Георги, Мария, Андрей, Стефан. Все известни български имена с гръцки произход. Но да погледнем и още по-назад.

Най-старинните славянски имена са съставните (двучленните), от типа на Десислава, Боримир, Гостолюб, Красимир, Драгослав, Радомир, Бранислав, Добромир, Божидар и т.н. Днес по този модел се образуват имена с ново съдържание, често композиция от имената на двете баби (Благоцвета от Блага и Цвета) или на двамата дядовци (Добромил от Добри и Миле).

През Средновековието славянобългарските имена били стеснени и изместени от наложените имена от източноправославния календар, принадлежащи към три езикови системи:

- гръцката (Атанас, Васил, Димитър, Никола, Тодор и др.)

- староеврейската (Аврам, Гаврил, Иван, Йордан и др.)

- латинската (Максим, Марко, Павел и др.)

или били заменени със съкратени форми - Беро от Берислав, Влад, Владко или Слав, Славчо от Владислав и т. н.

Друг тип имена са двойните и тройните имена (Ана-Мария, Марк-Кристиян, Вяра-Надежда, Едуард-Никола, Райна-Мария-Аугуста), които не са типични за българската личноименна система и са сравнително рядко срещани.

Знаем ли обаче имената, с които са се назовавали най-старите обитатели на нашите земи - траките. Едва ли или ако има запознати с това, то те се броят на пръстите на ръцете. Ето защо решихме да ви предоставим списък с тракийските имена, запазени от Античността до наши дни. Броят им е над 700 (според Иванова, Недялка и Пенка Радева, От “А” до “Я” – Имената на българите, Народна младеж, 1985, София).

За съжаление, значението на почти всички е неизвестно. Съвременните българи не използват тракийската антропонимична система, въпреки че съществува предположение, че някои имена са проникнали сред славяните и са били пригодени към старобългарския език (например Мендо – от Мендас, Раско – от Раскос).

А

Абезелм (ис) (Αβεζελμις)

Абрузелм (ис) (Αβρουζελμις)

Авлузелм (ис) (Αυλουζελμις)

Амадок - известно е, че това име е носено от някои царе

Арепюрос (Aρηπυρος) /м./

Б

Балис - бог на светлината

Бендида - тракийска богиня на дивото, на лова и на младежкото посвещение

Бендидора (Bενδιδωρα) /ж./

Береника /ж./

Берисад - име на цар 

Бетеспиос (Βετεσπιος)

Бюзас, Бюзис (Βύζος, Βυζας, Βυζης) /м./ - често срещано тракийско име. Има две обяснения: 1. сродно със авест. būza- „козел“, армен. buz „агне“; 2. като прякор, еднакво с лит. bužys „плашило“

Брюзос (Βρυζος, Асеновград) /м./ - еднакво с лит. име Brūžas, Brūžis, Brūžė, латв. фамилия Bruzis, които се обясняват от лит. bružas „който винаги бяга насам-натам безцелно“

Бринказис (Bριγκαζις, Bριγκαζεις) - еднакво по основа с латв. селищно име Brikūzis, лит. селищно име Brinkiškių vienkiemis и славянски имена като пол. Brzęk, Brzęko, които се обясняват от лит. brinkti, пол. na-brzękąć „подувам се, отичам“. Това е прякор със значение „дебелак“

Бринкайнос (Bριγκαινоς) - подобно на предишното

Бринказенис (Bριγκαζενις) - Прякор от *brink- „дебелак“ + *zen- „роден“ (сравни трак. име Диазенис и гр. име Διο-γένης)

Бринказерис (Bριγκαζερις) - Прякор от *brink- „дебелак“ + *zer- „старец“ или „мъж“ (еднакво с армен. cer, перс. zar „старец“, старосканд. -keri „мъж“ в sæl-keri богаташ, varð-keri „пазач“, старогр. γῆρας, староинд. jarás- „старост“, ИЕ *g^er-)

Г

Гайдрес (Γαιδρης, Амфиполис) /м./ – еднакво по основа с лит. gaidrus „светъл, ведър (за време)“, старогр. φαιδρός „блестящ, светъл, радостен“ < ИЕ *g^wh(e)h₂id-)

Гепайпюрис (Γηπαιπυρις) /ж./

Д

Денто (Δεντο) /м./

Дентубриса (Δεντουβρισα) /м./

Дентупес (Δεντουπης, Драма, Гърция) /м./

Дентус (Δεντους) /ж./

Дентустайна (Δεντουσταινα) /ж./

Дентусуку (Dentusucu, Търновско; Δεντουσυκος, Пазарджишко; Δεντυσυκος, Ямболско) /ж./

Деопус (Δεοπους, Солун) /м./

Деоспор (Δεοσπορ, Δεοσπουρις, Ксанти, Стара Загора, Чирпанско) /м./

Десакентос (Δεσακενθος, Пазарджишко)

Диазенис (Διαζένης, Кюстендил, Чирпанско; Diuzenes) - калкира гр. Διογένης „божествен, роден от бога“

Ди(а)пюрос (Δι(α)πυρος) /м./

Диаскентос (Διασκενθος, Чирпанско; Diascenthus, Diascinthus, Рим) /м./

Диегилис

Дизазелмис (Διζαζελμις, на монети) /м./

Дизакентос (Διζακενθος, Брезнишко) /м./

Дизапес (Διζαπης, в лит. извор) /м./

Дизапор (Dizapor, лат. надпис) /м./

Диза(с) (Διζα, Διζας, Διζης)

Дионис/ос (Διονησος)

Дитупайбис (Διτουπαιβις, Амфиполис, Гърция)

Долес

Дренис (Δρενις, Чирпанско) /м./

Дулезелмис (Δουληζελμις)

Е

Еагър - баща на Орфей и бог на речните води

Ебризелмис (Eβρυζελμις)

Ейрена (Ейрене) - тракийска богиня на мира, почитана както от древните траки, така и в Гърция и Рим

Ептакентос (с варианти: Eπταικενθος, Eπτακενθος, Eπτεκενθος, Eπτηκενθος, Eptacentus, Eptacens, Iptacens, Eptecens, Eptencetus, Eftacentus, Eftencenthus, Чирпанско, Пазарджишко, Радомирско, Кюстендилско, София, Казанлъшко, Глава Панега) /м./ - често срещано тракийско име

Ептапер (Eπταπερ, Търновско) /м./

Ептапорис (Eπταπορις, Έπταπορις, Eπτηπορις, Разград, Чирпанско, Търновско, Унгария) /м./

Ептапюс (Eπταπυς, Петричко) /м./

Ептезенис (Eπτεζένις, Eπτειζένις, Дупница, Карнобатско, Пазарджишко, Врачанско) /м./

Ептенис (Eπτενις, Eπτενης, Чирпанско, Пазарджишко, Монтанско) /м./

Ептепус (Eπτηπoυς, София) /ж./ - вероятно еднакво с Ептапюс

Ептепюрис (Eπτηπυρις, Eπτεπυρις, Елховско, Чирпанско, Пазарджишко) /ж./

Ептесюкис (Eπτησυχις, Eπτησυκoς, Eπτεσυκoς, Ивайловградско, София, Чирпанско) /м., ж./

Есбенис (Eζβενις, Eσβενoυς, Έσβενoυς, Eσβενειoς, Гоцеделчевско, Гюмюрджина, Кавала, Румъния) /м./

Етбеос

З

Земела - тракийска богиня на земята, растенията и плодородието, вероятно идентична със Семела

Зилес (Zιλης, Санданско) /м./ - Съвпада по основа със старолатв. фамилия Zylan, която се обяснява от латв. zilš „син“, лит. žilas „сивокос“

Залмоксис - име на митичен цар и бог

Зипайбис (Zιπαιβις, Гърция) /м./

Зипер, Зипюрон (Ziper, лит. извор, Zιπυρων, Zειπυρoν, Филипи, Атос, Горно Крушево, Македония) /м./

Зипюрос (Zιπυρος, Zειπυρος, Zιεπυρους, Zυπυρ, лит. извор, о. Тасос, Кобалище, Белослатинско) /м./

Зоура - тракийска богиня на зората

К

Катос

Керзула (Cerzula, Зъхненско, Гръцка Тракия) /м./ Еднакво с лит. лично име Keršulis от лит. keršulis „гривяк“

Керсеблепт (Kέρσεβλεπτης) /м./ име на одриски цар

Керсис (Kέρσης, о. Самос; Kέρσоς, Мемнонион, Гърция) /м./ Еднакво с лит. име Keršis, което се обяснява от лит. keršas „на бели и черни петна“, старочеш. име Črh „Черньо“ от ИЕ *kers-

Керза (Kέρζα, Пловдивско) /ж./

Кетризеис (Kετριζεις, Драма) /м./

Кетрилас (Cetrilas, Кобалище) /м./

Кетризерис (Kετριζερις, Варна) /м./ - Прякор „(който е силен) за четирима“ от *k^wetru- „четири“ (в съставни имена като лат. quadru-pēs „четирикрак“; гал. Petru-corii „четирите племена“ и др.) + *zer- „мъж“, виж Бринказерис

Кетрипорис (от монети от 283-284 г. и лит. извори с варианти на изписване Kετριπορις, Kεδριπορις, Kεδρειπολις, Kεδρoπολις; Cet(ri)p(oris), Добруджа) /м./

Кибела - трако-фригийска богиня, считана за Майката-Земя, майка на боговете и всичко живо на земята

Котис - име на цар

М

Медок

Мендас

Местузелмес (Μεστουζελμης)

Мокасокос (Mοκασοκος, Дупнишко) /ж./

Мукаборис (Mουκαβορις, Чирпанско; Mουκαβουρ, Новозагорско; Mουκαβουρις, Харманлийско) /м./

Муказеис (Mουκαζεις, Mουκασις, Mουκασoς) -вариант на Мукас

Муказенис, Мукасенис (Mουκαζενις, Кюстендилско; Mουκασενης, Пазарджишко; Mucasenes, Бяла Слатина) /м./

Муказерас (Mουκαζερας)

Мукакакис (Mουκακακης)

Мукакентос (Mουκακενθος, Пазарджишко, Сливенско, Елховско; Mucacentus, Омуртаг) /м./

Мукала (Mουκαλα, Muccala, Mucalus) - вариант на Мукас

Мукапайбес (Mουκαπαιβης, Mουκαπαιβες, Поповско) /ж./

Мукапора (Mucapora) /м., ж./

Мукапорис (Mουκαπορις, Mucapor) /м./

Мукапус (Mucapus, Дакия; Mουκαπουις, Пазарджишко)

Мукас (Mουκας, Muca, Moca, Mοκας, Mοκκας) /м./

Мукатралис (Mουκατραλις)

О

Орфей - най-известният поет и музикант на древността /виж Орфей/

П

Пайбис (Παιβις, Филипи, Амфиполис; Παιβης, Зъхненско, о. Тасос) /м./

Перкон (Perkos) - тракийски бог на гръмотевицата

Пирусала /ж./

Питадора /ж./

Порис (Пορις, Сливенско) /м./

Пуризия (Пουριζια, Чирпанско) /ж./

Пютрос (Пυτρος, Ивайловградско) /м./ - Прякор „дърдорко, кресльо“, идентичен със старолатв. имена Putre, Puttre, Putris, Putra, които се обясняват от латв. putruōt, putrāt „кряскам, крещя, говоря бързо“

Р

Раскос (Pασκος, лит. извор) - вероятно сродно със старосканд. rǫskr, ст.в.нем. rasc „бърз, пъргав, подвижен“ от прагерм. *raskaz

Раскупорис (Pασκουπόρις, Pασκυπόρις, Rascupolis, лит. извори) - име на трима тракийски царе, а също така и на боспорански царе

Ребулас

Резос, Рез (Ρῆσος у Омир, Цицерон и др.) /м./ - легендарен тракийски цар, превърнал се в антроподемон след смъртта си

Рекипер (Reciper)

Реметалк (Poιμιταλκος, монети) - име на цар

Рескуторми (Pησκουτορμη, Пазарджишко; Rescuturme, Карлсбург) /ж./

Родопис - /ж./

Рюмесюкис (Ρυμησυκις)

С

Садалас

Садок

Сатрис (Σάτρης, Чирпанско) /м./ - еднакво с лит. šatrus „жизнен, бърз“

Савтес (Sautis, Мисенум, Прахово (Сърбия)) /м./ - еднакво със старолатв. фамилия Sautte, Sautin, които се обясняват от латв. sautis „ленив човек, дремльо“

Севт (Σεύθης) - име на цар

Ситалк - име на цар

Скайденте /ж./

Скарис (Σκάρις, София, Девня) /м./ - еднакво с латв. фамилия Skaris, лит. фамилия Skara, които се обясняват от старобълг. скоръ „бърз“

Скаркайдзес /ж./

Скедеса /ж./

Скилас (Σκίλας, лит. извор) /м./ - вероятно идентично с лит. име Skylė и старокурийското име Schille

Смордотормос (Σμορδοτορμος) /м./

Спарадок

Спартак - име на водача на най-голямото робско въстание в Римската империя

Сукис (Σουκους, Пловдив; Σουκιoς, Кюстендилско; Σουκιας, Радомирско) – еднакво с лит. фамилия Šukys, която се обяснява от лит. šukys „който има дупки по зъбите“

Суратралис (Σουρατραλις, Асеновградско)

Т

Терес - име на одриски цар

Х

Харопс - дядо на Орфей

Я

Ятрус - бог от тракийската митология, който държал речните и водни стихии в подчинени

Под “игото” на турските сериали

Вдъхновени от романтиката край Босфора, пропита в турските сапунки, от една-две години българите не спират да кръщават децата си на любимите герои от култовите “Листопад”, “Перла” и “Забраненият плод”. Така сред нас може ид а няма мъже и жени с някое от гореизброените тракийски имена, но пък щъкат немалко Инджи-та, Езел, Фикрет, Неджля, Толга, Умут и Гюмюш.

Перла е сред топ имената в последно време в Монтана. По улиците на града тича и малкият Жустиян. “Ако след време двамата с Перла се харесат, кой знае как ще кръстят отрочетата си”, майтапят се служителите в гражданския регистър.

През последните 3-4 година много от бебета са кръстени Джем, Емир, Мелек и Мелис. Модата тръгна още с първите сапунки по телевизионни екрани. Ветераните адаши на героите от тв сагите бяха Изаура, Касандра и Освалдо.

В Русе например, повлияни от безкрайната сапунена лента “Дързост и красота”, много родители са избрали да кръстят децата си Брук, Рич и Тейлър. Латино привкус внасят имената Диего, Доминик, Фиона, Фабияна, Грасиела и Галеа.

Модерните Анджелина, Дженифър, Леонардо, Селена, Памела, Антонио или Джулия пък ни пренасят в света на Холивуд.

Чалга вълната, заляла страната ни през последните години, помля и модата с имената. Фолк дивите увековечиха имената си в голяма част от младото поколение. Ивана, Преслава, Орнела, Емилия, Деси Слава отдавна не са само в чалга клубовете, а широко шестват около нас. Покрай русенската фолк звезда Глория името е сред най-популярните в крайдунавския град, включително и при мъжете, кръщавани Глориан.

Все по-малко малчугани носят имена на исторически герои или персонажи от митологията, каквито бяха навремето Ленин, Сталин, Мелор (от първите букви на Маркс, Енгелс, Ленин, Октомврийска революция).

Кое е най-дългото у нас?

Трудно може да се каже кое е най-дългото българско име. Със сигурност обаче в надпреварата може да се включи Юлиан-Александър Константин Граф фон Шюнборн-Буххайм. Малкият може би трудно ще запомни цялото си име, но пък явно е от благородническо потекло. Той е роден в Германия, а майка му е заралийка.

Местен патриот преди години кръсти детето си Хан Крум, като в акта за раждане записал освен собственото име на владетеля и неговата титла. Първите български управници са вдъхновили и имена като Симеон, Аспарух, Тервел и Самуил.

Риск Йорданов и Сократ Пръшков

Гурбетчийството също обогати списъците при кръщаването, припомни преди време "Труд". Родителите емигранти се надпреварват да измислят по-модерно звучащи западни имена за децата си. Джесика, Аника, Марчела, Сесил и Вайълет вече се разхождат по родните улиците.

Под влиянието на емигрантите ни в Италия Джорджо и Микеле са фаворитите при мъжете. В Монтана популярно е английското Сайман. Традиционните Николина и Николета вече звучат по-западно като Никол.

В Ямбол например живеят Чарли, Стивън, Габриеле и Елеонор, Естрея и Микел.

13-годишен юнак с име смесица между Марк Антоний и Ханс Кристиян или по-точно Марк-Кристиян се подвизава в Пазарджик. В същия град негова връстница носи името на щерката на Евридика и майка на Персей - Даная. В Кърджали можете да срещнете 12-годишният Марчело Иви. От същия град е и 13-годишната Дъга.

Прекалената екзотика при кръщаването понякога води до комични комбинации. В стремежа си детето им да има модерно име някои кюстендилци са сътворили екставагантните названия Риск Йорданов, Херман Евтимов, Роден Йотов, Скульо Киряков, Сократ Пръшков, Пролетеса Георгиева. Фен на френския футболист Зинедин Зидан от Старозагорско пък е кръстил с фамилията му своето новородено.

За щастие налице е тенденция хората да се завръщат към традиционните български имена, показва статистиката. Новородените все по-често получават имена от типа на Калоян, Борис, Иван Асен, Кубрат, Тервел, Симеон, Богдан, Богомил, Кардам, Аспарух. От женските на мода излизат типично български имета като Неда, Яна, Рада, Калина, Рая, Ния, Биляна, Пресияна, Белослава, Преслава.