Сгушена в полите на западните Родопи, на около 1150м надморска височина, в близост до Ягодинската пещера и едва на 1,5км от Триград, се намира една от най – загадъчните пещери на Балканите – „Дяволско гърло“. Определяме я като такава, тъй като за разлика от другите пещери, тя не впечатлява своите посетители с великолепните си образувания, а с историята и мистериозните събития, които се крият зад нейните стени и от хилядолетия подхранват човешкото въображение.

„Дяволско гърло“ се образува вследствие на пропадане на земните пластове. Причината, поради която в нея липсват образувания като сталактити, сталагмити или сталактони е, че пещерата е на възраст около 175 000 години, което я прави сравнително млада. За нас хората това може да звучи като изключително “напреднала” възраст, но ако приравним тези години в човешки, то тогава може да се каже, че образуванието в момента е голямо колкото 7-8 годишно дете.

За съжаление обаче все още не се знае кой и кога открива „Дяволско гърло“. Въпреки това ни е известно, че първото проникване в нея се е извършило през 1961г. от алпинистите Николай Корчев и Елена Подарева, които били последвани от много други авантюристи. В днешни дни пещерата е част от Стоте национални туристически обекта и поради факта, че се е превърнала в любима дестинация, са извършени промени, улесняващи посетителите и осигуряващи проходимостта на 350м от общо 1,5 километра. Например естественият й вход (сега изход, състоящ се от 301 стъпала, равняващи се на 22-етажна сграда) е заменен с изкуствено прокопан сто и петдесет метров тунел. Именно по него преминава туристическата пътека, по чието протежение имате възможността да видите три релефа - дяволска глава, изсечена близо до входа за посетители, фигура на мъж в цял ръст в античен стил и малко изворче с лечебна вода, където се намира лика на Богородица, където преданието гласи, че намисляйки си желание то ще се сбъдне. Последните два можете да откриете именно в основната и най-интересната част на „Дяволско гърло“ – Бучащата зала.

Прословутата зала се е образувала в следствие на пропадането на Триградската река в пещерата. Резултат от това е и каскадата от 18 водопада – най-големият, от които (42м) е обявен за най – високия подземен водопад на Балканите. Ширината на тази част от пещерата е 40 метра, дължината й е 11 метра, а височината – 35 метра, което означава, че в нея без проблеми може да бъде поместен храм-паметникът „Александър Невски“, правейки я втората по големина пещерна зала в България след тази на Деветашката пещера. Наименованието „Бучащата зала“ пък произлиза от оглушителния грохот, разнасящ се от водопада, чиито води се губят в сифон с дължина над 150 метра. След това следва 60 метрова галерия, през която реката напуска пещерата и отново се показва на повърхността.

Именно сифонът и мистериозното изчезване на реката в скалите внасят загадъчността и многобройните въпроси без отговор в историята на пещерата „Дяволско гърло“. В миналото тя носела името с турски произход “Ахорлакимето”, което буквално означава “клокотник”. Що се отнася до съвременното й наименование една от версиите е, че то произлиза от формата на изхода й, наподобяващ дяволска глава. Повечето от нас, обаче, най-вероятно свързват името й с вярването, че каквото влезне в нея никога не излиза, но малцина са чували за събитията, които са го доказвали безброй пъти. Например няколкократно при обилни валежи и наводнения Триградската река повличала по течението си десетки кубици дървен материал. Според местни те били завлечени в пещерата, но на мястото където реката се появява отново нямало дори трескичка останала от тях.

Разбира се, правени са и опити за разгадаване на мистерията – през 1970г. двама варненски водолази – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат във водите на пещерата, но за съжаление никога повече не излизат на повърхността. След инцидента техните тела са открити, а опитите за изучаване на сифона от хора са преустановени. Опитите продължават с оцветяване на водите като по този начин експертите целяли да разберат дали наистина от изхода извира една и съща река. Те с изненада установили, че оцветената вода излязла, но чак след час, което ги накарало да стигнат до заключението, че водата преминава през изключително дълъг лабиринт в скалата и всички предмети се намират там, консервирани от студената вода.

Загадъчността, която витае около пещерата, е дала началото на многобройни легенди още от далечното минало, когато траките са били владетели на тези земи. Те смятали, че „Дяволско гърло“ е портал към отвъдното и хвърляли тук умрелите си вождове и войни, за да им осигурят безсмъртие. Освен това „Дяволско гърло“ се свързва с прословутата легенда за Орфей. Според нея именно тук музикантът се опитва върне любимата си Евридика от царството на мъртвите. Благодарение на своята лира и невероятната си песен той успява да достигне до Хадес и да се договори с него. За да спаси душата на своята жена Орфей трябвало да следва Хермес до изхода на подземното царство, а след него да върви Евридика, като условието било певецът да не се обръща да погледне любимата си, защото в противен случай тя отново щяла да се върне при Хадес. Изходът вече се виждал, когато силен грохот (смята се, че местоположението на тази случка е именно Бучащата зала) заглушил стъпките на жената, Орфей, притеснен, забравил всичко и се обърнал, за да провери дали тя не се загубила. Протегнал се към нея, но сянката й започнала да се отдалечава. Певецът се вцепенил и седем дни роптаел и плакал безутешно. На това място бликнал извор, а днес се намира олтарът с фигурата на Богородица, който споменахме по-рано в текста. Според легендата Орфей останал верен на жена си дори четири години след смъртта й, което му навлякло гнева на вакханките. Те го убили с камъни, разкъсали тялото му, а душата му отлетяла в подземното царство, където любимата му Евридика го очаквала и от този момент те никога повече не се разделили.

Пещерата „Дяволското гърло“ е дом на няколко вида прилепи, между които и най – голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп. Освен това в езерото може да се забележи завлечена от реката пъстърва, чието зрение е напълно закърняло поради постоянния мрак. Пещерата далеч не е единствената забележителност, която можете да видите в района. На около 500м от нейния изход имате възможността да посетите Музей на мечката в Триград. Освен това от пещерата започва дългото около 7км Триградско ждрело. Неговото образуване е започнало през неогена, а водите на Триградската река са издълбали планинските недра, образувайки невероятни карстови форми, които се разкриват пред вас докато пътувате по тесния път, сгушен между планинските хълмове. Препоръчваме да си отделите поне един ден, за да можете спокойно да се разходите и да се насладите на величествените пейзажи от вековни гори и скални образувания, които тази част на Родопите ви предоставя.