14-годишно дете е принудено да живее в тялото на 110-годишен човек в Индия, заради рядко генетично заболяване, което го състарява осем пъти по-бързо от нормалното. Али Хюсеин е имал пет братя и сестри, но те всичките са починали вследствие на заболяването, наричано Прогерия. В света са известно само 80 случая като този на Али, пише Блиц.
Двамата му братя и трите му сестри са починали от болестта в Бихар – най-бедният щат на Индия. Прогерията причинява бързо стареене и страдащите от генетичната болест са силно податливи на артрит, проблеми с очите, сърдечни болести и плешивост. Също така болните рядко живеят повече от 14 години. Въпреки тежкото си състояние обаче, Али отказва да изгуби надежда. „Много ми се живее. Надявам се да открият лекарство за болестта ми. Не ме е страх от смъртта, но родителите ми много ще страдат. Бих искал да живея повече заради тях. Не искам да им причинявам повече болка“, споделя той.
Родителите на Али – Наби Хюсеин Хан и Разия са първи братовчеди и са станали семейство вследствие на уреден брак преди 32 години. Техните деца Рехана, Икрамул, Гудия и Рубина са починали на възраст между 12 и 24 години. Петото тяхно дете починало само 24 часа след раждането си, като се предполага, че то също е било болно от злокобната болест. Наби и Разия, които общо имали осем деца, имат и две здрави дъщери – 20-годишната Санджида, която е омъжена и има две деца, и 10-годишната Чанда, която също не е болна от Прогерия.
Когато през 1983 година се ражда първата им дъщеря, Рехана, те въобще си нямали и на идея, че с бебето нещо не е наред. Едва след втория й рожден ден, когато детето спряло да се храни и започнало да изпитва трудности при ходенето, те я завели на лекар. Лекарят обаче не успял да постави точна диагноза и ги изпратил у дома, предписвайки им някакви лекарства. Прогерията е толкова рядка и слабо документирана, че лекарите почти не са я чували.
Две години по-късно се ражда синът им Икрамул. Той проявил същите симптоми. Семейството отново отишло на лекар. Но и този път ясна диагноза не била поставена.
Наби, който работи като портиер в завод и печели около 40 долара месечно, споделя: „Никога не бяхме чували думата Прогерия. Лекарите никога не са я казвали. Те се лутаха в тъмното; бяха в неведение като нас. Ако лекарите ни бяха казали, че децата ни ще страдат от генетични проблеми, щяхме да спрем да правим деца. Но никой не ни каза“.
Наби и Разая продължават да имат деца с надеждата, че в крайна сметка ще заченат здраво момче или момиче. Желанието им се сбъдва, когато на бял свят се появява Санджида. През 1995 година след години на ходене по лекари, консултант в Калкута най-накрая поставя точната диагноза на четирите болни деца на семейството. Той също съкрушил родителите, казвайки им, че срещу Прогерията лек няма. „Диагнозата не помогна. Съседите ни не вярваха, че няма лек. Те ни измъчваха заради това, че не искаме да лекуваме децата си. Те не можеха да проумеят, че има болести, които не се лекуват“, спомня си Наби.
Животът на петте болни деца бил ужасяващ. С тях се гаврили в училище, наричали го „изцъклени изроди“. В крайна сметка те спрели да ходят на училище. „Никой от нас нямаше нормално детство, стояхме си само вкъщи. Бяхме задружни помежду си, но толкова. Нямахме живот. Когато ходехме на училище, бяхме блъскани, обиждани, биеха ни. А ние не сме въобще атлетични, дробовете ни са толкова малки, че два дишаме“, разказва Али. „Бих искал да съм нормален човек, който си играе, ходи на училище, спортува, поема някои рискове. Понякога се депресирам, но през повечето време се опитвам да гледам позитивно на живота“, добавя той.