Последната телеграма в световната история ще бъде изпратена в неделя, на 14 юли - почти 180 години, след като Самюъл Морз изпрати първото послание от този вид през далечната 1837-а. Индийската държавна телекомуникационна компания е единствената мрежа в света, която все още позволява на своите клиенти да изпращат съобщения чрез телеграф - услуга, в която потребителя плаща за всяка дума "по жицата". Въпреки че индийците все още пускат по 5000 телеграми всеки ден, това излиза изключително нерентабилно за втората по население държава, която губи по 23 милиона долара годишно за поддръжката на системата.
Въпреки че от Самюъл Морз е кредитиран с изобретението на телеграфа, няколко подобни системи са изобретен почти едновременно от учени в Съединените щати, Великобритания и Германия през 30-те години на 19 век. Все пак Морз е човекът, който измисля Морзовата азбука, съставена от различни комбинации от кратки и продължителни екектронни импулси, които съставят буквите от азбуката. Азбуката е може би най-известна с това, че повечето западни държави инсталират телеграфни мрежи преди средата на 19 век. Тогава вече се затвърдява и думата "телеграма", като в началото не е било ясно как точно трябва да се казват съобщенията.
"Това е една невероятна система, която е позволявала мигновеното изпращане и получаване на съобщения на хиляди километри. Хората са гледали на нея по същия начин, както са гледали на компютрите преди половин век", обяснява проф. Том Ноел от Университета в Денвър. Историкът Денис Михелич, пък, обяснява за строежа на първата телеграфна линия между Източния до Западния бряг на Щатите, която е изградена под формата на състезание, завършващо в Солт Лейк Сити, което е спечелено от инженера Едуард Крейтън от компанията Уестърн Юниън: "Когато Крейтън стига Солт Лейк Сити, той изпраща следното съобщение до жена си в Небраска: "Това е първото съобщение по новата линия и по този повод, позволи ми да те приветствам. След броени дни двата океана ще бъдат свързани." Виждате какъв е бил романтик инженера!"
До 1860-та вече са положени телеграфни кабели под атлантическия океан и през 1870-а вече има повече от 110 000 телеграфни стълба в Европа и 23 000 в Северна Америка. През 1879-а, когато временното руско управление се оттегля и остава България да поеме своя независим път, руските чиновници предават на българските си колеги целия инвентар и съоръжения, които се състоят от 26 телеграфни станции и повече от 1600 км телеграфни линии, като много руски телеграфни чиновници и технически служители остават по собствено желание да работят в новосъздадените български пощи и телеграфи. През 1944 г., пощенските и телеграфни станции вече са 1003.
Телеграфът е особен в това, че съобщенията му се заплащат на дума, като съобщение с 10 думи през 1850 г. се равнява на около $1.50, а 40 години по-късно - 40 цента. С намаляването на потреблението на системата в началото на 20 век, пък, цената отново се увеличава, като през 2005 г. тарифата на Български пощи е 3 лева за 20 думи, с по 50 ст. за всяка следваща дума.
Последната изпратена телеграма в Индия и в света в неделя ще бъде изпратена броени дни, след като Руската федерална охранителна служба (ФСО) реши да се завърне към старите технологии и поръча 20 германски пишещи машини от Триумф Адлер в следствие на разкритията на американския шпионин Едуард Сноудън, че американските тайни служби шпионират голямо количество от световните интернет комуникации. Анонимен източник в ФСО каза за британския вестник „Гардиън", че службата възнамерява да увеличи ползването на хартиена документация, като пряко следствие от разкритията.
