Денят е вторник, столичният квартал "Овча купел". Няколко часа преди поредния многолюден протест в София. Попадам сред група младежи, получили оферта във фитнеса, където тренират, от мъж с името Дани, да участват в протест. Срещу 30 лева. Казват, че Дани работи като охранител в заведение. Обясняват ми какво се очаква от нас.
Срещаме се с въпросния Дани, говорещ за себе си като един от организаторите. Записал е имената ни в списък. Обяснява, че хонорарът му е по-висок от нашия. Получава бонуси за повече доведени хора.
Дани:
- 30 даваме. Зависи от бройката. Тия, които сме организатори - по 50.
Момче: 
- Е, добре е 30, какво, бате?
Дани:
- Нищо не правиш, бе, братле. Сега ще видиш какъв та*ак е. Само си
седиш, нито викаш, нито нищо. Няма да викаш. Кибичиш си. Сядаш на бордюра
и си седиш, бате.
Дани ни отвежда малко преди 18 в пространството между Парламента и храм-паметника "Александър Невски", където вече са се събрали стотици
мускулести младежи, някои от тях - негови колеги охранители.
Водят разговори далеч от нас, които няма как да чуем. Дани ни води през
странични улички и стигаме до централата на "Атака", като по пътя получаваме важни инструкции.
Дани: 
- Журналисти, ако питат  - "пари дават ли?", някой да не каже - "да, дават". Вие няма да ходите оттатъка, където са тия агитките. Да ходите, да зеете и да мятате. Отстрани си седиме, вие сте с мен. Долу при агитките няма да ходите, тия "Левски-Запад". Те са си пак с нас, ама няма да ходите там да млатите и да такова. Абе, квото искаш им кажи, само не да е, че дават пари. Карти, вземете, играйте. К`вото искате, правете.
БНТ: 
- Като свърши всичко, тогава ли ще се видим с теб там за пари?
Дани:
- Да, бе, да!
Блокираната улица е разделена на две, от колата, върху която лидерът на "Атака" държи речи. Преминаваме без проблеми. Трябва да стоим само от едната страна, наблюдавани стриктно от Дани, който, както личи от записите ни, се познава добре с всички момчета наоколо.
Този мъж, който общува с Дани, видяхме в блокираната зона още в понеделник. Беше и днес пред Президентството. Групата ни нараства с още младежи, доведени от Дани.
В буферната зона, в която достъпът на случайни хора и журналисти е ограничен, можем отблизо да слушаме речите.
Дани е в компанията на хората, с които преди няколко часа водеше разговори. Четири часа просто седим. Около 22 става ясно, че протестиращите са се насочили кам централата на "Атака". Казват ни да станем.
Благодарение на полицията протестиращите не стигат до нас и напрежение тази вечер няма. След около час разбираме, че ще получим парите си на следващия ден, а сега ще ни се плати единствено таксито до вкъщи.
Момче: 
- Значи, сега Данката ще ни плати такситата. Колко човека сме? Само идват и ни броят. Сега всички ще си ходим и утре на обяд ни дават парите. Данката ще ми ги даде.
Започва проверката на списъците, броят ни.
Мъж: 
- 4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-15... Айде. Айде,братле, ще се видим. Утре ще ми се обадиш за това?
Момче: 
- Аз си чакам паричките.
Дани: 
- 26 лева съм ви дал, групирайте се.
Докато Дани ни разпределя по такситата, обсъжда списъка.
Диалог между Дани и момче:
- Колко човека имам аз от себе си? Я виж в
списъка? 
- Последно имам 6 човека. Аз, 4 и тоя Тасев.
- Цялата схема е, братле... 
- Сега много лесно стана. Вчера беше по съвсем друг начин. Вчера ти искат име, пък си показваш... не ти искат лична карта, казваш си ЕГН-то, разбираш ли?
- Абе ще ги оправим с ЕГН-та, всичко ще оправиме.
На следващия ден ми казват, че има ново изискване - мъжете да са над 95 кг, няма как да отида, защото не се вписвам в  критериите. Решавам и да не взема 30-те лева за 6 часа висене. Да стоиш някъде с часове, а после да ти платят, всъщност не е престъпление по Наказателния кодекс. Това е въпрос на избор и морал.

Разследване на БНТ