Хламидиите са най-често предаваната по полов път инфекция и са причина за безплодие при жените. Инфекцията понякога може да протича със скрити симптоми и да остане незабелязана. Ново проучване сега обаче разкри, че хламидиите могат дори да причинят рак. Те атакуват клетките на лигавицата, след това обаче могат да се загнездят и да останат там пасивни доста време.
Хламидиите проникват през мембрана на клетките във вътрешността им и ги експлоатират като логистичен център за доставка на хранителни вещества. Освен това натрапниците успявали да откраднат части от молекулите и с тях успяват да се маскират така, че клетките на имунната система да не ги открият. Така могат да оцелеят месеци или дори години в организма на мъжа или жената, без те да разберат, че имат хронична инфекция.
По данни на института „Роберт Кох" в Германия годишно 300 000 жени се заразяват с хламидии. Здравните каси поемат разходите за тест на урина, с който се установява инфекцията. Скринингът е безплатен обаче само за жени до 25 г. и за бременните. Едва преди 50 г. стана ясно, че хламидиите са бактерии, 100 пъти по-малки от човешката клетка и затова могат да се размножават вътре в нея. Заради това те дълго време са смятани за вируси.
Експерти от института „Макс Планк" за биология на инфекциите в Берлин успяха да докажат, че хламидиите увреждат ДНК на клетките, в които са се настанили и затова трябвада бъдат разглеждани като потенциален причинител на рака на яйчниците. Резултатите на учените Томас Майер (Thomas F. Meyer) и Синдрила Хумдури (Cindrilla Chumduri) за публикувани в специализираното издание Cell, Host & Microbe. Те наблюдавали при тестове с клетъчни култури, че ДНК на инфектираните клетки показват повече увреждани места отколкото ДНК на здрави клетки. Обикновено клетките активират естествената си система за „ремонт" на увредените участъци. Тя свързва откъснатите един от друг участъци на ДНК така,че генетичният код да не се промени.
Ако щетите не могат да бъдат поправени по този начин, клетките активират механизъм на саморазрушение, извършват програмирано самоубийство. Хламидиите увреждат естествените механизми за самопоправка на клетките като пречат на определени важни ензими да се свързват с увредената ДНК. Така клетките се ремонтират сами, но непълноценно и по този начин се трупат все повече мутации, обяснява Синдрила Хумдури.
Заразените с хламидии човешки клетки обаче не умират, а растат. Това се дължи на сигнали за растеж, които бактериите подават към клетките, която са обсебили. За хламдиите е жизненоважно да избегнат програмираната клетъчна смърт, която би погубила и тях самите. Така обаче заразената клетка трупа мутации и може да се превърне в злокачествена. Това се потвърждава и от проучването на института „Макс Планк". „Наистина резултатите са наблюдавани в лабораторни условия и трябва да бъдат потвърдени в жив организъм. За профилактиката на рака обаче подобни заключения са от голямо значение. Ако веднъж връзката между инфекциозен причинител и рак веднъж е установена, като в случая с хеликобактер пилори, може развитието на рака да се предотврати с ваксина или пък своевременно да се третира с антибиотици, казва Томас Майер.
