След случая в Бургас, където бебе почина при опит за раждане в домашни условия, дискусията "за и против раждане у дома" отново се развихри в пълна сила.

Майки, които са раждали и в здравна институция, и у дома, категорично застават зад втория вариант. За тях рисковете при планирано домашно раждане и в присъствието на медицински специалист не са по-големи от тези в болница. Акушерите от своя страна имат колебания, а голяма част от лекарите са категорично против.

Ралица – жената, която роди у дома

Ралица Димитрова е млада майка на 32 години. Радва се на двама синове – Ян и Марин. Но не обича да си спомня за раждането на първородната рожба. Преди 9 години, когато младата Ралица била бременна за първи път, раждането в болница бил логичният избор. И съжалява за това. По думите на младата майка няколко дни след раждането в акушеро-гинекологична болница „Майчин дом“ София тя излиза оттам с физически и психически травми.

„Излязох с пукнато ребро и Ян със счупена ключица, аз и с епиозотомия и най-вероятно ще имам нужда от пластика. Всичко това е рутинно за съжаление, не е единствен случай. Да не говорим, че никой не ми каза, че синът ми е със счупена ключица, това го открих по документи. А в моята епикриза не стоеше, че имам пукнато ребро. Не бих си причинила това друг път, наистина!“, разказва фрустрираната Ралица години по-късно.

Последствията от травмиращото раждане продължават както за нея, така и за детето: „Детето ми беше взето за известно време. Нямах възможност нито да се науча да кърмя, нито той успя да суче през следващите 5-6 месеца. Голям тормоз.“

Това подтиква Ралица да търси други алтернативи за раждане. След много четене на книги, посещения на конференциии и семинари тя и съпругът и взимат нелекото решение следващото раждане да бъде в домашни условия.

„Решението ми да родя вкъщи не беше взето лесно, не и бързо. Подготовката ми за това продължи около година, психолически може би и повече, особено на мъжа ми, който ми помогна. И мисля, че това е най-доброто нещо, което можехме да дадем като старт на нашето второ дете Марин“, споделя тя.

По време на домашното раждане при нея са били съпругът й, синът й Ян и приятелка, която й помагала морално. Без медицинско лице. Защото на този етап това по закон не е позволено в България.

Но дали е по-малко рисково? На въпрос дали тя е подложила собствения си живот и този на сина й на риск с решението да роди у дома, тя е категорична: „Да, вероятно. Но в случая смятам, че рискът в болница е много по-висок и много по-голям и аз за себе си съм взела правилното решение. И смятам, че това е по-доброто от двете ми раждания.“

Днес Ралица е една от майките, ентусиазирани и мотивирани да покажат както на други жени в детеродна възраст, така и на отговорните институции, че има и „по-малко травмиращ“ начин за раждане. „Искането ни в момента е да се промени законът – да има медицински лица по време раждането у дома", казва тя.

Според нея все повече жени ще се насочат към този метод на раждане.

В България 30 жени годишно раждат в домашни условия

На този етап правната уредба в България забранява на медицински представители да асистират при планирано раждане в домашни условия.

„Бащата на децата и моя приятелка бяха по време на домашното раждане. Медицинско лице нямаше. Търсих акушерки, които да се съгласят, но всички отказваха с мотива, че им е забранено да асистират раждане у дома и не могат да поемат тази отговорност“, споделя и Мария Христова, друга майка, родила в домашни условия.

Мария е от Варна. Историята й с Ралица е идентична и това ги събира в общата кауза да променят правата на бъдещата майка. Първото раждане на Мария също е в болница. Първото й дете е родено през 2006 година, като още тогава е искала да роди у дома.

"По време на женската консултация ми се приложи твърде голям натиск за това да родя секцио – измислиха се какви ли не причини за това - че съм ниска, че имам тесен таз, че дори и да постигна пълно разкритие, моето бебе няма да се роди по нормален начин. След това дори получих обиди, че съм йезуит, щом рискувам живота на собственото си бебе. Налагаха ми се медицински интервенции, които не ми обясниха защо ми се правят", каза тя.

Според нея раждането не е „механичен процес“, а би трябвало да се обърне внимание и на психиката на бъдещата майка.

И тя като Ралица решава да роди второто си дете в домашни условия. На въпрос по какво се различава раждането в здравна институция и у дома, тя е категорична: „Раждането в болница е едно делегиране на собственото ти тяло и на твоите права в ръцете на други хора. Често това е свързано с некомпетенциите на жената да взема медицински решения и да управлява своето раждане. Тотално не съм съгласна с това. И после в домашни условия – има респект към жената и уважение към нейните нужди и личност, което в болницата се забравя. “

Днес Мария е не само майка на две деца, а и професионално обучена дула. Присъства на раждания на свои познати, помага им в много аспекти: подготовка за раждане, морална подкрепа, консултации за кърмене.

„Раждането не е механичен процес – нужни са близост, разбиране, морална подкрепа и много техники по време на самото раждане, които подпомагат затъпяването на болките. Смятам, че статистиките красноречиво сочат, че рискът от усложнения за бебето и майката при планирано домашно раждане в никакъв случай не е по-голям от този при болнично раждане. Даже и в много страни по-нисък“, споделя Любомира Лилова, професионално обучена дула.

„Нараства страха у жените за болнично раждане, тъй като повечето жени не срещат адекватно отношение и подкрепа от страна на лекарите“, смята още дулата.

Какво казват специалистите?  

„Ако попитате акушерките в България дали са съгласни да водят раждане в домашни условия, почти съм сигурна, че повечето от тях ще ви кажат – не. И ще бъдат абсолютно прави, защото методиката на обучение е различна“, категорична е Антоанета Калушкова, акушерка и заместник-председател на Алианса на българските акушерки.

Според нея правото на жената да избира къде да роди трябва да се уважава, но на този етап нито едно медицинско лице не би асистирало в домашни условия, освен ако ситуацията не е спешна.

„Раждането в домашни условия би могло да се случи в един по-късен етап, след като има ясни и регламентирани юридически, финансови и правни аспекти. Правата и на майките, и на акушерките да бъдат абсолютно защитени“, смята тя.

Специалистите, които водят такива раждания, трябва наистина да бъдат много добре обучени, за да могат да реагират навреме при евентуални проблеми, смята Антоанета Калушкова.

А до момента, в който майките получат правото на медицинско лице по време на асистирано домашно раждане, от Алианса на българските акушерки предлагат междинен вариант.

"Да се обособят към болницата звена. Места, близки до домашната обстановка, е вариант, който би могъл да се организира по-бързо, докато текат другите регламенти. Да се отдели помещение, стая, която да бъде оборудвана до домашната обстановка и да няма този стресиращ елемент на болничната обстановка.“, предложи Емилия Казълова, акушерка с 34-годишен стаж и председател на Алианса на българските акушерки.

Повечето медицински специалисти са против раждането в домашни условия независимо от това дали присъства акушер в дома. Мотивите им са много и обосновани. За тях изходът от раждането при жена с нискорискова бременност също е неизвестен, защото „медицината не е математика“. Изходът от всяко раждане е индивидуален и невинаги предвидим.

„Според мен раждането вкъщи въобще не е правилно. И ще ви каза защо. Медицинската помощ, която може да се окаже в едно медицинско заведение, по никакъв начин не може да бъде сравнена с това, което може да се окаже в домашни условия. И не поради квалификацията на специалиста, който асистира на домашно раждане, а поради липса на апаратура и подходящи условия“, заяви категорично д-р Валентина Григорова, зам.-директор и началник на родилното отделение на Първа АГ болница "Света София".

Тя сподели още, че акушерството е една от най-рисковите медицински професии, при които медицинското лице е отговорно не за един, а за два живота.

„Кой би поел този риск? Аз лично не бих го поела. Рисковете са изключително големи“, подчерта тя.

Д-р Григорова разказа, че на Запад домашното раждане е по-популярно, но винаги се случва в непосредствена близост до болница, а пред входа на къщата чака реанимобил, който да реагира максимално бързо.

„Ние нямаме тези условия. Тук придвижването от болница в болница е трудно, а какво остава за транспорт от вкъщи в болница?!“, отсече акушер-гинекологът.

Не на това мнение е колега на д-р Григорова. „Болниците не са на стотици километри от домовете все пак. Разбира се, става въпрос за големите градове, където е битката за раждане у дома или в болница. И в края на краищата медицинското лице, което асистира у дома, си поема рисковете и ако стане инцидент, болниците не са на толкова голямо разстояние“, смята акушер-гинекологът д-р Христо Христов, който има частен кабинет във Варна.

На въпрос дали подкрепя раждането в домашни условия, лекарят е по-скоро позитивно настроен: „Раждането е естествен процес и би трябвало да се роди по естествен път в естествени условия, а какво по-естествено условие за една жена от собствения й дом“.

Според него обаче е нужно преди самото раждане специалист да прецени дали бременността не е съпроводена с рискове. Ако всичко протича нормално, не би имало проблеми за жената да роди в домашна среда.

„Ще бъде добре, ако бъде регламентирано да има медицински лица, които да асистират по време на домашно раждане, но в момента няма как. Ако жена ражда и ме извика вкъщи, аз нямам право да отида и да проведа раждането“, коментира лекарят относно настоящата законова уредба.

Бихте ли поели риск да израждате деца в домашни условия, е последният въпрос към д-р Христо Христов. „Да, бих. И това не е риск. Рискът е същият, какъвто е и в болниците. Разликата е само в това, че болницата предлага по-голям инструментариум, ако се наложи спешна интервенция.“