Башар Рахал е роден на 20 октомври 1974 г. в Дубай, в семейството на Мунзер Рахал – ливанец, и Мариана Рахал - българка. Има сестра Карла Рахал, актриса и певица. През 1980 г. семейството му идва в България. 12-годишен започва да играе в телевизионни скечове, а по-късно е в трупата на театър „Сълза и смях“. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. Стефан Данаилов. Снимал се е в над 60 филма, включително и холивудски продукции. Играе и в някои от най-успешните български ленти като „Стъклен дом“ и „Дървото на живота“. През 2012 г. е тв водещ в научнопопулярната поредица на bTV „Големите загадки“, а по-късно и на гейм шоуто на TV 7 „Съблечи си късмета“. От есента води „Следващият, моля“ по ТВ 7. Съпругата му Калина е продуцент на сутрешен новинарски блок в Лос Анджелис. Имат две дъщери - Клоуи на 10 г. и Индия на 4 г.
-Башар, миналата година ти заведе деца от домове на кино и пица. Без много приказки си вдигнал телефона и си го организирал с приятели.
- Дай за нещо друго да говорим…
- Защо не за това? Може да заразиш някого с добрината си навръх Коледа…
- Миналата година направихме една мащабна кампания за събиране на пари и отидохме в два дома. Накупихме разни неща, натоварихме ги по колите и ги закарахме. Току-що беше излязъл филмът „Корпус за бързо реагиране“ и с Емо Симеонов, с когото заедно сме продуценти, решихме да организираме безплатна прожекция за децата. Договорихме се и със собственика на една пицария, който е спонсор и на втория филм „Корпус за бързо реагиране“, да ги заведем на пица.
- Предаването „Следващият, моля“ по ТВ 7, което ти водиш, от седмично стана всекидневно…
- Зарежда ме позитивно - срещата с различни хора, със страхотната публика. Пък и на слушалката в ухото ми е Ники Николов, когото много харесвам. Перфекционист е и работи стопроцентово по американски тертип.
- Докъде и доколко импровизираш?
- Имам начален и финален анонс, оттам нататък всичко се помни. Има различни персонажи, разработени от мен, които трябва да разигравам, но трябва да помня какво говоря във всяка роля. Тези минискечове с импровизация са си чисто актьорска работа.
- Трудно ли беше добра душа като теб да изгради образа на злодея Шаки в сериала „Стъклен дом“?
- Има такава максима на Шекспир, че най-просташките образи в пиесите му се играят от най-интелигентните актьори. Същото е и с най-отрицателните герои - те се играят от добри хора. Аз съм добър човек, като такъв се приемам… Ето, вчера убих двама души, но днес съм добър, убих само едно куче (смее се). Хората обичат различното, нещо, с което може емоционално да са обвързани, без значение позитивно или негативно. Най-трудно се играе добър човек, защото е предвидим и не е интересен. Със сигурност има мутри като Шаки в нашия бизнес и те са интересни на хората. В жълтата преса много четат истории за мутри, за да могат да се алиенират от него и да кажат: „Ето, виждате ли какви лоши хора има, обаче аз не съм такъв.“
- Защо се извини във Фейсбук за Христо в сериала „Дървото на живота“?
- Защото в последния епизод убивам героя на актьора Христо Шопов, който играе моя по-голям брат. След това ме убиха и мен. Понеже моят герой е тесен социалист, който прави бомбения взрив в църквата „Св. Неделя“, имаше много коментари в интернет и ми стана едно тягостно, какво е било.
- „Корпус за бързо реагиране“, в който ти си и продуцент, и актьор - това ли е най-голямата ти тръпка сега?
- „Корпусът…“ е шампанското в този момент, защото идва в правилното време, на правилното място. Първият филм беше много успешен, предстои премиера на втория на 17 януари. Моят герой Кутрум е един елегантен ромски Джеймс Бонд. Говори 3 езика, завършил е Сорбоната, има изложби в Лувъра, троен агент...
Женен е за Рашка, живее си в циганската махала, в същото време обаче пътува в Англия, Франция. Във втората част е много обран, много различен - високоинтелигентен и образован е, вече владее 6 чужди езика и е гениален фалшификатор. Гледах филма за първи път като завършен продукт и ме изкефи, че Кутрум знае какво прави и как да го постигне.
- А сега от циганската махала - в Лос Анджелис. Снимал си се със звезди като Джон Кюсак, Джъд Лоу, Кейт Бекинсейл… Някои ти се чудят защо се заседя тук?
- Откровено казано, всичко тръгна от един проект „Код червено“. Това е американски хорър, екшън, зомби филм, чиято премиера тук е на 21 февруари. Поех го от Константин Боров като продуцент и заедно го довършихме. Преди това бях продуцент на „Корпуса…“, така че професията взе да ми става интересна. След „Код червено“ тръгна продуцирането на втория „Корпус…“, защото нямаше пари за него. Впрегнах се да събера пари и събрах. Междувременно започнах снимки в „Стъклен дом“, после в „Дървото на живота“…
Колелото така се завъртя, че започнах да влизам от проект в проект и все докато довършвам едно, вече съм започнал успоредно и друго… Сигурно за много хора е непонятно, изглежда странно, но другата откровена истина е, че оставам тук, защото в Америка нямам толкова ангажименти. Това, че съм снимал с всички тези актьори, имам 60 филма, от които в Холивуд около 15, нищо още не значи. Там два месеца ходиш на кастинги и на третия снимаш нещо. Тоест 2 месеца чакам и не е сигурно, че на третия ще се случи нещо. Истина е, че в този трети месец плащат за предишните два, но тази несигурност като усещане и самочувствие започва да ти влияе. Аз не съм за постоянно тук, пак летя непрекъснато до Лос Анджелис, за Коледа съм там.
- Обичаш да цитираш Де Ниро: „Снимам се за кеф. Чакането в караваната струва пари.“
- Нека не се лъжем, аз за Холивуд съм мистър Никой. Държа да напишеш това. Много по-интересно ще е да кажа за новините: „О, супер съм, знаеш ли какви роли ме чакат в Холивуд“… Имам агенти и мениджъри в Лос Анджелис, явявам се на кастинги. Но хората тук ме познават, а където си тежиш на мястото, струваш повече.
- Едно саморазголващо признание… Може да го изтълкуват погрешно?
- Няма значение. Аз гледам да се развивам в професията и тя ме зарежда. Тя е едно от нещата, което ни кара да живеем добре и да сме щастливи. Искаме първо всички около нас да са здрави и оттам нататък имаш две важни неща в живота - децата и професията.
- Твоята съпруга Калина направи шеметна кариера в Лос Анджелис. При двама толкова заети хора и един голям океан между вас как се гледат две деца?
- Калина е майка лъвица. Тя в момента е „на пангара“ с децата, а аз тук си вея байрака и си разигравам коня… Но това си е част от изпитанието да си женен за актьор.
- Носи ти се славата на нежен баща. Даже писаха, че по едно време си гледал малката Индия като бебе в София?
- Глупости, никога не съм я гледал в София. Клоуи вече е на 10, Индия на почти 5, идват тук за месец и половина през лятото. Иначе са родени в Лос Анджелис, там си живеят и учат.
- Какво обичаш да правиш с тях?
- Клоуи обичам да я дразня и да я хапя. Това са ни игрите. Всъщност характерчето в семейството е малката Инди, тя е чепатата. Калина казва: „Откакто те няма 2 месеца и половина, Индия толкова се е разлигавила, че идваш - и ти я мятам да се разправяш с нея.“
- Интересно детство си имал - до 6-годишен в Дубай, после тук.
- Имах супер щастливо детство. Няма какво да си кривим душата, по време на соца децата можеха да тичат свободно по улиците, да крадат череши от дърветата. Имаха съвсем други игри, които им действаха позитивно. Сега са затворени в едни стаи, цъкат на разни айподи и айфони. Предполагам, че детството на моите родители е било още по-ведро. Колкото по-малко неща имаш, толкова си по-щастлив. Израснах в София и най-любимото ми беше лятото да изляза сутринта с топката и да се прибера вечерта, забравил дори да обядвам, целият в кал, но наиграл се до насита.
- Имал ли си шантави момчешки мечти?
- Исках да ставам пилот, представях си как карам самолет и днес съм в Ню Йорк, утре в Лос Анджелис, вдругиден в Париж… Е, сега само летя назад-напред, но се возя…
- Риболовът ли е любимото ти хоби?
- Да, обичам да ходя за риба, карам ски от време на време. Не знам, може би ако се метна на един мотор, ще ме изкефи и ще си взема веднага, затова не го правя. Не обичам рискованите неща. Много силно съм падал от колело няколко пъти, с тежки травми по ръце и крака, затова сега внимавам.
- Поддържаш ли връзки с ливанския род на баща ти?
- И дядо ми, и баба ми по бащина линия са от много силни християнски православни родове. Родът на дядо ми е от Ливан, 2500 човека са, а баба ми е сирийка. Имам много роднини там, но са се разпръснали между Дамаск и Бейрут. Разстоянието между двете столици е само 100 км. Аз съм кръщаван в църквата „Света Неделя“ още като малък и понеже не били сигурни дали Башар е християнско име, са ме кръстили Кристиян. Даже от V до VII клас ме водеха Кристиян, мислеха, че Башар е някакъв прякор.
- Като имаш баба сирийка, какво мислиш за цялата истерия около бежанците тук?
- Моята позиция може да прозвучи странно, но си пиша с братовчедите си, някои в Ливан, други в Сирия. Те всички са православни християни и са на страната на Башар Асад. Категорично. Доверявам се най-вече на тяхното мнение. Те смятат, че бунтовниците са ултрамохамедани, които искат да въведат шериата и ще наложат още по-голямо избиване и изтребване на християните там.
Така че нека проверяват внимателно кой влиза у нас, дали е наистина страдащ от войната. Някои бягат и от Асад, и от бунтовниците. Много от тези канали се използват на 50 процента за всякакви хора от други държави, терористи, араби с нечисти мисли и това може да ни създаде много проблеми.
- Тук обикновено хората страдат заради бежанците, а ти си на страната на Асад…
- Не мисля, че много хора са запознати с детайлите. С Калина споря на тази тема. Тя казва какво е казал Барак Обама, а аз: „Барак Обама може да ти каже каквото си иска, аз ти казвам какво ми съобщават моите роднини. Аз не казвам, че Асад е добър, не, но е по-малкото зло. Той също е мохамеданин, но не е ултра, не организира гонения на християни. Виждаме какво стана по останалите арабски държави със сменени режими.
А какво правят сирийските бунтовници? Влизат в най-стария сирийски град светиня Маалула, единствения в света, в който се говори на западен арамейски - езика на Исус Христос, и взривяват църква! Как ще управляват тази държава след това, щом взривяват храмове, колят, бесят и измъчват християни! А всички знаем, че тези конфликти там са заради шистовия газ, който се откри в Сирия и до който искат да се докопат както Америка, така и Русия.
- Един наивен въпрос: кой си ти, Башар - ливанец, американец или българин?
- Аз наистина нося финикийския темперамент, защото ливанците не са араби, а финикийци. От Америка съм взел стремежа да бъда малко повече политически коректен. А от България… Всичко останало е България.
- Как празнувате Коледа?
- Както всички българи. На Бъдни вечер се правят постни манджи и аз съм готвачът. Вечерта слагам капама, която оставям на слаб огън за цялата нощ, и си лягам. На сутринта още в 11,30-12 идват приятели, сяда се на трапезата с червено вино и така до вечерта. Снимаме реакциите на децата с подаръците, много е приятно.
Калина никога не си идва по това време, защото работи между Коледа и Нова година. Може да си вземе единствено месец отпуск през лятото, което е много голяма почивка за Америка. Затова на Коледа винаги аз съм там.