„Българите не знаят колко велика нация са“, твърди Цвета Коева, продуцент на документалния филм „4% Вселена“. Изследването на екипа й стига до CERN, където намира неоспорим повод да се почувстваме горди от факта, че сме българи, и да спрем да изпитваме комплексите на хора втора ръка, с които всички израстваме.

Първо трябва да се отърсим от стереотипите, изградени от високобюджетните холивудски продукции, за да можем да се потопим в света на необятната науката без обременеността на измислицата.Популярните американски филмови сюжети ни представят едно химерично изобретение, което може да пренася физическите ни тела назад или напред във времето. Но истинската машина на времето, тази която наш екип документира в своя филм, е нещо съвсем различно.Продуценката Цвета Коева и нейният колега Крум Тонев тръгват по следите на мита за края на света

и така съдбата ги отвежда до най-голямата лаборатория по физика на елементарните частици в света CERN. Там откриват успокоение за апокалиптично настроените хора и уверено могат да твърдят, че свършекът няма да е тази година, нито този век или дори това хилядолетие.„Това, което е проблем в действителност, е какво ще правим след 4 милиарда години като угасне Слънцето“,обяснява доц. Леандър Литов, ръководител на българския екип в CERN. Той всъщност предлага на авторите на лентата да снимат на място и да се потопят в атмосферата на работния процес.Истински важното обаче във филма „4% Вселена“, чиято премиера ще е на 5 декември в Дом на киното, е българската роля в откриването на т.нар. Божествена частица. Това е другото име на елементарната частица Хигс бозон, която учените търсиха в продължение на близо 50 години. Чрез нея другите частици са придобили маса след Голеия взрив, а с масата са се формирали планетите, слънцата, галактиките и вселената.Нашите учени участват в екперимент на CERN, свързан с тази божествена частица, като там българите са на изключителена почит.Страната ни се включва още от самото начало заедно с вече общо 39 други държави. Изиграли сме дейна роля в измислянето на дизайна на т.нар. колайдер, в който се правят опитите, а сега работят по анализирането на данните.

Колайдерът е най-големият и мощен ускорител на частици в света.

Представлява 27-километров пръстен, намиращ се в тунел под швейцарско-френската граница близо до Женева. Два снопа протони се насочват в противоположни посоки в пръстена и при сблъсъка им се пресъздават милиони мини-Големи взривове. Не винаги обаче се получава, защото резултатът зависи от скоростта.

И преди обременените ни от цифри и сметки мозъци да се запитат защо е необходим подобен проект, струващ милиарди, трябва да отбележим, че той не е самоцел. Защото преди да открием кога ще е краят, трябва да намерим кога и какво е предизвикало началото. Освен това направените изчисления от сблъсъците на протоните помагат за разработването на неща, които са приложими в други области на науката и живота.

Такъв пример е последното достижение на модерните технологии Пет скенер,

който е единственият апарат в света, позволяващ диагностицирането на тумори в така наречения „нулев“ стадий. Той не уврежда останалите клетки, а изгаря само раковите и в момента в България вече имаме два такива скенери.И колкото и сложна да звучи тази материя, документалният филм „4% Вселена“ намира приятен начин да направи чисто научните факти по-достъпни за обикновените хора. В крайна сметка незнанието поражда страх от Края. Страхът от своя страна пък поражда манипулации и апокалиптични спекулации!