2012 година мина под знака на бонусите, оставките и скандалите с кандидатите за конституционни съдии.

След настъпването на 2012 г. неизтрезнели все още от празниците политиците си работеха мирно и тихо, докато през февруари не гръмна скандала за необосновано голямото количество бонуси, които са си раздавали в Агенцията по вписванията.

Тогавашната шефка Виолета Николова сама си беше дала допълнително възнаграждение в размер на 73 000 лева. 24 000 лева от тях идват по заповед на бившия министър на правосъдието Маргарита Попова, останалите обаче Николова сама си ги е раздала.

След прокурорска проверка Виолета Николова бе освободена от длъжност, а през декември 2012 г. Софийска градска прокуратура й повдигна обвинение с мотива, че е присвоила пари от държавния бюджет.

Всъщност скандалът с Николова бе само началото на поредицата от бонуси на министри, заместник-министри и шефове на агенции, които започнаха да лъсват в общественото пространство.

От БСП изнесоха данни за раздадените допълнителни възнаграждения на министрите от кабинета Борисов. Данните сочат, че през 2010 г. министърът на икономиката Трайчо Трайков е получил 37 хил.лева допълнителни доходи, бившият заместник-министър на здравеопазването Гергана Павлова е получила 20 281 лева. Министърът на образованието Сергей Игнатов имаше премия от 29 хил. лв., а заместник-министърът на финансите Владимир Горанов - 18 480 лв.

Особено много се шумя около бонуса на предишния директор на Здравната каса Нели Нешева, която бе оценила допълнителния си труд на 12 000 лева. Впоследствие тя подаде оставка и на нейния пост се възкачи Пламен Цеков.

Изнервен от напрегната ситуация на "тука има, тука няма бонус", премиерът Бойко Борисов призова всички министри, заместник-министри, шефове на кабинети, на агенции, областни управители и други да върнат взетите бонуси. Борисов дори заплаши тези, които не върнат допълнителните си възнаграждения с уволнения.

За целта Министерството на финансите откри банкова сметка в БНБ, по която постъпиха над 600 000 лева от върнатите бонуси.

Още "неизстинал" скандалът с бонусите и веднага се появи нов – този с оставките на икономическия министър Трайчо Трайков и на здравния - Стефан Константинов.

Те поискаха да напуснат постовете си изненадващо на 15 март 2012 година, а премиерът Борисов не се възпротиви на тяхното желание. 

Министърът на икономиката енергетиката и туризма Трайчо Трайков се раздели с изпълнителната власт основно заради проваления бизнес форум в Катар, който се проведе по време на официална делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов. Резилът на форума бе доста голям, тъй като не дойде нито един представител от 500 поканени катарски компании да се срещнат с българския бизнес. Тогава Трайков произнесе реч на английски език, която чуха само неговите сънародници.

Преди фарса с проваления форум, икономическият министър Трайчо Трайков на няколко пъти е срещал неодобрението на премиера Борисов и е бил критикуван от него.

Здравният министър Стефан Константинов получи "червен картон" заради несправянето си с проблемите в здравния сектор и с високите цени на лекарствата. Самият Константинов като мотив за оставката си бе посочил конкретно тези два проблема.

Трайков и Константинов бяха сменени с доста по-младите от тях Делян Добрев и Десислава Атанасова.

Два месеца затишие и през май гръмва нов скандал - този път поднесен от земеделския министър Мирослав Найденов, който изстреля в публичното пространство, че срещу България тече голямо разследване в Австрия заради пари, които са отивали към австрийски политици чрез българското правителство по времето на Тройната коалиция.

Тогава в епицентъра на събитията попадна спътницата в живота на социалиста Сергей Станишев Моника Йосифова. Бившите управляващи, наели през 2008 г. австрийският лобист Петър Хохегер, на когото платили 1 милион евро, за да повиши имиджа на България в ЕС. Срещу Хохегер обаче тече разследване в Австрия по подозрение, че с тези пари е подкупвал австрийски политици.

Като български подизпълнител за поръчката е наета фирмата на приятелката на Сергей Станишев - Моника Йосифова, като през нейната фирма е преминавала цялата логистика и рекламните права по договора с Хохегер. Около 380 хил. евро от средствата за Хохегер са се върнали към агенцията на Йосифова като подизпълнител на поръчката.

След изслушвания на Йосифова в анкетна комисия към парламента, която разследва специално имиджовия скандал, земеделският министър Мирослав Найденов се извини публично на половинката на Станишев за хвърленото от него обвинение. 

От началото на 2012 г. тлее друг скандал, който все още не е получил своята развръзка. Вечната вражда между вътрешния министър Цветан Цветанов и съдебната власт се разрази най-силно с уволнението на председателя на Съюза на съдиите и съдия в Софийски градски съд Мирослава Тодорова. След като Цветанов обвини на няколко пъти магистрата, че обслужва интересите на организираната престъпност, заради забавяне в делата, Тодорова реши да заведе дело за клевета срещу него. Това, обаче явно й изигра лоша шега, защото малко по-късно тя бе дисциплинарно уволнена от Висшия съдебен съвет с мотива, че системно не е спазвала сроковете за написване на мотивите на три дела.

Уволнението на съдия Мирослава Тодорова предизвика вълна от недоволства от страна на съдии и прокурори и се повдигна въпроса за натовареността на съдиите.

Впоследствие съдът оправда Цветан Цветанов по делото за клевета, заведено от съдията, въпреки че той не се появи нито веднъж лично на някое от заседанията.

Тодорова внесе жалба до Върховния административен съд (ВАС) срещу дисциплинарното й уволнение. В нея тя посочваше, че решението на ВСС съдържа съществени нарушения на административно-процесуалните правила. ВАС все още не се е произнесъл с решение по жалбата на Тодорова.

В началото на лятото под "светлините на прожекторите" попаднаха двамата бизнесмени и собственици в "Медийна група България" Любомир Павлов и Огнян Донев. На Любомир Павлов бяха повдигнати три обвинения - за документни престъпления, за използване на документ с невярно съдържание и за пране на пари. Собственикът на "Софарма" и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Огнян Донев бяха с повдигнати обвинения за данъчни престъпления и пране на пари. Тогава съдът наложи и на двамата мярка за неотклонение и парична гаранция на Любомир Павлов в размер на 50 хиляди лева, а на Огнян Донев рекордната за страната ни гаранция от 500 хиляди лева. 

От прокуратурата обясниха, че чрез няколко фалшиви документа Любомир Павлов целенасочено е предоставил възможността на Огнян Донев да получи 43% от акциите на "Медийна група България".

Около двамата бизнесмени се вдига невероятен шум в продължение на два месеца. Освен че са "прали пари", придобити чрез престъпна дейност и са извършвали данъчни престъпления, се засегна и темата за монопола на "Софарма".

Като собственик на фармацевтичния гигант Огнян Донев бе приклещван навсякъде от журналисти, които повдигаха въпроса за скъпите лекарства, които "Софарма" продава на българския пазар, докато изнася същите на много по-ниски цени в чужбина.

След цялата шумотевица Любомир Павлов се оттегли от председателското си място в Съюза на издателите в България, а Огнян Донев бе преизбран като председател за втори мандат в КРИБ. Разследването срещу двамата продължава.

Най-много шум през 2012 г. се вдигна около избора на конституционните съдии и по-конкретно около бившия вече съдия и заместник-председател на Върховния административен съд (ВАС) Венета Марковска. След номинацията й за Конституционния съд (КС) радостта на Марковска не трая дълго. Срещу магистрата и кандидат за конституционен съдия в правната комисия към парламента бяха постъпили два анонимни сигнала. Според първия сигнал близки до Марковска са се сдобили с апетитни имоти, а във втория става въпрос за документи, с които се посочва, че защитната реакция на съдията от ВАС по отношение на първия сигнал не се основавала на фактите.

След двата сигнала всички управляващи и политици взеха отношение по случая като отначало се подхождаше много внимателно с фигурата на Марковска. В защита на Марковска се изказваха дори самият премиер Бойко Борисов, който заяви, че се е срещнал лично с магистрата и я е помолил да се оттегли от поста, ако всички сигнали срещу нея са истина. В опит да защитят името на кандидата за конституционен съдия се впуснаха председателят на правната комисия и народен представител от ГЕРБ Искра Фидосова, някои независими депутати, а вицепремиерът и министър на вътрешните работи се зае да издирва автора на сигнала.

Управляващите отнесоха много критики от страна на опозицията за казуса "Марковска" и дори се заговори, че магистратът сама ще се оттегли и откаже от Конституционния съд.

В деня на клетвата обаче Венета Марковска напук на всички очаквания съобщи, че продължава напред и няма да изпусне шанса си в Конституционния съд.

Най-големият удар за Марковска дойде по време на официалната церемония по полагането на клетвата за конституционни съдии. Тогава президентът Росен Плевнелиев предприе голямата крачка, с която бойкотира съдията за член на Конституционния съд. Точно преди Марковска да встъпи в длъжност като конституционен съдия Плевнелиев обяви пред всички, че няма да присъства на нейната клетва, защото се съмнява в моралните й качества, а в КС трябва да влязат само най-достойните и честни кандидати. Според Конституцията на страната конституционните съдии могат да стъпят в длъжност в присъствието на президента и председателя на парламента. 

Веднага след реакцията на Плевнелиев в пространството остана да виси въпроса на Марковска "Ами, аз?"

От КС тогава коментираха, че този случай е прецедент в българската история и такова нещо досега не се е случвало.

След това се заговори за институционална криза, а самата Марковска се закани да "спука от съд страната". В крайна сметка нещата се успокоиха и магистратът реши да се пенсионира срещу 80 хиляди лева обезщетение, за да сложи край на всички спекулации около името си.

Въпреки развръзката на скандала страната ни не може да сформира Конституционният съд, докато не избере и назначи още един конституционен съдия.

Премиерът Бойко Борисов предложи на лидера на СДС Емил Кабаиванов да издигнат своя кандидатура за конституционен съдия, а ГЕРБ щяла да я подкрепи. Доводът на Борисов за това негово предложение бе, че СДС са най-старата партия в дясно и благодарение на тях навремето комунистите са били свалени от власт.

Това предложение на премиера доведе до страшни сътресения в синята партия.

След като СДС предложиха Петър Стоянов като своя номинация за КС няколко от сините депутати в парламентарната група на партията взеха решение да не внасят абсолютно никаква кандидатура за конституционен съдия. А самият Петър Стоянов след три дни размисъл се отказа от предложението на сините.

Синият депутат Мартин Димитров коментира, че със съгласието на подобно предложение СДС се превръща в патерица на ГЕРБ и изпълнител на желания, което показва, че решенията не се взимат от ръководството на партията.

Известно време медийното пространство служеше за трибуна на размяна на реплики между Парламентарната група на СДС и ръководството на партията, което доведе до изключването на Мартин Димитров, Ваньо Шарков и Димо Гяуров от партията.

Прекратяването на членството на тримата депутати в СДС повлече крак и последва масово напускане от редиците на партията. Първа ги последва евродепутатът Надежда Нейнски, после кметът на Свищов Станислав Благов, а след него масово членове на партията започнаха да подават оставки.

Заговори се дори за разпад на сините, а лидерът Емил Кабаиванов получи "престижното отличие" Златен скункс.

Въпреки упреците на отлъчените депутати, че СДС играе патерица на ГЕРБ, ръководството на партията издигна своя нова кандидатура за конституционен съдия в лицето на заместник-апелативния прокурор в Специализираната прокуратура Галя Гугушева. 

Тази номинация обаче се оказа още по-оспорвана от тази на Венета Марковска. Още първите дни след кандидатурата на Гугушева срещу нея започнаха да валят сигнали за злоупотреби.

Сигналите срещу Гугушева бяха подадени от пловдивския адвокат Петър Ванев, и в тях се твърди, че името на прокурора от Специализираната прокуратура е замесено в пране на пари и имотни далавери.

Според адвокат Ванев около Гугушева е създадена "империя от фирми" формално регистрирани на името и с участието на сина на Галя Гугушева – Стефан Гугушев. Това е станало по времето, по което тя става прокурор в Окръжната прокуратура в София. Данните на пловдивския адвокат уличават синът на апелативния прокурор в притежаване на активи за десетки милиони във фирми и финансови структури, както и в прибирането на милиони докато е консултирал фирмите на майка си.

Вследствие на тази информация срещу Гугушева започна проверка от страна на данъчните, ДАНС и етичната комисия към ВСС.

Резултатът от целия шум доведе до отказа на ГЕРБ да подкрепи номинацията на СДС за конституционен съдия, а самата Гугушева сама оттегли кандидатурата си.

Така процедурата за избор на конституционен съдия бе отложена за средата на януари.

Сред изцепките на 2012 г. се отличават и тримата ромски ученици, които се изгавриха с портретите на Цар Симеон Велики и Васил Левски.

Снимки на учениците в неприлични пози с портретите на великите българи циркулираха из социалната мрежа. Снимката предизвика гневни закани и коментари от страна на хиляди facebook потребители.

Две от момчетата бяха наказани с 40 часа обществено полезен труд в полза на община Добрич и на 20-часова програма с психолог.

Педагогическият съвет на гимназията в Добрич, откъдето са учениците реши да ги премести в самостоятелна форма на обучение, при която те ще трябва сами да се подготвят по всички предмети и да се явяват на изпити по график.