Поведението на властта на фона на протестите е сред водещите теми в петъчните вестници.
"Представените в 42-ото Народно събрание партии трябва да положат усилия и да се обединят в търсенето на общи решения, които да отговорят на очакването на гражданите за прозрачност и справедливост при решаването на въпроси като промяната на Изборния кодекс, реформите в енергетиката и сектор "Сигурност". Това заявил президентът Росен Плевнелиев пред министъра по европейските въпроси на Великобритания Дейвид Лидингтън, съобщи прессекретариатът на държавния глава.оя отговорност като държавен глава e да продължа да търся диалог и консенсус за намирането на изход от днешната политическа криза в България. Вярвам, че ситуацията налага подобно отговорно отношение и от страна на всички институции, и от лидерите на политическите партии", казал още Плевнелиев. Според него след 20 дни на безпрецедентни протести най-доброто решение е политиците да протегнат ръка към гражданското общество и да се вслушат в отправените ясни послания..." - в. „Дневник".
„Български управляващи за пореден път си позволиха да тълкуват и цензурират оценки на външни институции за държавното управление. Вчера Министерството на финансите пусна на сайта си информация за приключилата мисия на Международния валутен фонд. Оттам научаваме, че мисията е похвалила новото правителство за готовността му да поддържа макроикономическа стабилност, да увеличи защитата за най-уязвимите и да прави структурни реформи. Сравнение с оригиналното прессъобщение на МВФ разкрива, че в българската версия липсват важни забележки, свързани с намеренията на кабинета "Орешарски" да блокира пенсионната реформа, да раздува бюджетните разходи и да вдига минималната заплата. Подобни "редакции" имаше и по времето на бившия вицепремиер Симеон Дянков.
МВФ всъщност предупреждава кабинета "Орешарски" да не стопира пенсионната реформа. "Застаряването на населението и продължаващата емиграция поставят значителни средносрочни предизвикателства пред публичните разходи. В този контекст замразяването на процеса на повишаване на възрастта за пенсиониране и промените в правилата за индексиране на пенсиите биха означавали влошаване на устойчивостта на пенсионната система", се посочва в прессъобщението на МВФ. В него се казва още, че ако управляващите все пак решат да отменят покачването на пенсионната възраст, това трябва да е съпроводено с компенсиращи мерки и намаление на разходите. Това е премълчано на сайта на финансовото министерство.
"МФ удобно е "пропуснало" и позицията на фонда, че не се налага актуализация на бюджета, т.е. че няма дупка от 1-2 милиарда лева", коментира вчера икономистът Георги Ангелов..." - в. „Сега".
В. „24 часа" съобщава за информация от финансовото министерство, според която партията е РЗС "наляла пари" в ГЕРБ:
„Една от емблемите на предишния парламент беше бизнесът с независими депутати. Макар да се отричаха от своите парламентарни групи и да ставаха независими, парите оставаха - само се прехвърляха от партия в партия.
В закона е записано, че макар и независим, депутатът не губи държавната субсидия. С декларация я прехвърля към друга парламентарна група, съобщава bTV.
Според справката от Министерството на финансите след спечелено дело в съда, разпадналата се група на Яне Янев - Ред, законност и справедливост, финансово се е преляла в ГЕРБ.
„Проблемът е, че цялата тази дебелащина на българския управленец не намира нужната спирачка в съдебната система," коментира юристът Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация".
Според него, може да се каже, че бездействието на държавните институции бламира Закона за достъп до информация. „Вече имаме нов парламент и вече не може да се търси отговорност на тези народни представители защо са подкрепяли едни или други решения," допълни той...."
В. „Дневник" информира за призив на Ханес Свобода към ГЕРБ да се върне в пленарната зала:
„Председателят на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Ханес Свобода призова ГЕРБ да се върне в парламента, съобщи пресслужбата на парламентарната група, цитирана от БТА.
"Бойко Борисов трябва да върне ГЕРБ в парламента. Бойкотирането на Народното събрание демонстрира липса на ангажираност към демокрацията", заяви Свобода.
Той изразява очакване, че групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европарламента, в която влиза ГЕРБ, "ще подкрепи това искане и ще насърчи депутатите от ГЕРБ да поемат по-сериозно отговорността, която им е възложил българският народ."
"Новото правителство направи грешки, които трябваше да коригира, но за една функционираща политическа система както правителството, така и опозицията трябва да търсят конструктивен диалог", добавя Свобода.
Във вторник Свобода настоя българското правителство да се разграничи от всякакви действия на "Атака"..." - в. „Дневник".
Освобождаването на шефа на НЗОК също е сред темите на всекидневниците.
„Депутатите прекратиха предсрочно мандата на управителя на НЗОК Пламен Цеков.
Прекратяването стана след гласуване на решение. Гласуваха 104 народни представители, като всички бяха за прекратяването на мандата на Пламен Цеков. Вносител на проекта за решение е Мая Манолова от „Коалиция за България". Тя се мотивира с текст от закона, според който мандатът може да се прекрати предсрочно при системно неизпълнение на задълженията и извършване на системни нарушения.
Дебатите в пленарна зала продължиха повече от два часа и половина.
По-рано днес Пламен Цеков пристигна в парламента, за да присъства обсъждането преди гласуването на предсрочното му отстраняване от поста управител на НЗОК.
"Обадиха ми се преди 5 минути, че би трябвало да присъствам, за да изслушам мотивите и фактите, които са предоставили и поне малко да може да се защитя. Аз смятам, че не трябваше по тоя начин, но това е стилът на този вид управляващи - един човек трябва да бъде очернен, омацан, а не това е най-добрият начин. Вместо да си признаеш, че искаш да направиш политическа промяна, направи я с достойнство, но ние виждаме - 20 дни хората стоят отвън, а те не им обръщат никакво внимание", каза Цеков.
Пациентски организации, Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз се обявиха против управлението на Пламен Цеков още в края на миналата година, с мотива, че пари от здравни вноски не са харчени за здраве, а са били върнати в държавния бюджет.
Цеков обяви в кулоарите, че ще търси вариант, заедно с парламентарната група на ГЕРБ да оспори решението на парламента..." - в. „Труд".
„Националната здравноосигурителна каса вече на практика е без ръководство, след като вчера парламентът гласува предсрочното освобождаване на управителя й Пламен Цеков със 104 гласа "за" и нито един против. Самият Цеков пък обяви в пленарна зала, че работи сам, без подуправител. До 8 юли е срокът, в който парламентарните групи могат да внасят предложение за нов управител, но засега единственият кандидат е Румяна Тодорова. Тя е бивш управител на касата и сестра на червената евродепутатка Илияна Йотова. Новият шеф на касата трябва да е ясен до седмица.
Въпреки че многократно заявиха, че стоят твърдо зад него, вчера никой от бившите управляващи не дойде в залата да го защити. От ГЕРБ обаче вече обявиха, че ще сезират Конституционния съд, защото според тях няма причина Цеков да бъде освободен предсрочно. Самият Пламен Цеков също обяви, че ще се консултира с юристи дали да не оспорва освобождаването си. Пред "Сега" той обясни, че е предложил управляващите да му назначат заместник, когото да вкара в час за месец и след това сам да се оттегли, но предложението му не било прието.
Дебатите около освобождаването на Цеков продължиха над два часа. Депутати от "Коалиция за България" и ДПС за пореден път повториха, че го махат не по политически причини, а заради създадения хаос в здравеопазването по негово време, непрозрачното харчене на средства, липсата на диалог с институциите и със съсловните организации, които също му искат оставка, спорните методики, от които той след това се отказа, и т.н. Мая Манолова от "Коалиция за България" дори заяви, че прехвърлянето на скъпоплатени дейности към касата е попречило на законово регламентирания достъп на пациентите до здравна помощ..." - в. „Сега".
Вестниците съобщават и за скандал между Министерството на земеделието и ГЕРБ.
„Г-н Борисов е ощетил българските земеделски стопани със стотици милиони евро. Това се посочва в позиция на Министерството на земеделието и храните във връзка с твърденията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, съобщиха от пресцентъра на министерството.
Размерът на финансирането на Общата селскостопанска политика (ОСП) 2014 - 2020 г. е част от приетата на 7 - 8 февруари 2013 г. от министър-председателите на държавите членки Многогодишна финансова рамка.
На заседанието на Европейския съвет, на което правителствените ръководители определиха средствата за следващите 7 години по политики, включително и за директни плащания, мерки за пазарна подкрепа и за развитие на селските райони, България бе представлявана именно от премиера Бойко Борисов. В това си качество той е дискутирал и подкрепил намаляването на средствата за ОСП и най-вече за политиката за развитие на селските райони.
"Държавните глави се съгласиха да намалят средства за целия ЕС с 11,3%. По този начин г-н Борисов е ощетил българските земеделски стопани със стотици милиони евро", се казва в позицията на МЗХ.
"На срещата на върха на 7 - 8 февруари 2013 г., министър-председателите на държавите членки са били индивидуално информирани за разпределението на средствата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., включително и по отделни държави", се казва в позицията.
"Определянето на финансовия ресурс за ОСП не е в правомощията на министрите на земеделието, а средствата бяха договорени от министър-председателите като част от дебата по 7-годишната финансова рамка на Европейския съюз. Възниква въпросът: „Какво всъщност е защитил г-н Борисов на Срещата на върха в Брюксел на 7 - 8 февруари и защо е подкрепил намаляването на парите на българските земеделски стопани?".
На преговорите по бъдещата ОСП, на заседанията на Съвета на министрите на земеделието /включително в Люксембург 24 - 25 юни 2014 г./, въпросите, свързани с финансирането, не бяха допуснати за обсъждане с аргумента, че вече са договорени на по-високо ниво - правителствени ръководители по време на Европейския съвет на 7 и 8 февруари 2013 г..." .- в. „Труд".
„Още веднъж правителството на БСП лъже, за да прикрие собствената си некомпетентност. През февруари 2012 г. беше договорена бюджетната рамка на ЕС за 2014-2020 г. По отношение на земеделските плащания е записано, че общата сума за подпомагане на селските райони е почти 85 милиарда евро. Как тези пари ще бъдат разпределени между държавите членки зависи от Европейския парламент и от страните-членки (т. 71 от Заключенията на ЕС от 7-8 февруари 2013). Разбира се това ще бъде направено на базата на "обективни критерии и минали резултати" (т. 70 от същия документ). Това заяви бившият министър на външните работи Николай Младенов в официалната си позиция до медиите във връзка със съобщението на Министерството на земеделието и храните, че намаляването на средствата за селските райони е било одобрено от бившия премиер Бойко Борисов.
Ако настоящето управление не е способно да защити интересите на българските земеделски производители, да не прехвърля вината на Борисов или на ГЕРБ. Защото това, което страната направи по наше време е да защити именно техните интереси и да не допуска орязване на директните плащания към българските земеделци, каквото предложение имаше в началото.
В рамките на преговорите беше удовлетворено и нашето искане страната ни да има повече свобода и да може да прехвърля средства (до 15%) между двата основни стълба на Общата селскостопанска политика - директни плащания и развитие на селските региони. Това стана в момент, в който не само общия бюджет на ЕС се съкращава, а и самата Обща селскостопанска политика се променя. Тази гъвкавост на селскостопанския бюджет ще позволи на България сама да прецени за какво и как да бъдат използвани средствата. Същевременно България е една от само четирите страни, които в следващия програмен период ще получат повече пари от преди. За България това означава 15,2 милиарда евро, или над 12 милиарда нетен приход от ЕС. Това става в период, когато страните-членки на ЕС драстично съкращават общия бюджет на Европейски съюз с 73 милиарда евро. .." - в. „24 часа".
Продължаващите граждански протести са сред най-отразяваните теми.
„Вече трета седмица гражданският протест срещу правителството не утихва. Хиляди хора се събират пред сградата на Народното събрание всеки ден със заканата "така ще е до победата". 21-ви ден нищо не може да спре недоволните активисти да изразят своята позиция.
Инициативите на протестиращите за изява на исканията им се надграждат и променят всеки следващ ден. Днешната заявка е протестът да започне с минута мълчание.
Тази сутрин отново се състоя и флашмобът "На кафе пред парламента", на който стотици хора за пореден път показаха недоволството си.
Полицията е отцепила изключително голям район около Народното събрание, за да не може нито един от протестиращите да стигне до народните представители.
Засилено е полицейското присъствие в района, като дори полицаи от други градове са извикани в столицата, за да помогнат с овладяването на ситуацията.
Както всеки предишен ден демонстрацията започва от площад „Независимост" пред Министерския съвет и преминава в шествие по маршрута - Народно събрание - Орлов мост - партийните централи.
Паралелно в момента се провежда и контрапротест пред сградата на НДК. Контрапротест в подкрепа на правителството на Пламен Орешарски се провежда пред пилоните на НДК. Стотина души са се събрали, като настояват да се даде шанс на кабинета на Пламен Орешарски да работи. Присъстващите носят националния флаг, както и саморъчно направени плакати в подкрепа на кабинета..." - в. „Стандарт".
„Разширяването на охраняемия периметър около парламента не може да става само по усмотрение на полицията, коментира в интервю за БНТ тази сутрин юристът Александър Кашъмов, директор на правната програма на фондация "Програма Достъп до информация".
Той посочи, че според промените в Закона за събранията, митингите и манифестациите от 2010г. големината на охраняемата зона около сградите на Народното събрание, на Президентството и на Министерския съвет варира между 5 и 20 метра. Големината обаче подлежи на съгласуване, а не е въпрос на решение само на полицията.
"Това от 5 до 20 метра не е въпрос на лична преценка на полицай или ръководител на звено, а е процедура, по която може да се увеличава зоната. Администрацията на институцията трябва формално да внесе предложение, което да се съгласува с вътрешния министър и накрая се одобрява от кмета на столична община. Кметът на общината уведомява организаторите на протеста и едва тогава завършва поредицата от юридически действия, които могат законово да доведат до разширяване на периметъра", обясни Кашъмов.
В последната седмица зоната около Народното събрание, в която органите на реда не допускат протестиращи, се разрасна значително. Мерките за сигурност бяха засилени на 27 юни, в 14-ия ден на протестите. Повод за това бяха сблъсъците, които първата акция "На кафе пред парламента" предизвика предния ден - тогава част от протестиращите останаха до ранните следобедни часове на жълтите павета, някои замеряха депутати с яйца и домати, а други влязоха в сблъсък с полицаи.
Същият ден лидерът на "Атака" Волен Сидеров поиска в декларация полицията да осигури на депутатите нормални условия на работа, за да се върне парламентарната му група на работа, което беше ключово за осигуряването на кворум за заседания на парламента.В изявление по държавната телевизия пък парламентарният шеф Михаил Миков заяви, че се е обърнал към вътрешния министър за осигуряване на нормални условия за работа на Народното събрание. Минути след обръщението пресцентърът на МВР разпространи съобщение, че зоната за сигурност ще бъде разширена..." - в. „Дневник".
В. „Стандарт" съобщава за мафиотизация на земеделието:
„Силови структури ръководят част от браншовете в земеделието, в това число и търговията със зеленчуци и плодове. Това заяви Пламен Димитров, председател на КНСБ, по време на конференция в рамките на проект "Информирани и опитни за устойчиво земеделие". Подобни структури държат черешите в Кюстендил, кайсиите в Стара Загора, не е тайна, че зърнопроизводството до голяма степен също е в ръцете им, коментира Димитров. Според него примери могат да се дадат и за доматите.
Мафията блокира достъпа до пазара на дребните производители и диктува цените, стана ясно от изказването на Пламен Димитров. Затова и повечето са принудени да продават на безценица и едва свързват двата края от реколта до реколта. В същото време има "мастодонти" в земеделието, които правят големи печалби. Наличието на земеделска мафия е публична тайна от години. Тя обаче се коментира под сурдинка и никой не смее да обяви публично съществуването й, както и да посочи кои са основните фигури в нея. Защо досега никой не е направил необходимото да премахне тези силови структури? "Няма политическа воля", смята Пламен Димитров. Това би трябвало да означава, че мафията има протекциите на различни партии, които вероятно получават пари, за да си затварят очите, коментират фермерите. И признават, че достъпът им до тържища и борси е сложен, а още по-трудно е да удържат цена, която да ги устройва и поне да покрие разходите им.
"Единственият начин производителите да се борят за добри цени, е да се обединяват", коментира Арнд Спанд, председател на Европейската федерация на синдикатите от земеделие, храни, туризъм..." - в. „Стандарт".