Доц. д-р Надя Миронова e преподавател в катедра “Управление“ на УНСС. Преподава Управление на комуникациите, Бизнес комуникации и Основи на управлението. Ръководител на програмата по „Бизнес администрация - дистанционно обучение в регионалния център в Хасково“

Доцент Миронова,  бизнес учи ли се дистанционно?

Не само че не е невъзможно, но има и много предимства. Едното е, че докато се учиш да го управляваш, твоят бизнес продължава да е в ръцете ти. В епохата на комуникациите никак не е задължително да си в офиса, дори понякога това може да се окаже загуба на време. Още повече, че в съвременния свят нещата са много динамични, бързо се променят и хората имат нужда от повече време за кариера. Никъде по света не влагат вече чак толкова време за ученето като учене само по себе си. Това става паралелно с други полезни неща.

В много от западните държави ученето в университета става в малко по-късен етап от живота, когато изборът на професия е по-осъзнат, по-целенасочен. Там по-добре ли се получава като резултат?

Смятам, че точната дума е именно по-осъзнато. И в никакъв случай не смятам, че в по-напреднала възраст ученето е по-трудно. Когато е осъзнато, човек вече е наясно точно какво му трябва и най-вече много лесно пречупва теорията през практиката. Абстрактното учене е трудно учене. В този смисъл колкото повече опит има човек - трудов, социален, толкова може по-лесно да учи. Затова не само световната, но и при нас тенденцията вече е такава, че възрастта на хората, особено в дистанционно обучение, много сериозно се повишава.

Преподавате и в Хасково. Къде се намират хасковските студенти като ниво сред всичките ви ученици?

Няма никаква разлика между нивото на студентите в Хасково и тези например в София. Освен това има една много ясна тенденция в годините - студентите от Хасково да стават все по-добри, както и да бъдат все повече представени градовете и селата в региона, извън областния център. Освен това има тенденция млади хора от цяла Южна България, от Пловдив, Ямбол, дори от Бургас, да идват да се обучават в Регионалния център на УНСС в Хасково, което е прекрасно, защото това първо много допринася за една по-добра регионална политика, и след това задържа повече млади хора в Хасково. А това е изключително важно за едно населено място.

Кога ще се обърне пирамидата у нас - средните училища да генерират кадри, от каквито бизнесът има нужда и да вадят на пазара специалисти съобразно с конкретната икономическа ситуация? Бизнесмените често се оплакват, че има липса на специалисти, а от друга страна много млади хора са с години на борсата като безработни.

Този въпрос може да се реши с няколко стъпки, и то не много сложни, просто никой не желае да го направи. Повече се коментира, отколкото да се върши нещо. Бизнесът коментира, политиците коментират, но никой нищо не прави, за да промени тази ситуация. Разбира се, че едно такова „обръщане на пирамидата“ води до много радикална промяна в образователната система. На първо място трябва много ясно училищата да са наясно какви кадри и за кого ги произвеждат. Например в Германия, а и на много места по света, има професионални училища, които произвеждат кадри за производството. Хората, които са завършили тези училища и не са положили съответната матура, не могат да кандидатстват във ВУЗ. Когато си вземат матурата, могат да продължат обучението си, но само в технически висши учебни заведения, свързани с тяхната специалност.

В гимназиите завършват задължително с матура и възпитаниците им се отправят към хуманитарните ВУЗ-ове. Т.е. още от много ранна възраст става профилирането и насочването към бъдещата им реализация. Разбира се, могат и да те прехвърлят в друго направление, ако си се объркал, не те държат като крепостен селянин. Всичко е ясно с точни правила. И това е концепция на държавата, защото повечето от тези учебни заведения са държавни, за развитието на икономиката.

У нас първият проблем е, че държавата ни няма стратегия за развитие на икономиката и по тази причина няма критерии и никаква информация какви кадри ще й трябват.

Втората стъпка, която трябва да минем в образователната система, е начинът на преподаване. Ние сме с безнадеждно остаряла преподавателска школа. Тя дава много задълбочени, фундаментални знания по същество. Но тя не е практически ориентирана, както е в съвременния свят - чрез използването на мултимедийни и атрактивни форми, чрез тренинги.

Образователната система в България е насочена все още към трупането на знания, а не към развиването на умения за мислене. Трупането в този информационен свят е общо взето нещо безсмислено. Днес е нужно само да знаеш как да си намериш необходимата информация. В противен случай се обременява паметта, а не се развива умът, което в по-късен етап се превръща в много сериозен проблем.

Но като цяло в България всеки очаква някой друг нещо да свърши.

Все някой друг ни е виновен. Така е и с искането на бизнеса за генерирането на определени кадри. Трябва да кажа, че намирането на бази за стаж е огромен проблем у нас. Бизнесът като цяло не желае да предоставя такава подкрепа. Да не говорим, че в цял свят стажовете на студентите са платени, а у нас да намериш платено място е почти невероятно. Така че вместо само да се критикуваме един друг и да чакаме, е добре да се намерят механизми за това.

Бизнесът непрекъснато твърди, че нямаме квалифицирани кадри или пък, че те излизат с умения, които не отговарят на потребностите му. От друга страна, с малки изключения, самият бизнес не се включва по никакъв начин в процеса на обучение.

Системата на стажуването, на стипендиантството, на наставничеството, са в цял свят мостовете между бизнеса и образованието, които работят ефективно.

 Големият проблем у нас е, че бизнесът не желае да инвестира в човешки ресурси, а иска висококачествени специалисти.

Единият от начините да се случат връзките между бизнеса и обучението, е да бъдат променени Законите за висшето и за средното образование. В тях да се заложат връзките между реалната икономика и публичния сектор с образованието, да бъдат регламентирани.

Защо крупните чужди инвеститори заобикалят България?

От една страна заради тежките регистрационни режими. Основният проблем обаче е огромната корупция и непредвидимата бизнес среда. У нас тя може да бъде променяна във всеки един момент, при това радикално, и на никой не му пука. Премер за това са безумните ежегодни  промени в данъчната система. В икономиката ни непрекъснато има идеи - недоносчета.

Изкушавам се да попитам и за мнението Ви за сивата икономика в България?

И сивата ни икономика е много зле. През последните години тя подкрепяше социалния мир у нас и поддържаше т. нар. “бяла икономика“. Тази теза може и да се струва на някои странна, но кой нормален работодател дава на работниците си 500-600 лв. заплата и очаква, че при нивото на цените, на разходите, те ще могат да възпроизвеждат работната си сила? Всеки ден да са в кондиция, да работят добре, каквато всъщност е идеята на работната заплата? Това няма как да стане! Всъщност толерирането на „сивата икономика“ в определени граници дълги години е било държавна политика, „амортисьор“ на социалното напрежение. Тоест парите, които не им стигат да живеят от официалните си доходи, хората си набавят в „сивата икономика“. И ако се ограничи тя, то тогава има социално напрежение.

Затова според мен тя продължава абсолютно умишлено да се толерира.

М. Манолова