Във всеки момент от живота си човек взема десетки решения въз основа на информацията от околния свят и собствения си опит. Но как става така, че вземаме грешни решения и кого можем да виним в такъв случай? Учените от Принстънския университет са намерили отговор на тези въпроси.
Оказва се, че мозъкът не е виновен за грешките – той прилежно изпълнява своята работа по обработка и сумиране на постъпващите към него данни. Причината за неправилните решения е в невярната информация, или т.нар. информационен шум, а не в грешка при нейната обработка.
Предишни изследвания са показали, че при своята работа мозъкът реагира на невероятно количество дразнители и шумове. Но учените от Принстън са успели да отделят вътрешния мисловен процес от така наречената аферентна сигнализация, или с други думи – от реакцията на външния информационен шум. Според ръководителя на групата – професора по молекулярна биология Карлос Броди, непосредственият процес по обработка на информацията е много ясен и достоверен. Всички грешки са в сензорния процес.
В експеримент взели участие четирима доброволци студенти и 19 лабораторни мишки. В двете им уши постъпвал звук от кликвания през различни интервали от време. След като звуковият поток спрял, участниците трябвало да установят източника на звука, от който са чули повече кликвания. Колкото до мишките, те били тренирани предварително да се обръщат на една или друга страна при звук. В повечето случаи участниците правели верния избор, но не минало и без грешки. Като анализирали резултатите от експеримента, учените видели, че и хората, и мишките грешали при избора на източник на звука, когато кликванията сякаш се припокривали в двете уши.
Въз основа на резултатите учените направили компютърен модел, който показва нагледно какво се случва в мозъка по време на вземането на решение – когато тече обмислянето и обработката на информацията, но решението още не е взето. Според Броди, за да се проследи този процес, преди се е налагало имплантирането на електроди в мозъка, а сега това може да се направи със създадения компютърен модел.
Учените смятат, че „невронният механизъм” или „невронният код” в мозъка, обработващ информацията по време на вземане на решения, е способен да коригира грешките. Що се касае за важността и актуалността на работата от гледна точка на науката, оптимизмът на учените е свързан с два момента. Първият – изследването позволило да се проследи за първи път процесът по вземане на решения в реално време от начало до край. И вторият – оказва се, че преди този експеримент се смятало за съмнително гризачите да са способни да вземат правилни решения в отговор на сензорни дразнители.
Сега да се върнем на грешните решения. Според учените причината за тях е неспособността да отсяваме вярната информация от шума. Освен това като пречещ „боклук” може да встъпват спомени, асоциации, усещания и т.н.
