Както твърдят Лоурънс Сромовски и колегите му от университета на Уисконсин-Медисън, сатурнианската буря повдигнала от долните слоеве на атмосферата на Сатурн нещо напълно неочаквано. Воден лед!

И работата дори не е в това, че това са първите следи от значими количества вода на Сатурн. Новите данни са получени с помощта на наблюденията на сондата „Касини” в инфрачервения диапазон и съдейки по тях, дълбочината, от която е повдигнат ледът, е равна на 160 километра.

Иначе "спокойният" Сатурн може да се нарече доста спокойна планета, чиято природна активност е доста далече от взривното по характер време на „гръмовержеца” Юпитер. Затова досега следи от воден лед там никой не е откривал.

Освен това не е откривана и вода, да не говорим за лед в горните слоеве на атмосферата. Впрочем ураганът, извадил този материал на Сатурн, дори за мерките на Юпитер е бил колосален – той се е разпрострял на 300 000 км дължина и е опасал цялата планета.

Елементи от облака, в който е открит водният лед (22%), са съдържали също амонячен лед (55%) и трети компонент, който още не е идентифициран. Смята се, че това е амониев хидросулфид, но засега спектроскопските модели не са показали точно съответствие на някое вещество в спектралните следи от този загадъчен компонент.

Толкова нееднороден състав на облака на тесен атмосферен участък може да означава както, че бурята е смесила различни атмосферни слоеве, така и че облакът изначално е бил такъв по състав.

В същото време подобни наблюдения до известна степен противоречат на наложените представи за сатурнианската атмосфера като за торта със слоеве установен различен химичен състав. Според тях водните облаци би трябвало да се намират най-отдолу, амониевият хидросулфид – в средата, а амонячните облаци – близо до върха. Тези слоеве се разполагат точно под мъглата на горните слоеве на атмосферата, която има неизвестен състав и затъмнява почти всичко под нея.

Очевидно ураганът е разбъркал тези три слоя, повдигайки водните пари от долните атмосферни пластове. С покачването и спадането на температурата парата е замръзнала, а преминавайки през амонячния слой, водният лед се е покрил с лед от амоняк и амониев хидросулфид, смятат авторите.

По техните оценки такива урагани се случват на малко повече от 30 години, колкото трае една сатурнианска година, и само те засега ни дават възможност да надникнем под тропосферната мъгла на Сатурн, която не може да се наблюдава с други средства.

За да стане това, скоростта на вертикалните ветрове там трябва да се вдигне до 140–150 м/сек, а хоризонталната – до 500 м/сек, което е доста повече от бурите и ураганите на Земята.