Мелих Гюзел: Музиката е подправката на живота

Мелих, за пети път си в България. Няколко от тях -в Хасково. Какво завари при връщането си сега?

Дойдох в България за първи път през 2001 година. Бил съм в Смолян на Джазфеста там, свирил съм и в Хасково. При всяко връщане в България най-съм щастлив да заваря моите приятели. Имам много добри приятели в България, един от тях е Димитър Русев. С него се запознах за първи път в кафе „ Ралица“ преди много години. И той, и другите ми български приятели са много стойностни хора и ми е много лесно да правя музика с тях, затова винаги се връщам с огромно щастие във вашата страна. В България се чувствам като у дома си. Българите са много топли хора и ми е лесно да стигам до тях чрез музиката си.

От дете свириш на класическа китара, защо я избра като инструмент?

Китарата и в класическа тематика, и в по-модерно звучене е самостоятелен инструмент, който сам по себе си е сбор от три инструмента: китара, арфа и пиано. Това е инструмент, който звучи в сърцето. По-чувствен инструмент е и когато вземеш китарата в скута си, имаш усещането, че прегръщаш друг човек. А ако погледнем към историята на китарата, като направа тя е като фигурата на жена и това не е просто съвпадение. Освен това много бързо може човек да се научи да свири на китара.

Имаш свои студенти по китара, кое е първото нещо, което им казваш, когато започват?

Любов. Ако на един студент му казваш само „работи“, той става безчувствен. Затова им казвам, че първо трябва да се научат да обичат китарата. Когато заобичаш инструмента си, по-късно идва и по-задълбочената работа с него.

Защо реши да се занимаваш с преподаване, това не отнема ли много от времето ти за правене на собствена музика?

Добър въпрос. Понякога и аз си го задавам. Все си казвам, че ще намаля малко темпото на работа с младите, защото съм събрал доста материал и за албуми, и за книги. Хората, които се занимават с преподаване се отдалечават доста от музиката. Един музикант трябва непрекъснато да се подхранва като такъв. А преподаването отнема много време. Въпреки това не смятам да спра да преподавам. Ще трябва обаче да наваксвам с музиката, оставам без сън.

Има ли физиката значение за предопределеността дали ще станеш добър китарист, казват, че за този инструмент трябват дълги пръсти?

По принцип физическите данни нямат никакво значение. За класическата китара по-скоро са важни ноктите. Би било добре те да бъдат здрави като структура и с издължена форма с широка предна част.

Определят те като виртуозен музикант, как се добива това определение?

Е, тази дума виртуоз за мен е малко надута. Просто се опитвам  да свиря в собствения си стил музиката, която правя.

Джазът е елитарна музика. Трябва ли да се култивира вкусът към него?

Култивирането на вкуса е проблем във всяка държава. Джаз изкуството е елитно изкуство, да, така е. Разликата е като при публиката, която следи футбол и баскетбол. Но тази музика никога няма да се загуби, защото си има своята публика, и своите изпълнители. Малко е като боренето с вятърните мелници на Дон Кихот. Митко Русев е такъв Дон Кихот в България, например.

Имаш авторски албум с тема “Анадола“, работиш по два нови проекта-нов албум и книга, какво има в тях?

Книгата всъщност е нещо като учебник. Подготвям методика за обучението на деца по китара. Нотите съм ги събирал през годините докато съм преподавал на ученици и студенти.

Новият ми албум е вдъхновен от Истанбул. В композициите има шумове от Истанбул, които ще бъдат съчетани с музиката, която правим с моята група. Опитваме се да уловим и историческото звучене на Истанбул, и да го предадем чрез музика, и в същото време ще има традиционни неща от турския фолклор. Мога да определя албума като етно джаз фюджън.

Какви послания изпраща сега Истанбул чрез музиката ти, какъв шум идва от там?

Истанбул е много всеобхватен като град, с дълбоки исторически корени. В същото време е град, който е приел много култури. По същото време има и едно модерно звучене, защото Истанбул е и един нов метрополис. Затова и в албума има ще чуете и романтични, и носталгични шумове. Всичко е микс от звучене.

Как материалното се превръща в духовно чрез музиката? Как се случва този творчески процес?

Понякога това, което виждам и чувам веднага мога да го превърна в ноти. Ритъмът е навсякъде. Имам например пиеса, за която съм вдъхновен от аутобаните на Истанбул. Тя ми се получи много бързо. Пътувах една вечер много късно и на моста „Боаз“наблюдавах едно автомобилно състезание. Там ограничението за скорост е 90 км. в час. Сводът на моста е елипсовиден и ако се движи над тази скорост, колата започва да вибрира. Тогава улових, че колите с висока скорост се движат в ритъм 6/8.

Това означава ли, че целият ни живот може да бъде разписан в ноти?

Ще го опиша така, както аз го разбирам: Например отивате и гледате страшен филм, ако той е озвучен с фон комедийна музика, няма да ви е страх толкова много. Музиката е толкова силна. Ако музиката беше религия и ако всички вярваха в тази религия, нямаше да има нужда от други религии, които по принцип разделят. Музиката е подправката на живота.

 

М. Манолова

Източник: Haskovo.NET

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини