Новата година според китайския календар започва в полунощ на второто новолуние след зимното слънцестоене и тази година е на 31 януари. Празникът символизира посрещането на пролетта и на новия живот. Домът трябва да бъде много добре изчистен, но на самия празничен ден не трябва в никакъв случай да се мете - смята се, че идват добрите духове и дават благодат на дома, който се настила като прах.
Китайците вярват, че освен добрите на този ден слизат и злите духове, които искат да напакостят на хората и трябва да бъдат изгонени. Затова от двете страни на вратата се залепят червени надписи с благопожелания, тъй като се смята, че червеното е цветът на доброто и позитивното. На прозорците се слагат фини картинки, изрязани от червена хартия, също с различни благопожелания. Те обаче са символични, изобразени иносказателно чрез образ, чието название звучи като съответната дума-пожелание. Например "сърна" звучи като висок пост, "лотос" - като "благополучие година след година", а рибата - излишество, отбелязва Антония Цанкова, като разяснява, че в китайския език често едни и същи думи се различават само по интонацията, с която се произнасят.
На външната врата се залепва изображението на йероглифа "щастие". Той обаче се поставя на обратно, защото "обратно" се произнася в китайския като "пристигам". Когато човек влиза и се насочва към вратата, той казва "Щастието се е обърнало", което звучи като "щастието дойде". На празничната трапеза също се използват ястия с определена символика, като рибата и китайските пелмени, които са под формата на древните кюлчета сребро и злато.
Много важно е единството в дома, затова семействата се стремят да се съберат заедно на празника. Дори някой да не може да присъства, неговото място се оставя запазено, все едно духом е там. На втория ден има обичай омъжената жена да посети дома на родителите си. За китайската Нова година са задължителни фойерверките, защото се смята, че те гонят лошите духове.
На 31 януари според китайския календар настъпва Годината на дървения кон. В традиционните представи конят е носител на енергичност, порив към свобода, има широк и бърз размах, но и практичност, едновременно пресметливост и буен нрав, коментира Антония Цанкова и обобщава, че зависи кой какво ще отключи от този потенциал на коня, изживявайки годината.
Тя разказва, че годишните цикли в традиционния китайски календар са от по 60 години. Тези 60 години се образуват от комбинирането на два цикъла - първият е десетичен и се нарича "Цикълът на небесните стволове", а вторият, дванайсетичен - "Цикъл на земните клони".
"Цикълът на небесните стволове" е от 10 компонента, които са петте природни стихии - дърво, огън, земя, метал и вода, разпределени в ин и ян /мъжкото и женското начало/. Той се комбинира с "Цикъла на земните клони", който се обозначава с названията на цикличните животни - мишка, бик, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и свиня. Така се получават 60 възможни комбинации, а към всяко животно има определена стихия.
Директорът на "Конфуций" разказва най-разпространената легенда защо именно тези животни са в китайския зодиак. Първият китайски император, който е възложил на свои пратеници да изберат най-хубавите животни, за да красят календара. Пратениците първо срещнали мишката и й предали желанието на владетеля, като разчитали, че тя ще каже и на най-добрата си приятелка - котката. Мишката обаче, осъзнавайки, че е по-непривлекателна, решила да не извика приятелката си, но самата тя се явила първа. Затова е и на първо място в календара.
Котката въобще не дошла и, като разбрала случилото се, толкова се ядосала на мишката, че оттогава двете са върли врагове. Другите животни отишли при императора, но се оказало, че са само 11. Пратеният да търси ново попълнение открил прасето и така то се оказало на последна позиция. Антония Цанкова коментира, че макар новата, модерна култура да завладява бързо и китайското общество, много от ценностите и разбиранията се запазват. Тя вижда в това един устойчив културен код, който е в корените на китайската цивилизация - единствената толкова стара култура, запазила непрекъснатото си развитие.
