Скрап? Не, неотпадък. Всички малки леярни в България приемат не скрап, а неотпадък и на практика съвсем законно работят без никакви разрешения, отчетност и документация, тъй като тяхната работа не е свързана с отпадъци.

Българската асоциация по рециклиране (БАР) откри законов пропуск, който позволява на голяма част от леярните за черни и цветни метали да работят на ръба на закона и да източват ДДС. За това предупреждават от асоциацията в разпространено до медиите прессъобщение.

Става въпрос за пропуск в нормативната уредба, който позволява никой да не контролира работата с крайната форма на скрап, т.нар. неотпадък. Докато целият сектор по изкупуването и рециклирането е на строг разрешителен режим и плаща банкови гаранции за всяка фирма и за всяка площадка, обектите, в които се преработват събраните отпадъци се възползват от празноти в Закона за управление на отпадъците и Закона за опазване на околната среда и по този начин се създава предпоставка за източване на  данък добавена стойност.

В регламент 333/2011 г. на ЕС, в който е посочено кога определени видове скрап престават да бъдат отпадъци, е отбелязано, че за да бъде обявен за неотпадък и да се превърне в суровина, скрапът от алуминий трябва да съдържа не повече от 5% примеси, а от чугун и стомана – не повече от 2%. Това се постига на самата площадка за метални отпадъци, където те се предават и сортират.

Схемата оттук нататък изобщо не е отбелязана в закона. Собственици на площадки издават декларация за съответствие по регламента и обявяват изкупени количества за неотпадък. Сертифицирането е изключително лесно, в някои случаи става дори и с обаждане по телефона, като обикновено в сертификатите по ISO 9001 се допълва, че фирмата е сертифицирана и по Регламент 333 за постигане на край на отпадъка.

След издаването на сертификата за неотпадък товарът отпътува към леярна. Оказва се, че всички малки леярни в България приемат не скрап, а неотпадък и на практика съвсем законно работят без никакви разрешения, отчетност и документация, тъй като тяхната работа не е свързана с отпадъци. С работата си леярните замърсяват и околната среда, защото не притежават комплексни разрешителни. Причината е, че тези обекти, в които се топят метали, попадат в изключенията на закона за опазване на околната среда. Според него комплексни разрешителни не се изискват за леярни за чугун и стомана с капацитет под 2,5 тона за час, за инсталации за обработване на черни метали с капацитет под 20 тона необработена стомана за час и за леярни за черни метали с производствен капацитет под 20 тона за денонощие.

Голяма част от претопения в леярните метал напуска България под формата на вътреобщностна доставка – износ за други страни-членки на ЕС, а самата леярна начислява ДДС. Това се отнася и за продажба на продукцията им на територията на България. Самата стока няма как да се проследи или провери, тъй като тя е суровина или неотпадък и по този начин започват да съществуват схеми и за нов вид данъчни и митнически измами. Сделките със скрап са с обратно начисляване на ДДС, т.е. данъкът се начислява от купувача, а не от продавача, докато продажбата на неотпадък носи добавена стойност, която собственикът може да си приспадне от държавата.

Някои от фирмите за изкупуване на скрап са основали собствени леярни и работят по този начин, като си спестяват документация, разрешителни, банкови гаранции, каквато и да било отчетност и контрол от страна на държавата.  

Българската асоциация по рециклиране счита, че Законът за управление на отпадъците трябва да обхване и работата на леярните и компаниите, които дават статут на неотпадък на скрапа, а тяхната дейност да бъде регистрирана и контролирана, за да не съществува сив сегмент в сектора.

Асоциацията е направила няколко срещи с Министерството на финансите, с цел промяна на Закона за ДДС, като е предложила всички видове метални отпадъци, в т.ч. „неотпадъците“ да бъдат с режим на „Обратно начисляване“, т.е. да бъдат продавани, без доставчика да получава реално ДДС. По този начин ще се предотвратят всички злоупотреби с ДДС с метални отпадъци.