Районните здравни инспекции ще организират срещи с отчаяни от социалните си проблеми хора, стана ясно от думи на здравния министър д-р проф. Николай Петров.

Разбрах, че се е самозапалил пореден човек и разпоредих да се пусне заповед до всички РЗИ-та да организират срещи с рисковия контингент, казва в интервю за в. "Стандарт" проф. Петров. И допълва:

"Ще ходят, ще правят срещи с хората, ще им дават кураж. Тук ми помогнаха думите на президента, когато говорихме с него за поста. Той каза: "Проф. Петров, България много пъти е била в кризи и е излизала от тях, ще излезе и този път, дайте да помогнем, с каквото можем".

По думите на министъра: "реших да помогнем на тези отчаяни хора - ще се намерят психолози, ще се направят срещи с тях".

"РЗИ-тата са наясно къде са рисковите групи, ще влязат в контакт с тях и ще искаме доклад къде, кой, с колко души е говорил и какъв е резултатът", заключи д-р проф. Николай Петров.

Вчера сутринта 41-годишен мъж от силистренското село Ситово се поля с бензин и се самозапали на селския стадион. Основната причина да вземе това крайно решение, е материалното състояние на семейството му. Мъжът е с 90 процента изгаряния, в много тежко състояние и в термичен шок.
От средата на февруари у нас се самозапалиха четирима мъже. Трима от тях починаха.

Самозапалването е едновременна проява на безизходица и протест, каза пред БНТ социалният антрополог Харалан Александров, цитиран от КРОСС. По думите му самозапалването у нас се превръща в модел на самоубийство.

"Голяма част от сънародниците ни живеят в ситуация на перманентно оцеляване и нищета. Хората у нас, които не са склонни към тарикатлък, често изпадат в нищета. Отказът на обществото да ги подкрепи, често води до пълно отчаяние у някои хора. Чрез особено болезнена и мъчителна смърт те правят и политически жест. Самозапалванията са и обвинение към всички нас", коментира Александров. "Перверзното разбиране за успех в България кара много хора да се самоизключват. Навсякъде по света има хора, които са по-зле от останалите, но в повечето страни за тях се полагат необходимите грижи - психологически или психиатрични, програми за социално включване, докато у нас това не се случва", посочи Александров.