Жените искат секс, ако се вярва на новата книга на американския журналист Даниел Бергнер. Отправяйки се на „пътешествие за научаване на женските желания”, авторът говорил със сексолози за тайните на женската сексуалност, пише The Conversation.

Романтичният поглед на женствеността се оспорва. Жените са толкова чувствени създания, колкото и мъжете, половото влечение при тях не е по-слабо от мъжкото. Моногамията е мит. Разказите, че за жените е естествено да се грижат за потомството, а за мъжете – да кръшкат, също е мит.

Бергнер е очарован от маймуните и мишките, по-точно от експерименти, отнасящи се до брачното им поведение. Те описват как женските, поставени в клетка, завладяват своята „плячка”. Според него става дума именно за удовлетворяване на половото желание, а не за продължаване на рода. Женската продължава удоволствието, доколкото това е възможно, а след това се обръща към следващия партньор.

Да не би Бергнер да иска да каже, че жените са животни? В известен смисъл – да. Или поне експерименти с дами, гледащи порнография, докато те самите били наблюдавани с вагинален плетизмограф, демонстрирали същата степен на възбуда, както и мъжете. В допълнение жените, за разлика от мъжете, се оказали „всеядни” – тяхното либидо се интересувало не само от традиционен секс, но и от хомосексуален, а също от мастурбация и дори чифтосване на бонобо.

Бергнер се основава и на изследвания на жени, желаещи мъже, жени или и двата пола едновременно. Те фантазирали за най-различен секс – секс с доминиране, секс с непознати, групов секс, секс на обществено място и т.н.

Но тялото и разумът невинаги са в съгласие. Макар че плетизмографът ясно сочел за възбуда, участничките в експеримента впоследствие отричали, че едни или други сцени са ги „завладели”. Това не е безсъзнателно блокиране на желанието, твърди Бергнер, просто социалните изисквания към женската сексуалност казват своето.

Допитвания сочат, че множество жени се интересуват от порнография, но малко са тези, които си признават. В „женските романи” жените постоянно си фантазират за прелюбодейства, господство и подчинение – серията романи Mills & Boon се издава във Великобритания повече от сто години, а последният порнографски бестселър – „Петдесет нюанса сиво” по скорост на продажбите е надминал „Хари Потър” и „Здрач”.

Но малцина се решават да въплътят тези фантазии в живота, тъй като активният полов живот извън моногамните рамки на обществото се порицава. Сексуалното насилие в отношенията на такива жени често се оправдава от насилниците и адвокатите на подсъдимите с думите: тя сама го е провокирала с поведението и външността си.

В крайна сметка днес вече не се говори за сексуално активните жени като за нимфоманки и не им предписват отстраняване на клитора, боракс във влагалището и студени вани, както правели през XIX век. Напротив, образът на младата сексуално активна жена е разпространен в масовата култура, а фармацевтичните компании са пръснали цяло състояние за търсенето (засега неуспешно) на женска виагра.

Да поясним – опитват се да създадат виагра за жени не за да засилят женската сексуалност и да въведат порода полови хищници, а да излекуват милиони жени, които са загубили интерес към секса или са престанали да получават удоволствие – отчасти заради обществения морал, отчасти заради доскучалите им моногамни отношения.

Многовековните ограничения върху женската сексуалност подразбират, че това е мощна сила, която трябва да се сдържа. Тук Бергнер включва и целомъдрения пояс, и забраната за предбрачен секс. Затова няма нищо чудно, че момичетата знаят малко за желанията на своето тяло, а зрелите жени в повечето случаи предпочитат да изпият чаша чай с мъжа, а не да правят секс с него.

Като цяло при Бергнер се получава, че жената е похотливо животно, което е обуздано само благодарение на определени инструменти на културата. С това трудно можем да се съгласим. Например Джейн Асшър от Университета на Западно Сидни (Австралия) напомня за такова допитване: от повече от 19 000 австралийски жени 55% не проявяват интерес към секса, 28% не изпитват удоволствие по време на секс, а на 20% сексът причинява физическа болка. Най-често удоволствие получават жените, които си имат нов любовник.

Според нея сексуалните фантазии на жените и техният интерес към порнографски сцени с най-различно съдържание е правилно да се тълкуват като напълно нормален и – което не е маловажно – абсолютно човешки стремеж да разнообразят своя живот.

Това е естествено за човека – еднообразието навява скука, разочарованието от партньора намалява интереса към общуване с него, включително сексуално. Глупаво е да се спори с това, че мъжете често се държат егоистично в леглото, а порнографията отделя внимание най-вече на мъжките капризи – може би затова сцените с женска мастурбация така са развълнували дамите в споменатия по-горе експеримент.