Днес, в навечерието на празника на митрополитския храм „Света Марина”, по покана на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, ще бъдат посрещнати свещените одежди на света преподобна Петка и иконата с нейния образ осветени на честните й мощи, които цели и нетленни се намират в катедралния храм в град Яш, Румъния. Одеждите и иконата ще бъдат донесени от митрополита на Буковина и Молдова Теофан на 16 юли в 18.30 ч. в пловдивската катедрала „Света Богородица”, от където ще тръгне литийното шествие със свещените дрехи на света Петка и иконата с нейния лик, до митрополитския храм „Света Марина”, където ще бъдат поставени за поклонение на вярващия народ. От 19 ч. ще започне и празничната архиерейска вечерня на следващия ден 17 юли, когато се чества паметта на света великомъченица Марина, от 9 часа ще бъде отслужена и празнична архиерейска света Литургия от Пловдивския митрополит Николай, митрополит Теофан и митрополити - членове на Светия Синод на БПЦ , епископи и свещеници.
Архиерейското наместничество на Асеновградската духовна околия организира транспорт за желаещите богомолци до Пловдив и обратно. Автобусите ще тръгнат за Пловдив от паркинга пред хотел „Асеновец” в 17 часа.
Света преподобна Петка - Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.
Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...
Въздигането на посмъртната слава на света Петка е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от свети патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 г.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на света Петка са пренесени в новопостроения храм "Свети Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.
На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
Каквото ние, грешните, не можем да измолим от Господа, това го могат светиите, начело с Богородица. Разбира се, всеки светец може да измоли от Бога всичко, което просим от него, стига това да е полезно за спасението ни. Но Бог не е Бог на безредие и всичко в Църквата трябва да става с приличие и ред, включително и при молитвата, която е голямо духовно изкуство. Светиите, по дадената им благодат, имат различни дарби и всекиму от тях се дава Духа за обща полза- на едни - слово на мъдрост, на други - слово на знание, на трети - дарби на лекуване, чудодействия, пророчества ..../1Кор. 12:7-10/
Света преподобна Петка е бърза застъпница и помощница за българския народ, и всеки, който се обърне с молитва и искрена вяра Тя откликва, особено помага при телесни болести и недъзи, паралич и др.
