Ако някой търси потвърждение на тезата, че даренията в полза на полицията никога не са лишени от едно наум, може да го намери в казуса “Асеновград”. Два леки автомобила марка “Ауди” са на път да се върнат принудително обратно на дарителите, при това по волята на същите тези дарители и с тайната надежда никой да не пита излишно.

За какво става дума?

Преди по-малко от две години, с дата 18.11.2011 г., двама бизнесмени правят дарение на община Асеновград въпросните коли. Нищо особено, возилата далеч не са нови, но все пак са автомобили в движение и от марка. Двата договора стават факт пред нотариус още същия ден, като дарената страна, сиреч община Асеновград, поема и разходите по процедурата.

Дни преди това, за да стане даряването законно, се преминава през решение на местния парламент, който да узакони правото общината да получи като дарение возилата. Нито към онзи момент, нито в който и да е следващ за последвалите 20 месеца някой е имал съмнения каква е била истинската цел на дарителските жестове тук.

Много скоро след като общината е дарена с двете аудита, тя режисирано и съвършено очаквано с решение на ОбС - Асеновград, дава съгласието си същите да бъдат предоставени на Областна дирекция на МВР. Аргументът бе, че същите не са толкова нужни на общината, но пък е важно да бъдат предоставени за подсилване на полицейското присъствие в малките населени места, охрана на обществения ред и земеделска продукция. С поредицата от подобни актове община Асеновград вече е поставена в ролята на удобна пощенска кутия като единствена възможност някой бизнесмен да направи дарение на полицията, ама като няма полицията право да получава дарение от кой да е, се е наложило врътката да се осветли през общинската надеждна и позволена от закона институция посредник.

Няма лошо в жеста на общината да изиграе тази роля, в нея са били посветени кмет, общински съветници, полиция, дарители. Община Асеновград прави още един щедър жест, като поема разход за бензин от 7200 лв. на година за двете аудита. Хубаво, като ще им даваме на полицията возила да бдят за сигурност, нека им дадем и гориво, за да ги ползват. Сумата е гласувана за двете поредни бюджетни години и всичко вървеше спокойно до преди месец, когато се разчу, че полицейското управление в Асеновград трябва вече да е изпълнило министерското разпореждане и да върне обратно всички дарени коли. Общината вероятно не е и предполагала колко бързо ще є се наложи отново да влиза в казуса и колко нелепо трябва да влезе обратно в ролята на пощенска кутия.

Факт е, че общинска администрация действително е обмисляла през този месец-два как най-полезно да пренасочи използването на тези автомобили, без да нарушава волята на дарителя. Но едно обстоятелство я спасява от излишно мислене. На една и съща дата с удивително едни и същи писма до кмета на община Асеновград д-р Емил Караиванов собствениците на двете аудита ултимативно искат да им се “върнат обратно автомобилите”, пишат Николай Иванов и Емил Сюревски като фирмени представители. Дори не е упоменато, че става дума за процедура по извършено дарение и развалянето на такова. Да, фигурира и в двете искания мотивът “към настоящия момент е отпаднала необходимостта от тяхното ползване”.

За какво става въпрос ли? Тук е мястото някой да се сети или да докаже как точно са били използвани двете аудита за опазване на обществения ред. Всеки един полицейски служител от РУ “Полиция” - Асеновград, може да го стори. Но само, ако иска. Публична тайна е, че една от колите неотменно е ползвана за една и съща цел, но тя не е опазване на обществения ред, а като служебен автомобил на началника на управлението гл. инспектор Запрян Стоянов. Споменах ли за поетия от общината разход за гориво на возилата? Колата идва на служебен паркинг около 8.30 ч. и освобождава служебното паркомясто около 17.30 ч. обикновено. През останалото време кротко е паркирана, но нито денем, нито нощем е ползвана за опазване на обществения ред. Не точно така стоят нещата с второто, по-старо на години ауди - то все пак е ползвано за оперативна работа на служителите, но никой няма да се сети да е ползван за опазване на обществен ред, обиколки по кърища или патрулиране по проблемни села. Не, няма, защото рядко се е случвало.

Впрочем, община Асеновград, приемайки разбиращо ролята на пощенска кутия да приеме и предаде аудитата, в нито един момент не е искала някой да се отчита как точно този месец или предишния е ползвано дарението. Надлежно обаче на същите две дарени коли е плащала данъци, застраховки, а даже и съставен акт за нарушение на пътя. Който не вярва, нека провери.

И сега, за да се сложи точка на унизителната роля на пощенска кутия, община Асеновград отново влиза в сюжет. На предстоящата сесия има докладна записка от кмета д-р Емил Караиванов, според която се предлага да се върнат обратно на дарителите въпросните две аудита, защото дарителите желаят да се развалят договорите за дарения. Кметът очевидно е решил да се държи възпитано и за пред съветниците се е подписал с аргумента как “поради отпаднала необходимост от ползване на автомобилите областната полиция ни ги връща обратно, пък общината, поради икономическа нецелесъобразност иска да ги върне обратно на дарителите”. Сега на съветниците принадлежи последната дума да разрешат да се дарят обратно на дарителите двете аудита и с това да се приключи сагата.

Какво си заслужава да се помни като поука от това ли?

Няколко неща.

Първо, че е тъпо общините да се поставят с ролята на пощенска кутия за уж дарения в нейна полза, а те да се правят от бизнесмени към точно определено полицейско управление.

Второ, че никой не печели от напудрените аргументи как получаваме едно ауди, за да обикаля с него полицията малките населени места, а в същото време със същото това ауди един началник чиновнически да се придвижва от домашен адрес до служебен такъв и обратно. И то пред очите на целия си наличен състав.

Трето, че е най-добре държавата да намери колкото е нужно коли и бензин и с тях да накара полицията да си върши работата, вместо началници да си уреждат спонсори с неясни ангажименти, но с публичната яснота, че това непременно има последствия.

Иначе дарените уж на общината коли, които уж не є трябват, а полицията уж ги ползва по предназначение, преди внезапно да ги откаже, а дарителят ултимативно да си ги поиска обратно, са за никакви пари. По застрахователна стойност и двата накуп не правят и хилядарка. Но образуват конфуз за цяла върволица институции и служебни лица.

Грета Дженева