Преди години някой ми зададе въпроса: „Ако в горяща сграда се намират човек, за когото знаеш, че е убиец, и най-великата картина на света, и можеш да спасиш само едното, какво ще избереш?“ И оттогава постоянно търся отговор. За да има смисъл от тази морална клизма, въпросът трябва да е в двете крайности. За мен той стои така: картината е може би „Слънчогледите“ на Ван Гог или пък „Мона Лиза“ на Леонардо. Нещо, което е променило духовността на цели култури. Накарало сърцата на милиони хора да трептят, вдъхновявало и облагородявало души. А човекът трябва да е наистина най-ужасната отрепка на света.
Представям си педофил, фанатик, нацист, скинар. Убивал и измъчвал хора. Позволил да бъде роб на чужди интереси и толкова ограничен, че дори не го осъзнава. Някой, за когото знаеш, че дори да го спасиш, пак ще причинява болка. Не съм вярващ християнин, за когото изборът ще бъде мотивиран от самата религия. За тези хора дилема не съществува. Но в мен все пак са заложени определени морални категории - от семейството, от приятелите, училището, книгите... Смъртта е някак прекалено финална. През2005 г. Калифорния на Шварценегер екзекутира Стенли „Туки“ Уилямс, съосновател на уличната банда „Крипс“, осъден за убийството на четирима души. През годините в затвора става символ на разкаял се престъпник, пише книги срещу уличния бандитизъм и се смята, че е повлиял на стотици хиляди проблемни младежи. Номиниран е няколко пъти за Нобелова награда за мир и Нобелова награда за литература.
Не ми е нужно да вярвам в нещо, само поглеждам очите на детето си, виждам усмивките на приятелите си, целувката на двама влюбени, които могат и имат правото да бъдат с различен цвят на кожата, и знам, че ако някой застраши този мой свят, ще забия без колебание нож там, където би трябвало да е сърцето му. Знам, че ако мой близък убие такъв човек, ще извадя лопатата си и ще му помогна да го заровим. Този е посегнал на детето ти и е толкова тъп, че се смята за богоизбран единствено заради наличието на по-малко меланин в кожата си. Как ще жертвам най-красивото художествено произведение на света, нещо уникално и разплакващо ме със своята съвършеност заради него. И все пак? Може би някой ден ще се промени? А това си е просто едно платно и малко маслени бои.
Отговорът, който днес си давам сама на себе си, вас не ви интересува. По-важно е дали вие също си зададохте въпроса. Възможно ли е да знаете, без никакво съмнение, кое е добро и зло? Как избирате на чия страна да застанете? Изборът, който правите всеки ден - наистина ли вие го правите, или сте допуснали други да решават вместо вас?
