Забравете за кушетката при психиатъра. Възможно е в един прекрасен ден да я замени собственото ви легло. Целево въздействие върху мозъка по време на сън може да намали последствията от страшните спомени, твърдят изследователи.

Методът е подходящ за лечение на такива нарушения на психиката като фобии и посттравматично стресово разстройство.

Днес тези състояния обикновено се лекуват с експозиционна терапия, която изисква повторно преживяване на страховете от пациентите. В резултат на повторното въздействие в кабинета на терапевта, където хората вече нищо не ги заплашва, пациентите изработват снижен отговор на травматичните сигнали и спомените, както е прието да се смята, се променят.

Но лечението само по себе си може да бъде недопустимо болезнено за някои пациенти, особено в началото. Затова неврологът Катерина Хаунър и колегите й от медицинската школа към Северозападния университет в Чикаго (САЩ) са разработили такава форма на експозиционна терапия, която въздейства върху човека, докато той спи.

„Това е интересен и много перспективен подход – смята неврологът Даниел Шилер от Медицинското училище „Маунт Синай” в Ню Йорк. – Свикнали сме да мислим, че се изисква съзнателно възприятие на собствената емоционална реакция от пациента, иначе няма как тя да се измени.”

За създаването на страшни спомени екипът на Хаунър въздействал на участници в експеримент с малък електрически разряд, докато те разглеждали снимки на лица, всяка от които била съпътствана с аромат на лимон или мента. Като наблюдавали впоследствие тези снимки и усещали същата миризма, хората започвали да се потят в очакване на електрическия импулс.

Скоро след тренинга доброволците лягали да спят в лабораторията с прикрепени към главите електроди, които отчитали мозъчните им вълни. Във фазата на бавен сън (стадия, когато пресните спомени се възпроизвеждат и се усилват) въздухът около доброволците се изпълвал с „аромата на страха” с 30-секундни интервали.

По този начин изследователите се опитвали да предизвикат спомени за съпътстващото лице – този път без електрически разряд. Точно както и в периода на бодърстване, спящите първо демонстрирали повишено потоотделяне при въздействието на миризмата, но постепенно силата на реакция намаляла.

Снижената реакция се съхранила и след съня. Събудили се, хората вече не се страхували толкова силно при вида на лицето, чиято миризма нееднократно усещали по време на сън. Изменението на активността в амигдалата (област от мозъка, отговаряща за емоциите и страха) говори, че лечението не изтрива страшните спомени, но създава нови, безобидни асоциации с миризмата и лицето. Хората, които спали по-дълго и вдъхвали повече от аромата, изпитвали най-силно облекчение.

„Това наистина е парадоксално”, отбелязва неврологът Ян Борн от университета в Тюбинген, Германия. Според него се смята, че спонтанното възпроизвеждане на спомените по време на сън принципно ги укрепва, а не ги отслабва.

Хаунър обяснява наблюдавания ефект с това, че повторната активация на страшните спомени по време на сън вероятно повече прилича на експозиционната терапия, отколкото на естествено възпроизвеждане на спомените през нощта, когато спомените не лекуват, а плашат. Необходимо е провеждането на повече изследвания, твърди тя, за да се определи колко дълъг е ефектът от лечението и как влияе върху него нощният сън.

За терапевтичното използване на метода Хаунър казва, че реалните травмиращи спомени, особено много старите, може да са доста по-сложни от простите сценарии, възпроизведени в лабораторията.

 „Това е нова област на изследвания – подчертава тя. – Мисля, че следва да се поработи над подобрение на схемите на експеримента.