Луната, както всички си спомняме, се е образувала, след като неизвестна планета с размерите на Марс (или по-голяма) се е врязала в Земята.

Сблъсъкът е изхвърлил колосално количество вещество, озовало се на орбита и с времето събрало се в нашия спътник. Само че датата на това събитие, изглежда, трябва да се промени.

Смята се, че съдбоносният сблъсък се е случил преди 4,56 млрд. години. Но Ричард Карлсън от Института „Карнеги” (САЩ), който анализирал всички достъпни лунни породи, е на друго мнение. На него му се струва, че възрастта на нашата Селена се колебае между 4,40 и 4,45 млрд. години.

Каква е разликата, ще попитате вие. 110–160 млн. години на фона на милиардите години история на тяло от такъв род не изглежда толкова много…

…Разлика обаче има и тя е съществена. Смята се, че слоевете на Земята повече от сто милиона години след нейното възникване вече са били диференцирани. Имало е и атмосфера и ударът от загадъчна планета, която условно се нарича Тея, неизбежно би трябвало да отнесе в Космоса значителна нейна част. Как се е получило така, че след този сблъсък тя е съхранила значителна плътност? Загадка.

Новото датиране на Луната като самостоятелно небесно тяло също не се отличава с пълна яснота. Макар че анализът на лунен материал е показал, че няма нито един образец, чието вещество би претърпяло разтопяването преди около 4,36 млрд. години, самото им количество и представителност не впечатляват – прекалено малко сме направили за изучаването на Луната „на място”.

Освен това в редица райони на Земята са открити следи от голямо геоложко събитие, съпровождало разтопяването на скални породи в значителни мащаби. Това събитие очевидно се е случило преди около 4,45 млрд. години, а това може да са следи от сблъсъка с Тея.

Ако изводите на Карлсън са верни, то нашата планета наистина е образец на твърдост – ударът, по сила превишаващ всичко, което е измъчвало Земята в следващите милиарди години, не само не я е разрушил, но дори не я е лишил от атмосфера и вода, без които планетата не би могла да развие този свят, в който ние живеем.

Изследването е представено на 23 септември на среща на Кралското общество в Лондон, посветена на произхода на Луната.