Гл. асистент д-р СТОЯН СТОЙКОВ
Авторът е участник в работната група по разработването на нов Наказателен кодекс на България, преподавател в катедра “Наказателноправни науки” при Юридическия факултет на УНСС

НАРКОТРАФИКЪТ и наркоразпространението са от най-доходоносните сфери на организираната престъпност. Чрез този вид престъпления се генерират огромни размери незаконни средства, които впоследствие се инвестират в икономиката с цел тяхното узаконяване.

Но не това е на първо място, когато следва да се определи, дали придобиването, държането или получаването на наркотично вещество е престъпление. Все пак, когато се отнася за наказателно нормотворчество, основно е обществената опасност на деянието, неговата степен и характер, т.е. доколко то уврежда обществените отношения. Когато се говори за придобиване, държане и получаване на наркотични вещества, всеки трябва да бъде нащрек, защото на първо място тяхната употреба води до социален упадък на обществото. На второ място - генерирането на средства от този вид престъпление и после реинвестирането им в икономиката е изключително вредоносно за икономическия живот в страната.

Не на последно място - следствие на бързото реализиране на продажбите и бързата печалба от разпространението и трафика - "придобиването", "държането" и "получаването", се сформират организирани престъпни групи с тази цел. Тези три пункта при наркотрафика и наркоразпространението са само част от възможните сценарии, които се развиват при реализирането на този вид престъпление.

Този текст въобще не е насочен към пълен и всеобхватен анализ на престъпленията, свързани с наркоразпространението и наркотрафика, той е опит да покаже на обществото ползата от криминализирането на деянията придобиване, държане и получаване на наркотични вещества дори и в най-малки дози.

В обществото тръгна дискусия защо в новия Наказателен кодекс е криминализирано държането на една цигара марихуана (джойнт) или въобще държането на еднократна доза. Този въпрос звучи на първи прочит като екзистенциален, тъждествен с въпроса- за употребата на дрога за лични нужди или не? Изказвайки това лично мнение на научен работник по наказателно право, смятам, че ползвайки всички научни методи по изследваната материя, дори и медицинския, стигам до извода, че шумът около проекта за нов НК е по-скоро политически, отколкото опит за конструктивен диалог по проблемите на обществото с престъпността.

С отговорите на зададените по-горе въпроси смятам да обясня ползата на обществото от криминализирането на разписаните деяния в чл. 510 от НК (нов) дори и по отношение на еднократната доза.

Когато се отнася за държане и получаване на наркотични вещества - еднократна доза, следва да се разбира, че подобен род престъпления са едни от най-тежките и увреждащи здравето на хората. Общоизвестно е, че запазването на здравето на личността - физическо и психическо, е от първостепенно значение да се провежда правилна държавна политика. Целта е да се съхрани здравето на обществото като цяло, но най-вече тя е насочена към запазване на здравето на младите хора. Независимо от възрастовата граница при разписването на този текст от Наказателния кодекс законодателят следва да се ръководи от желанието си да защити обществените интереси и личността от увреждане. Статистически погледнато, подобен род престъпления увреждат дълбоко обществените отношения и здравето на личността най-вече сред лицата от 12 до 18 години. В някои случаи - дори и под тази възраст, като тази част от обществото е най-засегната от разпространението и употребата на наркотични вещества. Дори и в минимални количества тя, освен че уврежда физическото и психическото здраве на личността, предразполага употребяващия-държащия, да генерира и друга тежка престъпност под въздействието на тези вещества, престъпления като убийства, грабежи, корупция, нанасяне на телесни повреди, кражби и други очертани от Наказателния кодекс престъпления.

Като се е ръководил от тези мотиви, нормотворецът, изработвайки този текст от НК, запазва от стария НК едно вече съществуващо дълбоко увреждащо престъпление - чл.354 а, като в новия НК внася "козметични" промени - заменя "без надлежното разрешително" с "нарушение на установените правила" и премахва "целта за разпространение". Това е направено с оглед анализ на съдебната практика, където в 99% от случаите дилърите, които "зарибяват" нашите деца, биват залавяни с еднократни дози, като пледират: това не е с цел разпространение и е за лична употреба. По този начин те избягват наказанието, а разпространението на наркотични вещества сред населението, макар и в по-бавни темпове, просперира.

Смятам, че с този кратък текст съм дал отговор на обществото защо е нужно да се подкрепи текстът на чл. 510 НК (нов), както и защо придобиването, държането и получаването на еднократна доза е дълбоко увреждащо за българското общество.