Част от най-изявените асеновградски графици представиха в Градската библиотека изложбата "Графично", а поетите от Литературните клубове "Орфей" и "Родолюбие" рецитираха стихове по време на откриването.

Експозицията представиха Димитър Ненкин и Михаил Заимов. В нея участват 12 художника от Асеновград - Диян Георгиев, Димитър Ненкин, Аспарух Сърбов, Кирил Аврамов, Лили Волчева, Елена Волчева, Ламбрияна Форева, Михаил Заимов, Екатерина Димитрова, Ивелина Маричкова, Веселина Коцева, Николай Каракостов.

"В графиката има много закодирана мисъл. По-абстрактната графика е малко трудно разбираема, защото зрителя, когато застане пред нея, трябва да започне да мисли. Не само да чувства, както би било, ако застане пред една живописна картина, но и да мисли", сподели Михаил Заимов с присъстващите.

Според Димитър Ненкин това, което сближава графиката и поезията е, че те боравят с по-абстрактни форми и линии т.е. неща, за които е нужна подготовка. Но човек, ако различи тези символи, искрено ще се просълзи.

Спомен

Автор: Атанас Христев /ЛК "Родолюбие"/

 Във нощите с омраза се събуждах.

А дните ми се давеха във зло.

На себе си отдавна станах чужди,

без да знам кой съм и защо.

Заграбвах всичко дадено за други.

И с него хранех своята душа.

А тя крещеше в мене като луда

и молеше за малко доброта.

И уморен в лошо да живея,

попитах най-големия мъдрец:

"Кажи ми, старче, как да оцелея,

в едно събрала плячка и ловец?”

А старецът - слепец на тротоара,

поклати тъжно своята глава

и песен ми изпя за двата звяра,

които бродят в моята душа.

Единият-жесток и безпощаден,

в нощите налитал все на зло.

А другият, за обич вечно гладен,

душата ми събуждал за добро.

Не знам дали бе есен или лято,

но още помня древния му зов,

и още помня оня миг, когато

добрия звяр нахраних със любов.