Що за човек е този, който може хладнокръвно да застреля жена си и мъжа до нея, да покаже среден пръст на случаен минувач след това и да се гръмне, като че без капка съжаление?...Що за тип е тоя, който вади от багажник трупа на приятелката си, докато пътниците от автобуса, минаващ наблизо, гледат и се чудят истина ли е това или е филм на ужасите? Ами тия двамата, които с 25 удара с чук правят главата на бижутер на пихтия, пребъркват го, преди да го залеят с бензин и запалят, и отмъкват 300 лева и два златни ланеца?

Изглежда, че тия жестоки безумци са избягали току-що от някоя лудница. Но не са. До деня на кървавите си изпълнения Петър Георгиев от Дългопол, Иван Тодоров от Белоградец, Пламен Миланов и Николай Ламбаджиев от село Червена вода са се числели към нормалните граждани на България. Сега, когато първият остави три деца сираци, вторият лежи в килия в Холандия, а другите двама - в русенски арест, психолозите на МВР определят всеки от тях поотделно като "аутсайдер".

Аутсайдер - според тълковния речник това ще рече някой, който има твърде малки изгледи за успех, няма качества на професионалист и никой не се интересува от него.

Вие виждали ли сте такъв човек? Естествено. Хиляди са. Не само там, където Петър, Иван, Пламен и Николай проляха кръв. А и във вашия град. Във вашия квартал. На вашия етаж. В дома ви.

Криза е.

Българската криза - демографска, икономическа, политическа. Тя настъпи в последната година от мандата на кабинета "Станишев", превзе живота на обикновените хора, докато управляваше Бойко Борисов, и го направлява и до днес, когато Орешарски е премиер.

Не е българско откритие, че безработицата, беднотията, обезлюдените по липса на поминък градчета и села бълват на талази онази престъпност, която криминалистите наричат битова или конвенционална. Крадат. Бият и убиват - за пари, от пиянство и безпътица, от похот, от скука.
Тук може да се отбележи българският принос - едно цяло поколение израсло в дивотия - по градските гета и селски махали, ходило на училище колкото да не е без хич или никак, вдъхновявано от евтината ракия, фалшивата водка, чалгата и силиконовите цици.

В криминалните рубрики напоследък има само една добра новина - че полицията тихо си върши работата. Събира колкото умее доказателства, задържа под стража, прави следствени поръчки и т.н. Вътрешният министър не раздава всяка сутрин присъди по телевизията, не ни стряска с разкази за изнасилени сестрички и бебета във фризера...

Добре е също, че по улиците вече не падат през ден жертви на поръчкови разстрели. Защото и това сме преживели в началото на тоя век.

Над 200 трупа преброиха журналистите в мафиотските разпри и гангстерските войни - от Крушата до Илия Павлов, Поли Пантев, Женята, Димата Руснака, Фатик, Доктора, банкера Кюлев... Ако си ги представим събрани в един общ гроб, над него би могъл да се издигне паметник на Неизвестния извършител.

200 показни убийства неразкрити! И наред с тях около 550 000 конвенционални злодеяния годишно! Според Центъра за изследване на демокрацията МВР отчита под 150 000 от тях.

Апаши влезли през балкона през нощта при възрастна софиянка, сварили я по пижама и отмъкнали от ръката й джиесема, с който тя опитала да позвъни на дъщеря си. Такива ужасии обикновено не се коментират и не влизат в съд поради малозначителност. Други - като кръвопролитието от ревност във Варненско, втрещяват цялата страна.

Чуйте вътрешния министър Цветлин Йовчев: "Битовата престъпност е бич. Тя е огромен проблем, много по-голям от това, което виждаме.
Над 130 000 посегателства срещу личността и собствеността на гражданите са регистрирани през 2012 г. Има и много нерегистрирани. Набелязали сме мерки, за да се реши този проблем. Чака ни тежка работа. Новият закон за МВР ще ни позволи по-широко сътрудничество с гражданите. Сега част от тях не мислят, че полицията може, а някои не вярват, че иска да им помогне."

Чест му прави на министъра признанието, защото би могъл като един бивш шеф от МВР да каже, че "битовите престъпления бележат спад". А то бележитото е, че хората са обезверени и не се оплакват на полицаите. Мислят си: "Те няма да направят нищо" или: "Нали сме живи и здрави, ще се оправим сами", или пък: "Бандитът няма да влезе в затвора и ще ни отмъсти."

Какво да cе прави?

Казват, че то е измислено през 1990 г. от Уилям Братън - полицая, който опитоми Ню Йорк, намалявайки с 55% зверските убийства, а грабежите - с 25%. Известно е, че той погва първо гратисчиите в транспорта, просяците, бегълците от училище, пияниците и тия, които пикаят по улиците - прибира ги демонстративно, за да видят всички и да се поучат. После подхваща продажните полицаи...

Има обаче нещо, по-малко известно. Че Братън много пъти участва в тържествено откриване на библиотеки и книжарници. И като самодеец организира смяна на стара хартия с нови книги...

Какво ли би казал той, ако мине тези дни по столичната улица "Иван Асен II" например и види, че само на нея и само за година три книжарници бяха закрити.

Управляващите у нас, както винаги, не забелязват подобни неща. Нямат време. Напоследък са заети и с това, за което ги питат еврокомисарите, които пишат очаквания евродоклад за правосъдието и вътрешния ред на България. Те, естествено, питат за нещата, които засягат собствените им държави - международния наркотрафик, прането на пари, корупцията по високите етажи, която предполага измами по европрограмите, фалшификациите на евро, които се разпространяват там... Така да е. Но тук, в България, основният въпрос е друг: Защо животът на българина нищо не струва?