Цветница е един от най-хубавите пролетни празници и се празнува след Лазаровден и седмица преди Великден. Тя се свързва с настъпването на пролетта и с възраждането на природата, а на този ден празнуват всички, които носят имена на цветя.

В началото Цветница е била строго религиозен празник. Библията разказва за пристигането на Исус Христос в Йерусалим, където хората го посрещат с песен на уста и палмови клонки. С течение на годините християните заменят палмовите клонки с върбови, защото върбата се разпъпва най-рано. Това е причината Цветница да се нарича още и Връбница.

Традиция е на този празник да се посещава църковна служба, където божиите служители осветяват цветята на гражданите и върбовите клонки. След службата те се отнасят вкъщи. Според обичаите клонките се сплитат на венец и се окачват на външната врата.

На Цветница се изпълнява последният лазарски обичай. Това е кумиченето. Преди обяд всички лазарки трябва да се отправят към реката. Всяка девойка носи със себе си цветя, върбов венец или малко хлебче, което е наречено „кукла”. Девойките се подреждат една до друга покрай брега на реката или на моста, който е над реката и едновременно пускат цветята, венеца или хляба. Онази девойка, чиито дар бъде понесен най-бързо от течението и излезе най-напред се избира за кръстница на лазарките. По този начин тя се превръща в обект на специална почит от другите момичета.

В Североизточна България Цветница се свързва с големи церемонии. Вярва се, че на този ден душите на мъртвите излизат от гробовете и искат от близките си хора да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените трябва да отидат на гробищата, носейки върбови клонки и сено. Гробът се кади с ким, напоява се с вода, клоните се поставят до гроба, а сеното се запалва.

Трапезата на Цветница съдържа различни празнични постни ястия. Това са яхния със сухи чушки и маслини, печен шаран, салата от фасул икартофи, кадаиф.

Тази година Цветница се празнува на 28 април в неделя. След това започва Страстната седмица, време в което трябва да се покаем и помолим.