Съвременна Турция - между имперското минало и утопичното бъдеще.

Вие изгонихте комунизма, ние го прибрахме. Къде на шега къде на истина, това заявиха официални лица от 4-тата по население и втора по икономика в Турция община Бурса. Бурса е нарицателно име за българите - 80 % от нашенските изселници живеят там. Близо 1 млн от общо 3 млн население. И те са в комунизма. Без преувеличение.

Почти всичко от милиардния бюджет на Бурса отива за социални дейности. Само за последните 5 години са открити 102 спортни обекта за БЕЗПЛАТНО спортуване на децата. В музеите се влиза БЕЗПЛАТНО. Държавните детски градини са абсолютно БЕЗПЛАТНИ. Общината БЕЗПЛАТНО осигурява болногледачи за всички болни, чиито близки работят и не могат да се грижат за тях.
Ако нещо общинско е платено, то е минимално. Например общинската фериботна линия за Истанбул. Частните возят на цени от 26 до 46 лири на курс, общинската – твърдо на 10 лири/ок. 7 лв/. За бързащите има комета, за по-бързащите – хидроплан и хеликоптер. Авиотаксито наистина е по-скъпо-300 лири/225 лв/, но при заплата от 3 500 лири за медсестра, това изглежда напълни приемливо. Нещо повече-общината открива собствена авиолиния за международни курсове, един от които ще е Бурса-Пловдив. Отново на народни цени.
Не е само транспорта. В лъскави новоизградени общински ресторанти се предлага храна на тройно по-ниски цени. Общинска фирма произвежда двойно по-евтин хляб, мляко и месо. За 8-те общински фирми принципът е един - в полза роду. Това е странно, понеже далавера е турска дума. Каква е печалбата на тези, след като работят без пари?

„Те не са създадени да печелят“ с видимо учудване реагира кметът 1-ви мандат Реджеб Алтепе. Неверието идва от българска делегация, съставена преобладаващо от журналисти обръгнали от цинизма на властта към хората, характерен за България. Отговорът ги шокира. „Не всичко е печалба. Сега погребвам 150 млн долара за ново метро. Няма избиване, но хората имат нужда от него“ допълва Алтепе. Журналистите обаче знаят, че началникът се бори за втори мандат на местните избори след 5 месеца и думите предизвикват скептични усмивки.
Кметът, чиято майка е преселник от Пловдивския град Куклен, май си спомня че в България основното население е от Тома неверници и опитва да обясни по-друг начин. „Частниците държат високи цени, но не искаме да оставяме хората на милостта им. Можем за баланс да открием наши фирми, които да предлагат на хората много по-евтино, за да имат всички достъп до услугите".

Това не е ли нелоялно спрямо частните фирми в браншовете? „Не им се бъркаме. Създали сме им условия за бизнес, да се развиват“ свива рамене Алтепе. Бизнесът е на особена почит в Турция, понеже той осигурява данъците. В Турция няма местни данъци и такси, считало се за корупционна практика. Държавата събира всички налози и заделя процент за общината. За Бурса той е 5 % и в цифрово изражение означава 1 млрд долара годишно. Милиард и половина лева. „Берекет версин“ казва Алтепе. Берекетът става още по-голям от този декември-процентът се вдига на 6. Все пак кметът на Бурса е служил в казармата с премиерът на Турция Реджеп Таип Ердоган и е от неговата партия на Справедливостта и развитието. Но за Ердоган и партията му - след малко.

Като всеки комунизъм и тоя не търпи безработица. В Бурса няма такава. На територията на общината инвестират 800 ( ! ) чужди фирми. Във фабриките има свободни работни места, но няма кой да ги заеме. „Може би ще се нуждаем от работници от други държави“ вметва Алтепе, точно след репликата, че Балканите трябва да работят с Турция „за да са добре“. Признава се, че изселническата вълна от България през 89-та година ги е снабдила с трудолюбиви, научени хора, които са дали импулс на тяхната икономика. Такива вълни обаче вече няма, а преселението се е свило до тънка струйка с тенденция скоро да пресъхне. Странно. Живота в Турция е толкова добре уреден и парите са добри... Но, както повечето неща, и това си има цена.

От 10-на години в Турция управлява умерено ислямистката партия на Ердоган, част от която е и Алтепе. За някои те са ислямисти ама умерени, за други - умерени ама ислямисти.

Ислямът забранява алкохола. В Бурса например алкохол не се сервира под никаква форма в общински заведения. Най-силното което се предлага е шира, включително и на сватби. Градусът е забранен за продаване в магазините след 22 часа. Сухият режим се простира и върху заведенията, чиито маси са на открито. Алтепе до такава степен споделя тази идеология, че чак се обиди, когато пловдивска журналистка му подари бутилка вино от престижна изба. Подаръкът бе сувенирен, но кметът набързо приключи срещата с медиите. Друг един кмет пък напуснал среща с чужда делегация, когато в заведението сервирали алкохол на чужденците. Приел го като обида към религията. Едва ли мюсюлманите стават по-малко мюсюлмани, ако пият чаша вино, но за ислямистите това май е точно така. Така е и с домуза*. Никой от правоверните официално не го яде, макар неофициално някои да нагъват пържоли.

Кампаниите на Ердоган се приемат безропотно от възрастните турци, на които им вдигнаха пенсиите. Най-ниската е 800 лири/ок. 600 лв/. Обаче вбесяват младите и модерни турци. Няма как да е иначе след като е забранено да се целуваш на публично място! Глобите за това още не са почнали, но за 4 дни в Бурса, авторът на тези редове така и не видя влюбен да си позволи нещо по-интимно от държане за ръчичка. Късите поли, бюстиета и дълбоки деколтета са в нафталина, за сметка на забрадките и бурките. Често пъти от жената се виждат само очите.

Последната кампания на правителството била всяка жена с поне 3 деца. Може и с 4. Както стана ясно, 74 милионна Турция изпитва нужда от хора. И ако няма внос, трябва да си ги направи. Самите домакини признават, че мултинационалните корпорации идват в Турция, защото работната ръка е 6 пъти ! по евтина от тази в Европа. За целта обаче трябват хора. И то „прости хора“, както споделя изселникът от 89-та година Себахтин Али. Човекът няма предвид глупави, а неуки. Доволни от живота и да не искат повече. Всеки трябва да си знае мястото. Патрон например е свещена дума, не му се противоречи. Ако ти каже да работиш до полунощ и в почивните дни, ще работиш докато работата не свърши, признава Мехмед З. работник във фабрика за авточасти. И през ум не му е минавало да спори с патрона за пари. Тук се прави каквото ти кажат.
Казали са им например, че жена която работи тръгва по лош път. „Като дойдохме през 89-та нито една от жените им не работеше. На мой приятел фирмата фалира, защото не позволи на жена си да му помага в бизнеса“, разказва Себахтин. "После като видя че нашите жени работят и се справят почна да се вайка, и вика-приятелю що не ме би по простата глава! Покрай нас пуснаха жените си на работа и се оправиха", допълва с усмивка нашенецът от Асеновградско. Най-голямата болка на човека е че местните продължават да не долюбват изселниците. Някои даже не искали децата им да учат в едно училище с децата на дошлите от чужбина. Чужда сред свои е и Наиме Кашмер.

Шармантната съпруга на бившия футболист на Берое и Левски Мюмюн Кашмер, върти бизнес от 92-ра година, в който за нея сега работят 47 души. Но „тя е никоя“ както ни осведомиха домакините при обяснимия интерес на журналистите към бизнесдамата. Може би защото е жена или просто не е от техните.

Турция тепърва изучава основния закон на комунизма - всички са равни, но някои са по-равни. Засега, нямат проблем с това.

Г.Христов

Реджеб Алтепе харчи милиарди за хората си

През декември ще бъде готов нов стадион за 250 млн долара

Шофьорът милионер. Айхан Яшък има 25 автобуса, но сам върти волана между България и Турция

Наиме Кашмер е една от само двете дами в сдружение на 150 бизнесмени

Все повече се залага на традицията

И се лъска славното минало

Макар и стремяща се към комунизъм, Турция залага на бизнеса