Въвеждане на Пресвета Богородица в храма“, Тициан, 1534-1538

Въвеждане на Пресвета Богородица в храма, също Въведение Богородично или понякога простонародно Въведение е един от най-големите християнски празници, почитан е и от двете най-големи християнски деноминация - Католицизъм и Източноправославие. Празникът принадлежи към числото на дванадесетте велики празника. Българската православна църква и църквите, който спазват нов стил, отбелязват празника всяка година на 21 ноември. В църквите, който спазват стар стил, се отбелязва на 4 декември. В този ден се почитат, както благочестивите родители на Дева Мария Йоаким и Анна, които я въвеждат на тригодишна възраст в йерусалимския храм, така и изпълнението на обета им да посветят Мария на Бог.

Християнските книги разказват за празника Въведение Богородично, как на този ден Йоаким и Ана събират своите роднини и приятели и ни рисуват картината на млади девойки със свещи в ръце вървящи пред светата Отроковица, а след тях родителите, водещи Девата до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещат с пеене на свещени химни. Дева Мария e поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.

Първосвещеник Захария въвел пречистата Отроковица в Светая Светих, където влизал веднъж в годината само първосвещеникът. Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана (Лука 2:36-38). Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

Девата се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича „прекрасна зора“, от която изгряло Слънцето на правдата.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но Мария им открила своето желание - да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

Най-ранното известие за честването на празника е от края на 1 век. Прави се възпоменателно тържество и цялото християнство празнува Въведение Богородично.

Според православната традиция Въведение Богородично слага началото на Коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.

С решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът Въведение Богородично в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж.

Семейното ходене на църква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата. Представени на бога, те ще растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.

В българските традиции въведение Богородично се е чествал в много ограничен кръг - само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали - освен празника Въведение Богородично - и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.