Бившият външен министър на България Стоян Ганев почина, дни преди да навърши 58 години, съобщи БТА, позовавайки се на негов сътрудник.

Бившият външен министър в първото правителство на СДС Стоян Ганев е издъхнал на 1 юли в болницата в Гринич, Кънеткикът.  Той дълго се бори с рак на белите дробове.
Стоян Ганев е роден на 23 юли 1955 г. в Пазарджик. През 1973 г. завършва Математическа гимназия. През 1979 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". 
От 1980 г. е преподавател по Конституционно право в Софийския университет. През 1985 г. защитава дисертация в Московския държавен университет по конституционно право. 
От април 1990 г. до май 1993 г. е съпредседател на Обединения демократичен център (ОДЦ). На 6 юли 1990 г. е избран за говорител на Съюза на демократичните сили (СДС). 
От 18 октомври 1992 г. до 16 май 1993 г. е председател на Обединения християндемократически съюз (бивш ОДЦ). 
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). На 30 юли 1990 г. е избран за заместник-председател на парламентарната комисия за изработване на проект за конституция на България. 
От 10 януари 1991 г. до 8 май 1991 г. е съпредседател на Парламентарния съюз на СДС, а от 31 май 1991 г. до 2 октомври 1991 г. съпредседател на Парламентарната група на Национално движение СДС. 
От 21 октомври 1991 г. до 8 ноември 1991 г. е депутат в 36-ото Народно събрание, когато е избран заместник министър-председател и министър на външните работи. 
От 15 септември 1992 г. за една година е председател на 47-ата сесия на Общото събрание на ООН. 
На 15 юни 1993 г. Конституционният съд прекратява пълномощията му като депутат, поради това че председателства 47-ата сесия на Общото събрание на ООН. 
Заместник министър-председател е до 20 май 1992 г. и министър на външните работи на България до 30 декември 1992 г. в първото правителство на СДС, оглавявано от Филип Димитров.
От 21 август 2001 г. до 4 март 2002 г. е директор на кабинета на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, след което заминава за САЩ, където живее със семейството си.
От1996 г. е професор в Бриджпортския университет, Кънектикът, САЩ и в Нюйоркския университет, Ню Йорк, САЩ. На 14 октомври1992 г. е награден с "Големия почетен кръст" на Асоциацията за единство на Латинска Америка. На 21 декември1992 г. генералния секретар на ООН му връчва Златен медал за мир за заслугите му за запазване на мира и сигурността на планетата.