„От няколко години началници в РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ ПОЛИЦИЯ – Хасково използват служебно положение, злоупотребяват с него и дирижират схеми, като с действията си уронват престижа на службата в МВР и нарушават Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Действия, останали прикривани и ненаказани с течение на времето.“

Това се твърди в сигнал, изпратен ни на електронната поща. Подателят е подписан като „Анонимен запознат“. Към него обаче са приложени десетки преснимани документи.

На 23 октомври е изчезнал мобилен телефон от джоба на якето на Денислав Димов, който според подателя на сигнала е син на шефа на сектор „Криминална полиция“ в Районното управление на полицията в Хасково. Саморъчно написана жалба от потърпевшия обаче няма, твърди се в сигнала. Бащата сам написал ръкописна бележка, в която описал случая – Денислав пътувал с автобус от Хасково до Пловдив, а когато пристигнал, вече в двора на университета, установил липсата на телефона, марка „Самсунг“.

Още същия ден – 24 октомври, следва докладна записка до директора на ОД на МВР. На същата дата е оформено и искане до Районния съд в Хасково да се изиска от мобилния оператор да предостави на полицията данни, позволяващи да се идентифицира ползвателя на апарата. В документа обаче прави впечатление, че вместо един имей (номер на апарата), са посочени три. В мотивировката към искането до магистратите пък изчезналият телефон вече е описан като „кражба на мобилни апарати“. Множественото число вероятно трябва да оправдае искането за останалите два номера.

Месец по-късно, на 20 ноември има ново искане до съда. То е същото, с тази разлика, че номерата са вече четири. Мотивировката е същата „кражба на мобилни телефони от мъжко яке“, (става дума за същия случай с Денислав Димов).

Тук основателно възниква въпросът – ако първият имей е на телефона на Денислав, на кого са останали три? Полицията иска от мобилния оператор да предостави данни като „установяване на абонатите на посочените телефонни номера, входящи и изходящи повиквания, пренасочване и прехвърляне на повикванията, дата и час на началото и края на връзката с тези телефонни, данни за идентификацията на засечените телефонни номера, както и данни за мястото, където е извършен разговорът (клетките на оператора)“.

Това на всички езици се нарича следене. И ако в конкретния случай с откраднатия телефон целта е ясна - откриване на крадеца, то за останалите номера може само да се гадае. Ако това са също задигнати апарати, защо в искането до съда не са описани случаите с кражбите, както и жалбите с имената на потърпевшите? Защо откраднатият Самсунг в първите документи е само един апарат, а в следващите се клонира до три, после до четири? И чии са те? Чии контакти и разговори иска да проследи полицията?

(В анонимния сигнал се посочва още един случай, при който се иска идентификация, този път на абонатен номер. Според неизвестния автор на сигнала от този номер се обаждали посред нощ на шефа на Криминална в РУП Хасково Георги Димов и го „притеснявали“. Полицейският шеф искал да научи кой се осмелил да му звъни през нощта, за да се разправи с него.

Това твърдение, разбира се, няма как да се докаже, но при описаната процедура не е съвсем невероятно).

Искането на МВР е удовлетворено с подписа на председателя на Районен съд Хасково Мария Ангелова. Тя бе потърсена за коментар от Haskovo.net. “В разрешенията са спазени изискванията на закона. Съдията няма как да знае дали става въпрос за един или няколко телефона, тук пристига само крайният документ. А ако някой иска да злоупотреби, вратички винаги ще се намерят“, коментира шефката на съда.

Началникът на Районното управление Николай Бакърджиев отказа да коментира случая. Новият шеф на областната дирекция на МВР комисар Ангел Цанков пък заяви, че от нас чува за скандала. Което едва ли е вярно. Комисарят дори, (каква дипломация!), благодари за информацията. Обеща, че веднага ще назначи проверка и до 20-тина дни ще има резултат, който ще бъде обявен публично. Ние пък обещахме, че ще му напомним, ако случайно забрави.

Всъщност проверка по случая вече върви. Има и подаден сигнал до главния прокурор. Преписката е в районна прокуратура, но там вече четирима прокурори са си дали отвод. Според шефката на Районната прокуратура би трябвало обвинители от друг район, например Димитровград или Свиленград, да разследват случая. Защото хасковските прокурори работели всеки ден с местните полицаи и не би било редно точно те да ги разследват.

Според запознати със случая зад сигнала до медиите стои бившият криминалист Милен Славов, уволнен дисциплинарно през април миналата година. В основата на скандала с него също бе мобилен телефон. Според официалната информация, разпространена миналата година, полицаят подарил на бившата си приятелка откраднат, после конфискуван от МВР GSM. Славов води дела за уволнението си.

Потърсен за коментар от репортер на Haskovo.net, бившият полицай отказа да потвърди авторството на сигнала до медиите. Но заяви, че описаните в него факти са действителни. Според него в системата на МВР цари едновременно и строга йерархия, и широка възможност за безнаказана злоупотреба с власт. Но от началник сектор нагоре. Редовите полицаи само опъвали хомота. Бившият полицай твърди, че много искания за следене и подслушвания са правени само на основата на хвърчаща бележка, писана от някой от шефовете, или поръчана от тях. Така на практика е можело да се следи и подслушва всеки.

Което повдига редица въпроси, най-същественият от които е: Съществува ли наистина частно МВР в Хасково?

Очаквайте продължение по темата.

Тодор Кръшков

Бележката, от която започва историята. Според автора на сигнала жалба от самия потърпевш няма, което е в нарушение на всички инструкции и правилници

Още същия ден следва Докладна записка до директора

Светкавично искане до съда. Открадният телефон вече става "откраднати телефони". Три броя

Месец по-късно вече се искат данни за четири телефона. Основанието е същото - случаят с Денислав

Разпореждането на съда. Операторът трябва да предостави данни за абонатите. Но кои са те?