Професията „безработен на социални помощи“, която в последните години се оказа изключително изгодна за голяма част от икономически неактивните българи, може да започне да губи своята атрактивност.
Заявка за това даде новият министър на труда и социалната политика Хасан Адемов, който се обяви за пълна промяна при раздаването на социалните помощи, като изцяло реформира системата на социалното подпомагане. Обмисля се възможността месечните помощи за безработица да се дават само срещу ограмотяване и квалификация. В последните десет години тази държавна помощ се получава „на калпак“.
Новата идея извиква аналогия с добре познатата програма „От социални помощи към осигуряване на заетост“, известна още като програмата „Шулева“, която стартира през 2002 година. Въпреки че тя се сочеше за най-успешна сред държавните програми за заетост, още със стартирането си, беше сериозно критикувана – както от нейните основни адресанти – общините, така и от експерти. И тогава, и днес икономисти твърдят, правителствените програми за заетост са изкуствен начин да се намали безработицата, тъй като осигуряват временна работа за шепа хора без да залагат дългосрочни решения за проблемите на трудовия пазар.
Работодателите също многократно са застъпвали тезата, че субсидираната заетост е временна, адресирана към нискоквалифицираните и съответно нископлатена. Поради тези причини участниците в програмите остават негодни за пазара на труда.
На практика и днес програмата продължава да осигурява временна заетост за безработни нискообразовани хора на социални помощи, които след приключването й, вместо да се интегрират на пазара, каквато е целта, отново се връщат към професията „безработен на социални помощи“. И така през годините получаването им се превърна в начин на живот за немалка група хора, която загуби и мотивация за работа.
Новата идея - социално подпомагане срещу ограмотяване и квалификация, е надградена. Добавената стойност е, че получаващите държавната помощ, ще могат не само да работят, но успоредно с това да придобият определени специализирани знания и умения, както и трудови навици, което ще е по-добър атестат да се включат на пазара на труда, а не да са върнат на държавна издръжка. Другото предимство на предложението е, че ще се търси дългосрочен ефект от мярката. А дали включените в програмата действително ще придобият "някакви трудови навици", дали ще успеят да се интегрират на пазара на труда и на практика да приложат придобитите от тези курсове знания, остава спорно.
Практиката досега показва точно противоположен ефект – програмите за квалификация са сведени до езикови и компютърни курсове, които не са необходими на пазара на труда, заради пренасищането от кадри с тези умения, а от друга страна – програмите за заетост са сведени до наемането на чистачи и озеленители, строители по държавни проекти.
Във всички случаи социалните програми за заетост, предназначени за най-уязвимите групи, са добър начин за подобряване състоянието на пазара на труда. Но преди всичко е редно да се прецезира кои точно са „най-уязвимите“ групи, какъв ще бъде контролът по разходването на средствата за обучение и кой ще прави оценка на постигнатите от курсовете резултати.
В противен случай и тази идея ще остане самоцелна и едва ли ще подпомогне пазара на труда. И все пак нито европейските, нито националните програми за заетост могат да подобрят трайно състоянието на пазара на труда в положителна посока. Частният сектор остава основен източник на трайна заетост
