Николаево, Перник, Поморие, Разлог, Средец, Тетевен, Хитрино, Аксаково, Алфатар, Антон, Антоново, Априлци, Ардино, Балчик, Банско, Бобошево, Божурище, Бойница, Бойчиновци, Борован, Борово, Ботевград, Брегово, Брезово, Брусарци, Бяла (Варна), Бяла (Русе), Бяла Слатина, Велики Преслав, Велико Търново, Венец, Ветово, Ветрино, Видин, Враца, Вълчедръм, Габрово, Генерал Тошево, Георги Дамяново, Годеч, Горна малина, Гоце Делчев, Грамада, Гулянци, Гълъбово, Две могили, Девня, Димитровград, Добрич, Долни Дъбник, Доспат, Дулово, Елена, Елин Пелин, Етрополе, Завет, Земен, Златарица, Златоград, Казанлък, Кайнарджа, Камено, Каолиново, Карнобат, Ковачевци, Козлодуй, Копривщица, Костинброд, Кочериново, Кресна, Кричим, Крушари, Кубрат, Кула, Кърджали, Левски, Летница, Ловеч, Лозница, Луковит, Лъки, Любимец, Маджарово, Медковец, Мизия, Минерални бани, Монтана, Мъглиж, Невестино, Неделино, Никопол, Нова Загора, Ново село, Омуртаг, Опака, Пазарджик, Перущица, Петрич, Плевен, Пловдив, Попово, Пордим, Правец, Приморско, Раднево, Радомир, Ракитово, Раковски, Рила, Родопи, Рудозем, Ружинци, Русе, Садово, Самоков, Самуил, Сандански, Свиленград, Свищов, Своге, Севлиево, Силистра, Симеоновград, Симитли, Ситово, Сливен, Сливо поле, Смолян, Стамболийски, Стара Загора, Столична, Съединение, Твърдица, Тервел, Тополовград, Троян, Трън, Тутракан, Търговище, Угърчин, Хаджидимово, Хайредин, Харманли, Хасково, Цар Калоян, Царево, Ценово, Чавдар, Челопеч, Червен бряг, Чипровци, Чирпан, Чупрене, Шабла, Шумен, Ябланица, Якоруда и Ямбол.

За изброените по-горе общини е характерно, че ръководствата им не участват в проучването или са преустановили участието си, в резултат на което се налага логичния извод за недостъпност на ръководството и администрацията, поради липса на ефективна комуникация. При тези общини на практика липсва желание за повишаване ефективността на работата на администрацията, респективно прозрачността при възлагането на обществени поръчки, поради което констатираните нередности от Сметна палата и Агенция за държавна финансова инспекция ще бъдат включени в окончателния доклад от проучването така, както са отразени в одитните доклади и финансовите инспекции на контролните органи.

Именно тези общини ще обособят групата на недобросъвестните възложители на обществени поръчки и бенефициенти по донорски програми, финансирани със средства от Европейския съюз, които не спазват принципите и нормите на ЗОП, установени в рамките на проучването. Предвид това наблюдението върху работата на тези общини продължава интензивно.

Основни групи проблеми

1. Голяма част от българските общини не планират ефективно и очевидно не желаят да го правят, което подсказва непознаване или нежелание за спазването на основните принципи на европейското и националното законодателство, уреждащо обществените поръчки.

При провеждането на проучването се установи, че най-големия възложител в България – общините, не планират ефективно и поради това практикуват разделянето на обществени поръчки, като нарушават закона. Това е една от основните причини общините да оглавяват най-проблемните класации свързани с приложението на ЗОП. Типични представители на тази група са общините: Болярово, Берковица, Брезник, Братя Даскалови, Брацигово, Велинград, Вършец, Върбица, Горна Оряховица, Елхово, Дългопол, Исперих, Искър, Крумовград, Каспичан, Куклен, Кнежа, Лесичово, Момчилград, Малко Търново, Николаево, Несебър, Никола Козлево, Пещера, Първомай, Павел Баня, Провадия, Панагюрище, Суворово, Стамболово, Септември, Стражица, Тунджа и Роман – общо 34. Ръководствата на тези общини са уведомени за проблемите, въпреки което до настоящия момент не са предприети ефективни мерки, вероятно поради липсата на необходимия за това капацитет.

2. Значителна част от българските общини приемат вътрешните си правила по чл.8б от ЗОП напълно формално, без да държат сметка за съдържанието им и изискванията на нормативната база към същите, като ги преписват.

Общинските ръководства на повечето български общини приемат вътрешни правила по ЗОП напълно формално, поради което не планират ефективно, разделят обществени поръчки, не провеждат ефективен превантивен контрол върху дейността на администрацията и така кметовете им носят пряка отговорност за всички нарушения на ЗОП, превръщайки се често в жертви на правораздавателните органи, поради неупражнен контрол и неустановени чужди грешки. Това е втората основна причина общините да оглавяват най-проблемните класации свързани с приложението на ЗОП, към която група се причисляват общините: Братя Даскалови, Брезник, Болярово, Берковица, Брацигово, Велинград, Вършец, Върбица, Горна Оряховица, Дългопол, Елхово, Исперих, Куклен, Крумовград, Каспичан, Кнежа, Лесичово, Николаево, Никола Козлево, Несебър, Момчилград, Малко Търново, Павел Баня, Панагюрище, Провадия, Пещера, Първомай, Роман, Стамболово, Септември, Суворово, Стражица и Тунджа – общо 33. Ръководствата на тези общини са уведомени за установено плагиатство или недостатъци на преписаните от други възложители вътрешни правила, въпреки което до настоящия момент не са предприети мерки, вероятно поради липсата на необходимия капацитет.

3. Българските общини очевидно поради липса на капацитет за приложението на закона масово преписват документации за участие в обществени поръчки и по този начин въвеждат в практиката си чужди грешки.

Плагиатството е друг сериозен проблем на българските общини при възлагането на обществени поръчки. Поради липса на достатъчно и компетентна администрация, най-често до буквалното преписване на документации и всякакви други актове и документи прибягват общинските служители, когато им е възложено съставянето на документации за участие, вътрешни правила по чл.8б от ЗОП и всякакви други вътрешноустройствени актове. Това отношение на общинските администрации към изпълняваните функции апликира и мултиплицира множество чужди грешки в работата на българските общини – като пример за откровено плагиатство могат да послужат общините: Борино, Брацигово, Белоградчик, Болярово, Гурково, Горна Оряховица, Добричка, Ивайловград, Куклен, Първомай, Роман, Сопот и Хитрино.

От изследваните публични покани се установи, че само 73 са съобразени с основните принципи на европейското законодателство, а 559 от тях нарушават принципа на равнопоставеност, публичност, прозрачност и предвидимост в действията на възложителя.

4. Най-често в работата на общинските ръководства липсва желание за преразглеждане на установени негативни и въвеждане на положителни практики свързани с обществените поръчки.

Ръководствата на множество български общини, вероятно предоверявайки се на обслужващата ги администрация и подценявайки важността на възлагането на обществените поръчки не желаят да преразгледат негативни практики, въведени именно поради плагиатство, липса на необходимата квалификация или достатъчно опит на прилагащата ЗОП администрация. Най-често в такива случаи администрацията не желае да понесе отговорност и не носи такава поради формално приети некачествени вътрешни правила. Обикновено такава администрация полага неимоверни усилия вътрешните правила по ЗОП на възложителя да не ги ангажира с отговорности. В такива случаи цялата отговорност носи възложителя, който е принуден да понесе освен всичко останало и бремето на плагиатството и грешките на обслужващата го администрация. Такива са проблемите установени при дейността на общините: Берковица, Братя Даскалови, Брезник, Болярово, Борино, Брацигово, Велинград, Вършец, Върбица, Горна Оряховица, Дългопол, Елхово, Исперих, Куклен, Каспичан, Кнежа, Лесичово, Малко Търново, Момчилград, Николаево, Несебър, Никола Козлево, Крумовград, Първомай, Павел Баня, Панагюрище, Провадия, Пещера, Роман, Стамболово, Септември, Суворово и Тунджа – общо 33. Ръководствата на тези общини са уведомени за установените проблеми, въпреки което до настоящия момент не са предприети мерки, вероятно поради липсата на необходимия капацитет.

5. Най-често представителите на българските общини търсят причините за грешки или установени нередности при приложението на ЗОП извън рамките на дейността и некомпетентността на общинските служители.

Някои от общинските ръководства демонстративно показват липса на желание за каквото и да било сътрудничество, пълно отсъствие на автокритичност в работата си и пледират като свое оправдание най-често пристрастност в дейността на контролните органи в лицето на Сметна палата, АДФИ, консултантите и организациите, с които работят. Други ръководства на български общини ползват като оправдание на собствените си неуспехи  често променящото се законодателство, липсата на ефективна комуникация сред общинските ръководства, липсата на ефективна подкрепа от Сдружението на българските общини и други причини, попадащи извън периметъра на собствената им отговорност. В тази група попадат общините: Брезник, Болярово, Борино, Брацигово, Велинград, Вършец, Горна Оряховица, Дългопол, Елхово, Исперих, Куклен, Лесичово, Малко Търново, Николаево, Несебър, Първомай, Павел Баня, Панагюрище, Пещера, Роман, Стамболово, Септември и Тунджа – общо 23. Ръководствата на тези общини са уведомени за установените проблеми, въпреки което до настоящия момент не са предприети мерки, вероятно поради липсата на необходимия капацитет.

6. Българските общини масово не използват ефективно превенцията, позволяваща им поправка на допуснати при работата грешки, гарантирана от разпоредбите на чл.36а от ЗОП.

Водени вероятно от неразбирането и непознаването на нормативната база в съчетание с липсата на квалифицирани специалисти по приложението на ЗОП общините не използват института за борба с превенцията на грешките допускани при възлагането на обществени поръчки, въведен от разпоредбата на чл.36а от ЗОП. Често в текста на приетите вътрешни правила по чл.8б от ЗОП липсва разписан механизъм за превенция върху дейността на оценяващата комисия, вместо което най-често в правилата се установява преписан теста от закона.

7. Българските общини все по-често поради липса на административен капацитет ще стават заложник на некоректни консултанти.

В рамките на проучването се установява, че поради неразбирането и непознаването на нормативната база или липсата на квалифицирани специалисти по приложението на ЗОП администрацията на българските общини е на път да направи заложник на некоректни консултанти всеки кмет, който не може да си позволи упражняването на квалифициран експертен контрол върху дейността на администрацията и външните изпълнители. Като доказателство за това свидетелства ръстът на наложени финансови корекции, заради дискриминационни условия в документацията или други проблеми произтичащи от изработени от външни консултанти и некоригирани от компетентна администрация документации за провеждане на обществени поръчки и други актове, свързани с подготовката, възлагането и изпълнението на обществени поръчки.

Установени добри практики

1. Установени добри практики свързани с приложението на ЗОП, представляващи предприети ефективно мерки за увеличаване на публичността при възлагането, са установени при запознаване и изследване дейността на общините: Белица, Борино, Гърмен, Гурково, Долна Митрополия, Девин, Златица, Искър, Иваново, Макреш, Стрелча, Сатовча, Трявна и Хисаря – общо 14 български общини;

2. Установена инициативност на общинските ръководства и показан стремеж към ефективното въвеждане на мерки увеличаващи публичността при възлагането са установени при запознаване и изследване дейността на общините: Белица, Борино, Белоградчик, Гърмен, Гурково, Долна Митрополия, Долни Чифлик, Девин, Златица, Искър, Иваново, Крумовград, Криводол, Котел, Мездра, Макреш, Стрелча, Сунгурларе, Сатовча, Стражица, Трявна и Хисаря – общо 22 български общини;

3. Въведени превантивни механизми, имащи за задача да осигурят ефективното и навременно установяване на грешки при приложението на ЗОП и ефикасни механизми за планиране, за подготовка на документации за участие, за съгласуване на проекти на документи, за провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, са установени при дейността на общините: Белица, Гърмен, Долна Митрополия, Златица, Иваново, Криводол, Руен, Стрелча, Сатовча, Сунгурларе и Хисаря – общо 11 български общини;

4. Планирането на допълнителни мерки, които се очаква да доведат до установяването на добри практики, представляващи ефективни действия свързани с повишаването на капацитета на общините при планиране, подготовка на документации за участие,  съгласуване на проекти на документи, провеждане на процедури и контрол върху изпълнението на сключени договори за обществени поръчки, са установени при общините: Белица, Белоградчик, Берковица, Гурково, Гърмен, Долна Митрополия, Златица, Искър, Иваново, Крумовград, Криводол, Павликени, Сатовча, Сунгурларе, Хисаря и Тунджа – общо 16 български общини.

Констатирани намерения за въвеждането на добри практики

В хода на проучването се  установи, че определени ръководства на български общини, показват стремеж към въвеждането на положителни практики, но към настоящия момент не предприемат действия за въвеждането на такива практики, поради което наблюдението върху тях продължава активно в рамките на проучването. Към настоящия момент в тази група попадат двадесет общини - Белоградчик, Берковица, Борино, Брезник, Вършец, Горна Оряховица, Добричка, Дупница, Искър, Кнежа, Котел, Крумовград, Опан, Оряхово, Пещера, Първомай, Созопол, Сопот, Стражица и Тунджа.

Заключение

Работна група изпълняваща национално проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“ конституирана към Центъра за национално сътрудничество отбелязва, че някои от направените в хода на проучването изводи и констатации напълно се припокриват от изложението в представения на 18.07.2012г. Доклад на Европейската комисия до Парламента и Съвета, относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка.

След извършения задълбочен анализ на събраните материали - попълнени анкети, информация и разговори при проведените работни срещи, анализ на получени вътрешни правила, посещения на място, експертите на ИПАИ стигнаха до извода, че констатираните нарушения на ЗОП се дължат на няколко основни фактора:

1. липсата на капацитет от експерти в общините, притежаващи необходимата професионална подготовка, знания и опит, свързан с прилагането на ЗОП;

2. липсата на достатъчно средства в общините, с които да ангажират за дейността си добри консултанти - юристи или адвокати;

3. липсата на вътрешни правила, които да отговарят по предназначение и съдържание на изискванията посочени в чл.8“б“ от ЗОП.

В резултат на горните причини обществените поръчки в България не се планират правилно, което води често до разделяне на обществените поръчки в нарушение на чл.15, ал.6 от ЗОП и до много други проблеми, констатирани при проучването.

Предвид горното, експертите на организацията споделят позицията изразена от ЕК, представляваща част от Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, изразена в раздел ІІ.3 „Борба с корупцията в периода 2007-2012г.“, относно проблемите на България свързани с обществените поръчки и корупцията в публичната администрация подчертавайки, че последната е „неразривно свързана с процесите по разходване на публични средства“, както обективно е отбелязано в документа. Специалистите на ИПАИ отчитайки действителното положение в България споделят констатациите на Комисията, че слабостите при прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки предоставят много и различни възможности за корупция^[3], което е възможно да послужи за логично обяснение на установеното в хода на проучването нежелание на група български общини да се включат в изследването, да повишат прозрачността на работата си и да преминат към възлагане на обществени поръчки при стриктно съобразяване с принципите на европейското право и правилата на Европейския съюз, под погледа на граждански организации.

Работата на ИПАИ и изпълнението на  националното проучване „Криза в системите за възлагане, изпълнение и контрол на обществените поръчки в България“, се препокрива напълно с препоръчаната^[4] от Комисията независима система за наблюдение на публичните органи в България. Предвид съществуващите проблеми на възлагането в България защитата на обществения интерес налага трайното установяване на ефективна система за гражданско наблюдение, която да подпомогне осигуряването в необходимата степен и трайното установяване на принципите на информираност, предвидимост, публичност и прозрачност в дейностите по планиране, провеждане, подготовка, възлагане и изпълнение на обществените поръчки от публичните власти в България. Доказателство за това са случаите добили широка публичност, в които различни български публични институции по недопустим начин нарушават принципите на равнопоставеност, прозрачност, предвидимост, осигуряване на равни възможности за участие в процедурите и спазване правото на информация на участниците в процедурите за възлагане на обществени поръчки, с цел осигуряване на разумно и навременно информиране за всяка процедура и резултата от осъществения избор.

Данните, които са събрани и анализирани в изпълнение на проучването за съжаление потвърждават тезата, че на този етап единствено предстоящите проверки от контролните органи на Европейската комисия и упражняването под различни форми на външен натиск, биха катализирали подобряването работата на публичните институции в страната ни. В тази група попадат и българските общини, които са най-големия възложител на обществени поръчки в България и са задължени да спазват стриктно изискванията на Закона за обществените поръчки и общностното законодателство, регулиращо тези процеси. Според експертите на ИПАИ дейностите свързани с обществени поръчки са още една от сферите на обществения живот в България, която би се променила към по-добро, главно в резултат от постоянен външен натиск – извод^[5], съдържащ се в Доклада за България на Европейската комисия до Парламента и Съвета.

Предвид факта, че върховенството на закона е основна ценност на Европейския съюз и отчитайки, че множество от българите очакват^[6] Европейската комисия да участва активно при преодоляването на съществуващите проблеми, свързани с корупцията в България, експертите на ИПАИ изразяват твърдата си подкрепа към по-категоричен курс на задълбочен контрол върху дейността на българските публични институции от органите на Комисията. Нещо повече – очертава се все по-ясно извод, че евентуалните санкции наложени от европейските контролни органи и тяхната неотменимост, в много от случаите са основния мотив за предприемане на определени действия водещи към подобряване работата на българските общини и повишаване на експертния капацитет на служителите при планирането, организацията и възлагането на обществени поръчки, както и при осъществяването на контрол върху изпълнението на сключените договори.

Предвид горното екипът на ИПАИ изразява категоричната си подкрепа към твърд курс на задълбочен контрол и упражняването на всички допустими форми за натиск върху дейността на българските публични институции от органите на Комисията.

Целият текст на Междинен доклад №1 е публикуван на български и английски език на сайта на организацията.