Тук ще ви разкажа как мамят хора, които си поръчват компаньонки и как аз бях забъркана в това. Действието се развива в София, квартал Люлин.

След дълга и скапваща работна седмица си бях взела един почивен ден. Боядисвах си косата и омазана цялата в боя чух, че някой чука на вратата.

Въпреки идиотския си външен вид отворих. Пред мен бяха застанали полицай с униформа и цивилно момче.

- Добър ден, покажете личната си карта – със строг тон нареди униформеният.

Аз с леко притеснение се опитах да разбера за какво става дума, но ми обясниха, че трябва просто да си дам личната карта. Мъжът записа данните ми, представи се и каза, че е от криминална полиция. Единствената информация, която успях да изтръгна от него беше, че има злоупотреба с апартамента, в който живея. За да разбера каква, трябвало да отида в районното.

В съзнанието ми изникнаха всички статии за фалшиви ченгета, които бях чела. Приятелят ми провери и разбра, че има такъв полицай и наистина работи в районното. 

Двамата буквално се изстреляхме към полицейския участък. На информационното гише обясних кой инспектор търся, извикаха го и той ме прие в кабинета си за разпит сама.

След доста увъртания и несвързани въпроси стигнахме до същината. Униформеният отвори сайт за обяви (бел. ред - името на сайта не се споменава по изрично настояване на автора) и ме попита дали познавам момиче от определена оферта. Да, точно каквото минава през главата ви – момиче със страхотно тяло, голям бюст и красиво лице, което предлага секс срещу пари. Мигах, гледах, вторачвах се, но момичето не ми беше познато с нищо. 

Накрая полицаят ми каза, че на датата Х в еди си колко часа човек поръчал компаньонка от въпросния сайт. Обадил се на посочения номер. Казали му да отиде на мястото Х (в случая пред моя блок), там го чакал мъж, който му взел определена сума. След това го инструктирал да се качи на моя етаж и да почука на вратата ми (не е уточняван определен апартамент, а му казал вратата до асансьора). Човекът изпълнил заръките, но никой не му отворил. Очевидно аз съм имала късмет, че не съм била у дома. Да, ама той нямал никакъв късмет и подал жалба в полицията. Ето защо се бях озовала там. 

Чудех се да се смея ли, да плача ли. Работя от 18-годишна и нито се занимавам с подобен бизнес, нито познатите ми го правят. Но целта ми далеч не е да ви убедя в това. Ако бях замесена в нещо подобно вероятно щях да разбера кой върти тези номера.

Отговорих на всички въпроси на полицая, разпитаха и приятеля ми. Ние нямахме никаква информация, с която да помогнем на разследването. Единственото описание на човека, който прибрал парите от излъгания клиент, беше "мъж с криви зъби". Да съм се оглеждала за такъв.

Прибрах се вкъщи и следващите дни зяпах всеки, който минаваше пред входа ми. Нормално, никой не ми се зъбеше, че да видя как изглежда, но установих, че по принцип всеки втори човек е с криви зъби. Това хич не ми помогна.

Цялата история ми се струваше абсурдна. Не разбрах как някой ще плати пред някакъв си вход и след това ще се впусне в търсене на своята Жулиета в многоетажен блок. Не схванах как е подал оплакване, че е бил излъган, поръчвайки си компаньонка. Звучеше ми като някой да подаде жалба за това, че кокаинът, който си купил, е менте. Защото, доколкото знам, проституцията в България не е легална услуга, че да подлежи на контрол от държавата и да може да се подава жалба за неизпълнен ангажимент или договор.

Започнах да вярвам, че всичко е пълна измислица, шега, проверка. Така мислех два месеца докато на 19 март в 22:30 вечерта не се почука на вратата ми. Бях сама. Погледнах през шпионката и видях непознат мъж.

- Кой е - попитах аз.

- Аз съм.

- Кой?

- Ами преди малко говорихме по телефона.

- Не сме говорили по телефона.

- О, много се извинявам, сигурно съм объркал вратата - отговори мъжът и притеснено зазвъня на съседската врата (аз гледах всичко през шпионката и не смеех да отворя. Естествено на момента се сетих за какво става дума).

- По-добре кажете кого точно търсите, защото може да е станала грешка - продължавах страхливо да говоря само през заключената врата.

- Ами момичето от обявата - с леко срамежлива усмивка отвърна ми той. 

Помолих го да изчака една минута, за да му обясня какво всъщност е станало. За голям мой късмет приятелят ми живее в същия вход и дойде веднага. Едва тогава отключих и двамата му разказахме цялата история, която бяхме научили благодарение на полицая.

Мъжът беше много мил и разбран. Каза ни, че бил подведен по същия начин като някой взел парите му пред входа. По никакъв начин не създаде проблем и искаше просто да си тръгне, без да подава жалба.

Въпреки късния час се обадих на полицая. Той ме посъветва да не отварям на никого и ми благодари за информацията. Скоро пред блока ми пристигна патрулка и униформени оглеждаха входа около 20 минути и си тръгнаха.

Продължавам да не разбирам как е възможно подобно нещо да се случва. Няма смисъл да ви обяснявам, че усещането е адски неприятно и се безспокоя за следващия измамен клиент, който може далеч да не е толкова приятелски настроен и да си поиска услугата, за която е платил - от мен.

Бих искала да разбера дали това се случва и на други хора. Бих искала да разбера защо и как точно моят дом бе нарочен за бардак.

Искам, ама няма...

Една част от вас мога да посъветвам същото, на което ви е учила и баба ви – не отваряйте на непознати. На другата част от вас бих казала да не плащате преди да се запознаете с продукта. А полицията - дано скоро реши случая.