Националният омбудсман сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност по отношение на думата "жив" в разпоредбите на чл. 7, ал. 9, чл. 8, ал. 9 и чл. 10а, ал. 4, т. 2 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), с които се нарушават правата на гражданите.

В чл. 7 от ЗСПД се урежда предоставянето на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Според ал. 1, ако детето отговаря на изчерпателно изброените в текста условия, помощите се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на определения в закона. Съгласно атакуваната норма на чл. 7, ал. 9 от ЗСПД за деца с един жив родител тази помощ се предоставя независимо от дохода на семейството, при условие че детето отговаря на посочените условия. Аналогични на чл. 7, ал. 9 са разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 10а, ал. 4, т. 2 от ЗСПД, като те съответно са свързани с месечни помощи за отглеждане на дете до 1 година и с еднократна целева помощ за записване на дете в първи клас.

С всички атакувани текстове се уреждат изключения от принципа, според който помощи се отпускат само ако доходът на член на семейство е под определения в закона, като се дава възможност на преживелия родител да получава съответните семейни помощи независимо от дохода му. В искането на омбудсмана пише: „Целта на законодателя да подпомогне отглеждането на дете от един родител е в съответствие с чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), съгласно който отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. С атакуваните разпоредби обаче на практика се създава привилегия само за преживелия родител и се поставят в неравностойно положение другите родители, респективно осиновители, които са в идентично положение и по някакви причини също отглеждат сами децата си. Например в случаите на самотен родител, респективно осиновител, детето се отглежда само от един родител. С думата „жив” в атакуваните текстове се нарушава принципът за равенство пред закона, прогласен в чл. 6, ал. 2 от КРБ”. Константин Пенчев напомня, че равенството означава равнопоставеност на гражданите пред закона и задължение за еднаквото им третиране в идентична ситуация от държавната власт. Той е категоричен, че с атакуваните разпоредби се дискриминират родители, които (макар и поради други причини) са в подобна житейска ситуация като преживелия родител и отглеждат сами децата си.

Националният омбудсман е и омбудсман на децата. Затова в искането си до Конституционния съд той отделя специално внимание на факта, че с атакуваната законова уредба се засягат правата и на децата, тъй като дете, отглеждано от един родител, в една ситуация ще може да получи по-добри грижи, с оглед предвидените помощи за преживелия съпруг, отколкото дете в сходна ситуация, отглеждано от самотен родител или осиновител. „Този подход не съответства на принципите, заложени в чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето” – категоричен е Константин Пенчев. Той цитира нормата на чл. 2 от конвенцията, според която държавите зачитат и осигуряват предвидените в този международен акт права на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация на детето или на неговите родители или законни настойници.