Погребват патриарх Максим в Троянския манастир. Преглед на националния печат

Кончината на патриарх Максим е водеща тема за всекидневниците в сряда.

„Главата на Българската православна църква патриарх Максим издъхна на 98-годишна възраст вчера в 3.30 часа от сърдечна недостатъчност в правителствена болница. "Негово Светейшество патриархът е бил в ясно съзнание и трезва мисъл", съобщи в официално изявление секретарят на Светия синод епископ Наум. Патриархът бе най-възрастният духовен лидер в целия християнски свят. Той бе начело на БПЦ 41 г. С това Максим е най-дълго управлявалият глава на Българската православна църква в цялата й 12-вековна история.
Максим е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско. Светското му име е Марин Найденов Минков. Основното си образование получава в родното си село и едва дванадесетгодишен постъпва послушник в Троянския манастир. Завършва Софийската духовна семинария с отличие. От есента на 1938 до 1942 г. следва в Богословския факултет на Софийския университет.
На 13 декември 1941 г. през последната година на обучението си в параклиса на Богословския факултет приема монашески постриг от Ловчанския митрополит Филарет. Приема името Максим в чест на св. преп. Максим Изповедник - светец от VII в., прославен със силна вяра и православна изповед. На 19 декември 1941 г. врачанският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в семинарския храм "Св. Йоан Рилски". В края на 1942 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 14 май 1944 г. в Черепишкия манастир, където е евакуирана и впоследствие остава Софийската духовна семинария, той приема ръкоположение в йеромонашески чин от врачанския митрополит Паисий. На 12 юли 1947 г. в Разград йеромонах Максим става архимандрит, а три години по-късно е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. До 1960 г. заема поста главен секретар на Светия синод. На 30 декември 1956 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" архимандрит Максим получава епископски сан. 4 години след това канонически е утвърден за ловчански митрополит. По време на служението му в епархията на своя роден край са построени и осветени от него няколко нови храма. На 4 юли 1971 г. Максим е избран за патриарх след смъртта на предшественика му патриарх Кирил..." - пише в. „Сега".

„България осъмна с тъжната вест за смъртта на Негово светейшество патриарх Максим. В 8 ч във вторник камбаните на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" забиха траурно. Спуснато бе черно знаме.
На 29 октомври патриархът навърши 98 години. Заради тежкото си здравословно състояние обаче Максим не успя да присъства на светата литургия по повод пристигналото от Света гора чудотворно копие на иконата "Достойно есть". То бе отнесено в болница "Лозенец", за да може патриархът да му се поклони на рождения си ден.
"Нека по молитвеното застъпничество на Пресветата Пречиста Дева Богородица и по безмерната милост Божия името на българския патриарх и Софийски митрополит Максим бъде записано в книгата на живота!", се казва в официалното съобщение за смъртта на патриарха на сайта на Българската патриаршия.
Последно патриарх Максим се яви пред вярващите в Троянския манастир на 15 август - празника на Успение Богородично. Старецът изглеждаше видимо отпаднал, не участва в литургията, появи се за кратко на терасата. Малко преди рождения си ден той бе приет в бившата правителствена болница и изписан по настояване на духовниците, но лекарите го върнаха обратно и категорично отказаха да го пуснат за тържествата. През цялото време вървяха слухове, че патриархът гасне, че е в кома, но от Светия синод не коментираха състоянието му..." - в. „Труд".

„Вместо за поклонение в патриаршески храм катафалка откара тялото на патриарх Максим в хладилна камера. Това се случи, след като владиците в синода не можаха да решат до късно следобед къде да е поклонението пред тленните останки на духовния им водач, оплакаха се пред "24 часа" от Софийската митрополия.
От много учреждения около храма "Св. Неделя" пък звъняли да спре непрестанното биене на камбани, защото служителите се разсейвали. Това наложи след 13 ч камбаните да се удрят през половин час.
Светият синод спешно се събра след смъртта на патриарха. Дядо Максим се представи в Господа на 6 ноември в 3,30 часа сутринта в правителствената болница "Лозенец" вследствие на сърдечна недостатъчност. Той бе старейши предстоятел между всички патриарси - глави на поместните православни църкви, се казва в съобщението, прочетено от главния секретар на синода епископ Наум.
Митрополитите били събудени към 5-6 часа сутринта да тръгнат спешно за София. В синода не дойдоха Варненският Кирил, който се завърна от Москва, Неврокопският Натанаил, който е болен, и управляващите епархиите извън страната - Западноевропейският Симеон и Американският Йосиф.
По устав извънредното заседание ръководи Великотърновският митрополит Григорий, който за 6 месеца е председател на намаления състав на синода.
В завещанието си патриархът не е посочил къде да бъде погребан, а само акуратно направил опис на църковните атрибути, които завещава на синода. Той дори бил приготвил на бюрото си личната си карта в плик и го е надписал, за да не я търсят. Приживе е поискал да бъде погребан в Троянския манастир и волята му ще бъде изпълнена..." - в. „24 часа".

„Патриарх Максим ще бъде погребан в петък в Троянския манастир. Това съобщи в Синодалната палата директорът на Дирекцията по вероизповеданията Емил Велинов.
В четвъртък в храма "Света Неделя" в столицата ще бъде отслужена панихида, на която ще бъде докарано тялото на патриарха. В петък ще се отслужи официалната литургия в храм-паметник "Свети Александър Невски" от 09.00 часа. От 10.30 часа ще започне опелото, на което ще могат да присъстват и граждани, които искат да изразят последна почит към патриарх Максим.
Непосредствено след опелото в храм-паметник "Св. Александър Невски", тялото на патриарх Максим ще бъде пренесено в Троянския манастир, където ще се извърши погребението, каза Емил Велинов.
Евентуално ден на национален траур може да бъде обявен в петък, когато е денят на погребението, но това ще стане ясно след решение на Министерския съвет..." - в. „Дневник".

„Пред църквата се задават дни на изпитание. Досега различията между отделните лобита в Светия синод бяха потушавани от авторитета на патриарх Максим. След кончината му обаче може да се разрази истинска война, смятат анализатори. И то не само за трона на патриарха. А за начина, по който да се управлява църквата. С течение на годините битката за надмощие между гръцкото и руското влияние сред висшия клир придоби по-широки измерения - на ченгета и неченгета, икуменисти и неикуменисти, консерватори и либерали. Кой ще надделее сега и ще сложи бялото було - в деня, в който Максим пое към рая, трудно може да се прогнозира.
Патриарх Максим служеше в тежки времена - първо в епоха на атеизъм, после в условия на разкол. Надживя и двете. Наследникът му на трона ще е изправен пред други изпитания - да върне авторитета на църквата, да я въздигне на полагащото й се ниво. И да я промени в крак с времето. Разбира се, в рамките на канона.
Засега се очертават две основни лобита - около Гавриил Ловчански и около Сливенския владика Йоаникий. Първият минава за близък до Москва, но и харесван от по-младите миряни заради липсата на досие. Йоаникий пък е смятан за консенсусна  фигура, а и е известен с богословската си ерудиция.
Всъщност доскоро се смяташе, че основен претендент за бялото було ще е Кирил Варненски. Но напоследък е загубил подкрепата на събратята си - заради скандалите с линкълна и картончетата на ДС, коментират в църковните среди. И залагат, че Кирил вероятно ще застане зад дядо Гавриил, когато дойде ред за гласуване. Говори се още, че Ловчанският владика има рамото на Галактион Старозагорски...
По устав синодът трябва да избере трима кандидати, а един от тях да оглави църквата по решение на патриаршески избирателен събор. Отсега е известно, че някои от владиците ще се оттеглят по здравословни причини..." - в. „Стандарт".

Поредната порция негативни оценки за страната ни  от ЕС и САЩ също е сред темите на  всекидневниците.

„Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България за смъртта на  Тодор Димов, известен като Чакъра. На 10 и 11 декември 2003 г. беше обстрелвана с гранатомет по заповед на главния секретар на МВР тогава Бойко Борисов къщата в Харманли, в която Димов се беше затворил.
Той отказваше да излезе и да се предаде, за да бъде отведен за изтърпяване на присъда от 6 месеца затвор.  По-късно следствието прие, че Димов  сам се е взривил с ръчна граната, а не е загинал от подпалването на къщата в резултат на обстрелването.
Пред сайта "Правен свят", който съобщи за решението на Европейсикя съд за правата на човека, адвокат Михаил Екимджиев е коментирал, че "ако има прокуратура в България, след решението на Европейския съд тя трябва да започне разследване на Бойко Борисов".
Юристът, който заедно с адвокат Снежана Стефанова води делото от името на двамата синове и вдовицата на Димов, прави този извод въз основа на решението на Европейсикя съд, който приема, че в случая е нарушен чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, а именно правото на живот, а заповедта за атакуването на къщата в Харманли е била дадена от главния секретар на МВР Бойко Борисов.
Според Европейската конвенция и съда в Страсбург правото на живот може да бъде отнето само при защита от незаконно насилие, за осъществяване на правомерен арест, за предотвратяване на бягство на лице, законно лишено от свобода, както и при потушаване на бунт или метеж.
Съдът намира, че не е приложен стандартът за абослютната необходимост на употребата на сила, и наред с това - не е проведено ефективно разследване..." - в. „Дневник".

„Чакъра се барикадира в къщата си в Харманлийско, след като полицията трябваше да го отведе за изтърпяване на наказание от половин година затвор. Той отказа да се предаде. В операцията срещу него се включиха близо 100 полицаи, сред които и около 30 барети.
Операцията бе оглавена от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, който замина на мястото по заповед на вътрешния министър Георги Петканов.
След продължилата часове наред обсада, полицията използва гранатомет, за да осигури възможност за претърсване на къщата и за да ликвидира всякакви капани.
„Около шест или седем часа сутринта полицейските части образуват плътен кордон около къщата, после влизат вътре и започват проверка на приземния и на първия етаж. Когато с противопожарна стълба стигат до таванския етаж, виждат краката на овъгленото тялото на г-н Тодоров. Операцията е прекратена, къщата е отцепена, а за случая е докладвано на военна прокуратура", пише в решението на съда.
Установено е, че Тодоров се е самовзривил с ръчна граната, а не е загинал от обстрела на полицията. Разследващите заключиха, че действията на полицията са били напълно по устав, а заключенията им бяха потвърдени от военния съд.
Въпреки това Съдът в Страсбург обаче единодушно приема за основателни жалбите, свързани със смъртта на Тодоров, ефективността на последвалото разследване и предполагаемата липса на ефективни мерки в тази посока.
Магистратите в ЕСЧП се съгласяват напълно, че „правото на живот" (според дефиницията на член втори от Конвенцията за човешките права) на Тодоров е било нарушено..." - в. „Труд".

„България бе осъдена в Страсбург за кървава спецакция на "ген. Б.Б." - съобщава на свой ред в. „Сега".
„България беше призната вчера за виновна от съда в Страсбург за гибелта през 2003 г. на Тодор Димов Тодоров-Чакъра при операция, командвана лично от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Държавата ще трябва да плати 50 000 евро на вдовицата и двамата му синове плюс 4700 евро за съдебни разноски, защото е допуснала смъртта на Чакъра при зле организираната акция, но и не е разследвала достатъчно прецизно обстоятелствата. Борисов е представен в решението на съда като "генерал Б.Б.", тъй като по принцип не се цитират имена на трети лица. В случая спорът е между държавата и тъжителите.
Делото "Димов и други срещу България" доказа, че властите са се увлекли в употребата на сила за залавяне на престъпник, като са употребили срещу него не само леко стрелково оръжие, но и ръчни гранати и дори противотанкови гранатомети, за да ускорят приключването на операцията. По този начин те са погазили чл. 2 (право на живот) на Европейската конвенция за правата на човека, като нарушението е утежнено и от недостатъчно ефективно разследване защо се е стигнало до такава развръзка и можело ли е да бъде избегната.
Правителството на премиера Бойко Борисов, което по стечение на обстоятелствата е ответник, се опита да оневини бившия главен секретар на МВР "генерал Б.Б.", че всички приложени мерки са били в строго съответствие със законите и че освен това според експертизата Чакъра се е самовзривил с ръчна граната, а не е загинал от огъня на полицаите и спецчастите. В решението по делото се посочва, че: "Не е задача на Съда в Страсбург да определи дали е било така; достатъчно е да се отбележи, че г-н Тодоров е загинал по време на полицейска операция с употреба на смъртоносна сила срещу него. Затова въпреки че не е установено дали смъртта на Тодоров е причинена пряко от изстрелите и гранатите на полицията, важното е дали операцията е планирана и извършена по начин, така че да се избегне или намали до минимум колкото е възможно всеки риск за живота. Във връзка с това - пише в решението - трябва да се отбележи, че когато започва полицейската операция, г-н Тодоров е бил жив, а когато завършва, е мъртъв и освен това не е установено кога точно е умрял".
В обезвреждането на Чакъра, който се беше барикадирал въоръжен в къщата на майка си, са хвърлени няколко полицейски групи, а спецчастите изстреляха поне 15 противотанкови гранати, които изтърбушиха приземния етаж, под предлог да се осигури проход за атака. Използвани са също ръчни и димни гранати, автомати "Калашников" и по-леки оръжия... Медиапул" припомни, че в жалбата на близките на Чакъра е цитирано и интервю на Борисов пред в. "24 часа", в което той категорично заявява: "Потвърдих, че аз съм дал заповедта за стрелбата. Според мен сме действали абсолютно правилно и ако отново се наложи такава ситуация, ще действаме по същия начин. Ако има някой виновен, това съм аз." - продължава всекидневникът.

„Ситуацията с престъпността и корупцията в България няма подобрение от 90-те години до днес. Това каза в интервю за Дарик бившият американски посланик в София Ейвис Боулън. Тя беше в страната ни по време на събитията през януари 1997-а г.
Не мисля, че ситуацията в България има някакво подобрение, а това е тревожно за приятелите на страната ви и партньорите ви в Евросъюза, казва Боулън. Тя припомни, че преди няколко години почти сме изгубили финансирането си, което вреди на имиджа ни..." - в. „Стандарт".

Вестниците съобщават също, че срещу скандално избраната за конституционен съдия Венета Марковска е заведена преписка в прокуратурата.

„В прокуратурата всъщност има преписка, образувана по сигнал срещу избраната за конституционен съдия Венета Марковска, научи "Дневник". Информацията беше потвърдена от Софийската градска прокуратура (СГП). Това опровергава представените миналата седмица от Марковска справки пред парламентарната правна комисия от четири институции в съдебната власт (Висшия съдебен съвет, инспекторатът към него, СГП и Върховната касационна прокуратура (ВКП), според които срещу нея няма досъдебни производства или сигнали.
Впечатление прави, че Марковска е искала от ВСС и ВАС да провери дали срещу нея има подадени сигнали и жалби за нарушения в работата й. В исканията до СГП и ВКП тя пита за данни за досъдебни и дисциплинарни производства, но не и за сигнали.
Проверката в СГП е била по сигнал, подаден от бивш следовател Стоян Стоянов. В него той казва, че "Венета Марковска, като председател на дисциплинарната комисия на Висшия съдебен съвет ВСС, член на ВСС и зам.-председател на ВАС на 24.01.2007 г. умишлено е използвала документи с невярно съдържание (чл.316 НК), като тези документи са използвани и гласувани от членовете на ВСС, като решение на съвета."
Софийска градска прокуратура е отказала да образува досъдебно производство по сигнала, обясни говорителят й прокурор Румяна Арнаудова, защото нямало доказателства за извършено престъпление.
Прокурорското постановление обаче е било обжалвано и не е влязло в сила. В момента преписката се намира в Софийската апелативна прокуратура..." - пише в. „Дневник".

„Според специалисти лични мнения не могат обективно да бъдат предмет на престъпление по чл.316, като документи с невярно съдържание, независимо с каква цел са използвани.
Говорителят на Софийската градска прокуратура Румяна Арнаудова, цитирана от "Медиапул", коментира, че в издадената от държавното обвинение справка "не се визират преписки, а само досъдебни производства."
"С две думи става дума за търговия с влияние" коментира Стоян Стоянов. През 2007 г. той е бил уволнен като следовател. В дисциплинарния състав по уволнението му влизат тогавашните членове на ВСС Венета Марковска, бившата председателка на Апелативния съд в Пловдив Радка Петрова и бившия ректор на Правно-историческия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" Александър Воденичаров." - в. „24 часа".

 

Източник: news.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини