Възможно ли е в ХХI век никога да не си гледал телевизия, да не си слушал радио, да не си прочел нито една книга и да си нормален човек? Възможно е.

 Доказва го 90-годишният дядо Хуско от смолянското село Турян. Той не е чувал за постиженията на техниката, нито изпитва нужда от тях. Хуско не иска нищо, освен да е свободен.

Самотният старец обитава общинска стаичка до кметството в селото, след като къщата му изгоря до основи. Пета зима го наглежда кметът на Турян Георги Пейков. Дядо Хуско, чието име по паспорт Асен Алексиев никой не знае, се топли през деня в кабинета на селския първенец или в ракиджийницата.

Въпреки, че живее на студено и е съвсем сам, Хуско за нищо на света не иска да излезе от селото и да иде в старчески дом. За това неведнъж го увещавали социални, полицаи, кметът и кой ли не.Дядото е от крайно бедно семейство. Баща му е бил преселник от Гръцко по време на Балканската война. Фамилията живеела в колиба край Турян. Като родителите си и дядо Хуско е неграмотен, не е ходил на училище и не познава цифрите. Парите обаче познава - по цвета.

 "Преди 9 септември 1944 г. такъв глад имаше, че се е случвало да ядем препечена кора от бук, защото няма друго", разказва старецът.

Като малък той преживял силен стрес покрай нападение над майка му и оттогава страни от хората, разказват в селото.

Пример за подражание му станал мижо Исен (чичо му), който го научил на най-важните морални уроци в живота - да не посяга на чуждо и да не престъпва божиите закони.

Дядо Хуско е мюсюлманин. "Често и досега цитира мижо Исен. Цял живот едва е свързвал двата края, казвал ми е, че като няма какво да яде, пие вода, но никога не е откраднал и е невероятно морален“,  казва кметът Пейков.

Животът на Асен Алексиев започнал също с пожар. Като млад го взели в казармата и го пратили в петричко село. Една нощ заспал на поста и заставата пламнала.

След това командири и войници го пребили. Някой го ударил по главата и оттогава недочува. Заради инцидента го преместили в Стара планина да прокарва жп линия, та тогава минал през няколко града и видял нещо различно от селото.

След това се прибрал в Турян и излязъл от махалата чак през 1960 г. заради тържествата по повод обявяването на Смолян за административен център. Цял живот работил като овчар и говедар. Така и не сколасал да се задоми, а в селото разказват, че е толкова морален, че в живота си не е пипал жена. "Тия работи не са за мен", отсича старецът.

Преди 40 години го набедили, че ходи подир омъжена булка. Дядо Хуско безуспешно отричал, докато накрая не си опрял нож в гърлото си на селския мегдан, за да докаже, че е невинен.

През 70-те години на миналия век се случил още един пожар - изгоряла колибата на семейството. Накрая Хуско останал да живее в общинска стаичка с брат си Васил, но той починал преди 7 години, оттогава старецът е съвсем сам. Двамата никога не са имали телевизор или радио. "За какво са ми тия работи, без тях ми е по-добре", махва с ръка дядото.

При последния пожар през 2009 г. изгоряла последната му пенсия, дрехите му и всички лични документи. В пламъците изчезнало най-голямото му богатство - дизия медни чанове. Старецът обаче се спасил по чудо, но бил обгорен. Откарали го в болницата в Смолян. Така дядо Хуско за първи път в живота си спал на чаршафи, облякъл пижама и посетил тоалетна с плочки и седалка.

"След болницата поседя при роднините си в Смолян месец-два, но все ме умоляваше: "Кмете, уреди ме да се върна в село, не мога в града", разказва Пейков. Кметът му уредил общинската стаичка. Пейков го записал да получава помощи от БЧК, а старецът подписвал листовете с двете букви А на името си.

Хуско няма трудов стаж и взема минимална пенсия от 110 лв., отпускат му и енергийна помощ. Община Смолян не му взема наем за жилището, а Пейков и местните му помагат с каквото могат.

"Страх ни е да не се подпали пак и затова не му слагаме печка в стаята. Ако е много мразовита зимата, му включваме духалка за няколко часа, иначе стои завит с 15 одеяла. Годините му обаче натежават, куцука и е време да иде при близки или в дом. Ако аз бъда поставен в неговите условия, три дни няма да издържа жив. Но той има крепко здраве, все е ял здравословно и не е преяждал, чиста му е съвестта и освен аспирин друго хапче в живота си не е вземал. Като е жаден зимата, хапне две-три шепи сняг и не се разболява", разказва кметът.

Дядото не пие алкохол, но пуши редовно и често изкарва деня на няколко филии хляб. "Кучешки живот живее, но казва че му е добре. Угажда си от пенсията, като си купува саздърма и кашкавал, обича и кока-кола. Но като няма пари, се свива. Иначе да вземе нещо без пари, дори да няма какво да яде - никога!", разказва магазинерът Ангел Алюшев.

"Хубав човек е", казват дружно и събралите се пред магазина хора от селото. "За мен е повече човек от много богаташи с тлъсти сметки, но морално кофти хора.

Няма злоба в него и простотия. Не иска в дом, защото ще му се наруши волната програма, а той си иска свободата", казва Пейков.

"Добре ми е като пече слънце. Много теглило съм видял. Но когато човек е болен, само тогава е лошо, иначе навсякъде е хубаво. Имам роднини, но не вършат работа, чужд човек съм за тях. Доволен съм си тука, пак съм добре", казва дядо Хуско, седнал на припек на стълбите пред кметството. И е категоричен, че не ще в старчески дом. "Как? Да ме вземат и да не мога да ида където си поискам?", пита учудено старецът.

Автор на текст и снимка Петя Гайдарова