След маратонско заседание в сряда, закъснявайки с четири месеца, Консултативният съвет за национална сигурност очерта четири риска пред страната: напливът от бежанци, надигането на ксенофобска вълна, политическата криза и недоверието в институциите, енергийната сигурност заради конфликта Русия-Украйна. Очерта ги със съгласие между враждуващите политически субекти и въпреки разнородните протести, които разкъсваха столичния център. (Само Волен се отцепи, за да си варди електората след появата на остра конкуренция.)
Можело значи!
Можело да се постигне разбирателство, когато става ясно, че разделението, отрицанието, инатът, войната в името на партийни или лични интереси блокират работата не просто на 240 депутати, които се събират няколко пъти седмично. Парализирани са всички власти, което е чудесна възможност държавата да бъде разглеждана като разграден двор - и от нелегални пришълци, и от ксенофобски групи, амбицирани да заместят институциите. Така както през 90-те мутрите заемаха нишите, освобождавани от отслабващата държава.
След свалената окупация на Ректората в СУ консенсусът в президентството е признание и за друго: трайно радикалните форми на недоволство водят до отчаяние и умора. Оттук - до неприязън към елита, безпомощен да овладее ситуацията. Към целия елит - независимо от партиен цвят и убеждения. Социолозите също настойчиво предупреждават за този риск - за увеличаващото се разстояние между хората и неговите досегашни водачи. При това положение 161 дни на протести много ли са, или малко? Повод за гордост ли са, или би било добре да дойде известно смълчаване?
След четиримесечно разтакаване КСНС се събра и заговори нормално
Извън съмнение е, че след 24 години на користен преход България (макар и член на „клуба на богатите“, както тръбяха еврооптимистите) е страна без национални цели, податлива на разнопосочни геополитически влияния, бедна, поразена от корупция, от емиграция на младите и способните, от тежка демографска криза и направлявана от съмнително забогатели кръгове. Според определението на песимистични анализатори страната боледува от рак и диагнозата не бива да бъде спестявана.
Ако доразвием сравнението, проблемът сега е, че докато боледува от рак, тя може преждевременно да се спомине от грип. Двата митинга на 16 ноември, организирани с автобуси и влакове, родиха впрочем добра новина, пренебрегната в суматохата. Тя гласи, че основните партии все още контролират електората си. Контролират.
Затова крехкото съгласие в КСНС трябва да бъде поощрено, без да се спестяват по-нататъшни очаквания за нормализация. Патрулите, които се разшетаха из столицата, все още нямат контрол върху общественото мнение. Постигнат ли го, язък и за малките постижения на иначе противоречивия преход.
