Агитацията в изборния ден и в деня за размисъл може да се окаже не само възможна, но и съвсем законна. Причината е в социалните мрежи. Те са идеално място за всякакви съобщения, както от страна на политиците, така и от техни симпатизанти.

А никъде в изборния кодекс няма забрана за агитация в интернет в изборния ден. На изборите през 2011 г. пред БНТ от ЦИК заявиха, че ще реагират, в случай, че имат сигнали.

Затваряме Изборния кодекс и отваряме Фейсбук. Там са почти всички политици, които ще участват в предстоящата изборна надпревара. Щедро изпращат покани за приятелство.

И ако в деня за размисъл и в деня на вота изявите по радиото и телевизията са забранени, то социалната мрежа се оказва перфектният терен за изява.

За специалистите разликата между агитация и комуникация в интернет е огромна. При положение обаче, че законът няма формулировки за това, е трудно да се прецени дали определен политик агитира в изборния ден или просто общува със своя кръг фенове във Фейсбук.

Със сигурност ако те публикуват реклами, лично те, а в интернет може да бъде проследено дали са те или не, те би трябвало да стоят под ударите на закона.

Например, ако лепиш плакати със своя лик, но казваш, че нямаш нищо общо с тези плакати и казваш, че някои друг ти прави компроматна война и ти ги лепи, твърде вероятно е да минеш между капките.

Но в интернет който и да пусне нещо на стената си, то този някой има лице, има история, има социална графика, има приятели. Тоест, ако много искаме да разберем кой е той, не би било много трудно да се стигне до този някой.

Ние оставаме нащрек и ще проследим какво и как говорят политиците в изборния ден и в деня за размисъл във фейсбук.

Изводът обаче отсега е ясен новите технологии вече са по-силни от законодателството. Въпросът е с какви цели и как ги използваме.