Легендите за индийските йоги, способни със силата на мисълта да загряват тялото си, са известни от древни времена. Но не е коректно такива истории да се наричат легенди – школата на вътрешния Огън (тумо) съществува до днес и много хора са били свидетели как те разтапят снега около себе си или изсушават мокра тъкан на студа.
Но очевидците са си очевидци, а учените дълго време не успявали да видят този феномен в така да се каже цялата му пълнота. Най-много успявали да регистрират повишение на температурата в периферните части на тялото, в пръстите на ръцете и краката. Впрочем недостигът на научни потвърждения може да се отнесе към организационните трудности – манастирите, поддържащи традицията тумо, не са много и се намират само в Тибет. Освен това те едва ли са загрижени от пропаганда на своята дейност.
Изследователите от Националния университет на Сингапур проявили упоритост и проникнали на свещената церемония с апарати за електроенцефалограма. Учените успели да отчетат мозъчната активност на класически последовател на тумо по време на медитация, който покачил температурата на тялото си до 38,3˚C. На втория етап от изследването учените работили със западни адепти на тази техника, които с дихателни упражнения също повишавали температурата на тялото си, макар и не толкова, колкото истинските йоги.
В статия, публикувана в PLoS ONE, авторите стигат до извода, че техниката на медитацията тумо наистина позволява регулирането на топлината на цялото тяло (а не само на пръстите на ръцете и краката), като йогите остават в съзнание.
Тук ключови са два фактора: дишането и въображението.
Температурата на тялото зависи от интензивността на клетъчното дишане, а то се определя от газообмена. Дихателната техника, практикувана от йогите тумо, позволява да се влияе на производството на топлинна енергия. За това е необходима висока степен на умствена концентрация.
Въображението е необходимо на йогите да си представят „огнени” образи, които влияят на термочувствителността и така съкращават загубата на топлина. И отново, за да си представят толкова реално огъня, се изисква силна психическа концентрация, която се постига по време на медитация.
Може да се каже, че за поклонниците на йога учението учените не казват нищо ново. Но когато става дума за наука, трябва да се подчертае, че този феномен за първи път е получил потвърждение, макар и не на много дълбоко ниво.
Естествено, йогите не правят това, за да топят сняг или да сушат прането. И класическите тибетски йоги, и европейските и американските им последователи твърдят, че медитацията тумо подобрява умственото и физическото здраве. И това изобщо не са слухове – учените съвсем достоверно знаят, че някои видове медитация могат например да подобрят имунитета. Така че медицинските изследвания на йогийските техники имат съвсем практическо значение.
