На всеки кръгъл час днес камбаните на църквите в цялата страна ще бият в почит на паметта на българския патриарх Максим. В храмовете се отслужва трисагий (заупокойна молитва.) "Негово Светейшество се пресели във вечността в ясно съзнание и трезва мисъл, отправяйки към всички свои чада в Родината и извън нейните предели последен първосветителски благослов. Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва в едно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – в селенията на праведните. Вечна, блажена и светла да бъде паметта на Светейшия Български патриарх Максим", се казва в обръщение на Стобийския епископ Наум, Главен секретар на Светия Синод.

Патриарх Максим почина минути преди 4 ч. тази сутрин в Правителствена болница. Очаква се по-късно днес Светият синод да се събере. Трябва да бъде свикан извънреден църковно-народен събор, който да избере нов патриарх. По устав той трябва да е на възраст поне 50 години.

След кончината на патриарх Максим, според устава на БПЦ, най-старшият член на намаления състав на Светия синод - Великотърновският митрополит Григорий, в 7-дневен срок трябва да ръководи БПЦ и заедно със Светия синод да избере неин наместник-председател.

Патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в троянското село Орешак със светското име Марин Найденов Минков. Едва 12-годишен е изпратен от родителите си за послушник в Троянския манастир.

През 1929 г. е приет в Софийската духовна семинария, която завършва 5 г. по-късно с отличие. След това служи 3 години в русенския храм "Успение Богородично" до есента на 1938, когато започва да изучава богословие в Софийския университет.

През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След завръщането си в България, през 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г. На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.

К.Нешева