Денят започва да расте колко­то едно просешко зърно, според народните вяр­вания

Свети апостол Анд­рей се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил пови­кан да тръгне след Христа. От ранни годи­ни той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите учени­ци. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йо­ан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: "Ето Агнецът Божий!" Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прека­рал с Него целия ден.

Свети апостол Андрей е ръкоположил първия епископ в Цариград - апостол Стахий, а от Цариг­радската патриаршия са получили свето Кръще­ние и миропомазание православните славяни - българи, сърби, руси и други.

Вярва се, че от този ден денят започва да рас­те ("наедрява") колкото едно просено зърно, с което е свързана обредната практика в навечери­ето на този празник да се варят в ново гърне раз­лични зърна - жито, грах, царевица, боб, леща, за да наедряват. От това вариво на сутринта все­ки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава "високи" (добри) посеви, а остана­лото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното ва­риво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!"