Днес се открива информационната кампания за националния референдум с въпрос: "Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?". Кампанията ще завърши в 24.00 часа на 25 януари 2013-а.

Кампанията се организира от Инициативния комитет и от 76-те народни представители, поискали провеждането на референдума, както и от инициативните комитети, регистрирани в Централната избирателна комисия като застъпници на алтернативната позиция.

По време на кампанията участниците в нея могат да бъдат подпомагани и от други гласоподаватели, който не са членове на инициативните комитети, които да участват в организираните прояви и в различните форми на агитация.

Забранява се поставянето на агитационни материали на 27 януари 2013 г. и до края на гласуването в изборните помещения, както и на разстояние, по-малко от 50 метра от входа на сградата, в която е изборното помещение.

Гласуването на 27 януари 2013 г. ще се осъществява на територията на България, включително в дипломатическите и консулските представителства на страната, както и на плавателните съдове, плаващи под българско знаме.

Българските граждани в чужбина ще участват в референдума за развитие на ядрената енергетика в България, гласувайки в посолствата и в консулствата /без почетните консулства/.

От 1878 година до днес управляващите в България единайсет пъти са обмисляли да питат народа по държавни и общински въпроси, но реално произведените национални допитвания са само три, сочи справка на редакцията "Справочна информация" в БТА.

Първото предложение за референдум е направено през 1878 г. от Драган Цанков - лидер на Либералната партия - за формата на управление. Референдумът не се е състоял, защото въпросът е бил решен с Берлинския договор /1 юли 1878/ и с приемането на Търновската конституция /16 април 1879/.

Следващото искане за референдум е от 1908 г. - дали България да стане княжество, васално на Турция. Допитването не се е състояло, тъй като с обявяването на Независимостта /1908 г./ въпросът е автоматично решен.

През 1909 г. Народното събрание приема "Закон за допитване до народа по общински работи". Според закона някои решения на общинските съвети, преди да бъдат изпълнени, трябва да се подлагат на одобрение от народа.
Референдуми по общинските работи са произвеждани от 1909 г. до 1934 г., когато законът е отменен.

През 1914 г. е направено предложение за референдум дали България да участва в Европейската война и на чия страна. Допитването не се е състояло, защото са се противопоставили Александър Стамболийски, Драган Цанков и някои други лидери на партии.

На 19 ноември 1922 г. се произвежда референдум по Закона за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов /16 март 1911 г. - 1 юни 1913 г./, на д-р Стоян Данев /1 юни - 4 юли 1913 г./ и на Александър Малинов /21 юни - 18 октомври 1918 г./ за обявените и водени войни и за последвалите ги национални катастрофи през 1913 г. и 1918 година. Допитването се извършва чрез гласуване с два вида бюлетини - черни, с които ще се гласува за "невиновен", и бели - за "виновен". Ако резултатът от гласуването е мнозинство за "виновни", министрите от трите кабинета се съдят от Държавен съд. Бялата бюлетина съдържа имената на 22-ма бивши министри. Законът за референдума утвърждава Постановление на Министерския съвет от 24 септември 1922 г. за арестуване на министрите от кабинетите на Стоян Данев и на Александър Малинов и за налагане на възбрана върху имуществото им. Така още на 26 септември 1922 г. министрите от кабинетите, управлявали България през 1912-1913г. и 1918 г., са арестувани, преди да бъдат обвинени.

Допитването за виновността им е направено на 19 ноември 1922 г. И мнозинството ги обявява за виновни. На 13 февруари 1923 г. е обнародван Закон за съдене на министрите от правителствата на на Иван Евстр. Гешов, на д-р Стоян Данев и на Александър Малинов. През март 1923 г. на основание на допитването те са предадени на Държавен съд. След преврата, организиран на 9 юни 1923 г. от Народния сговор и Военния съюз, с който е свалено правителството на Александър Стамболийски, министрите са пуснати на свобода, преди да им бъде връчен обвинителен акт.

През 1941 г. е имало предложение за референдум, насочен против настъплението на германския фашизъм и за неутралитет на България, който не се е състоял, тъй като срещу инициаторите му са организирани процеси и мнозина са изпратени в затворите.

След 9 септември 1944 г. възможност за местни референдуми съществува в Закона за намаляване на броя на кръчмите и ограничаване на пиянството. Според негови текстове допитване до жителите на общината за затваряне на кръчмите се извършва, когато Общинският съвет реши, или когато една трета от избирателите подпише предложение до областния директор. То може да се произведе за всички селища в общината или само на отделни населени места и се извършва по реда на закона за избиране на народни представители за обикновено Народно събрание. Ако 60 на сто от подадените гласове са за затваряне на кръчмите, счита се,че населението е решило тяхното затваряне. В този случай областният директор разпорежда по административен ред да бъдат закрити всички кръчми в общината.

На 8 септември 1946 г. се произвежда референдум въз основа на гласувания от 26-ото Народно събрание Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяването на Народна Република България и за свикване на VI Велико народно събрание". Проектозаконът е внесен от Министерския съвет на 25 юли 1946 г. и е приет на следващия ден единодушно на първо четене с поименно гласуване от 244 народни представители.
Референдумът за премахване на монархията е произведен на 8 септември 1946 г, като от 4 509 354 гласоподаватели в него участват 4 132 007 /91,63 на сто/. 92,72 процента от гласувалите са за република, а 4,37 на сто - за монархия. На 16 септември 1946 г. България е обявена за Народна република.

С мотив, че с референдум не може да се променя формата на държавно управление, на 22 декември 1998 г. бившият главен прокурор Иван Татарчев внася Искане до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на закона от 1946 г., но Конституционният съд отказва да направи това.

През март 1968 г. Петото Народно събрание избира комисия за изработване на проект за Конституция на Народна република България в състав от 78 депутати под председателството на Тодор Живков. Специален пленум на ЦК на БКП одобрява основните положения в текста и излиза с предложение проектът да бъде публикуван за всенародно обсъждане.

В периода на обсъждането са направени повече от 14 000 предложения за промени в текста на конституцията. Новата редакция е одобрена от парламента на 8 май 1971 г., и е взето решение конституцията да бъде приета чрез референдум. Приет е и специален закон за произвеждане на референдума за приемане на новата конституция. В допитването участват 99,7 на сто от 6 174 635 гласоподаватели като 99,66 на сто от тях са "за" приемането на конституцията. Резултатите са обявени на 18 май 1971 г. на тържествено заседание на последната сесия на Народното събрание.

На 28 май 1991 г. Седмото Велико народно събрание /ВНС/ приема решение да се извърши на 6 юли 1991 г. народно допитване за формата на държавното управление - република или монархия. На 5 юни 1991 г. обаче ВНС се отказва от произвеждане на референдума.